Наръчник за оцеляване: Готови ли сме за следващото бедствие

В петък, 12 май 2017 г., млад анестезиолог в Кралската болница в Лондон приключва обяда си с къри и чипс в кафенето и се опитва да влезе в електронната си поща. Той установява, че това е невъзможно.

Скоро компютрите в цялата болница показвали само червен екран с изображение на катинар и съобщение, започващо така: "Упс, вашите файлове са криптирани". 

Това било началото на опустошителната кибератака срещу NHS, известна като WannaCry. До късния следобед бяха засегнати повече от 80 болнични тръста и 600 практики и клиники на общопрактикуващи лекари, припомня Daily Mail.

Това беше внезапно бедствие, но също така и резултат от това, което Дейвид Оманд в своята откровена книга "Как да оцелеем в криза: Уроци по устойчивост и избягване на бедствия" нарича "бавно разпалваща се" криза. Националната здравна служба отдавна е уязвима към този вид кибератаки, казва той.

Както отбелязва Оманд във въведението сие: "Не липсва материал за писане за съвременните кризи".

Освен кибератаките имаме и продължаваща война в Европа, ескалиращи екологични проблеми, причинени от изменението на климата, без да споменаваме постоянно съществуващата възможност за терористични актове.

Криза е дума, която може би се използва прекалено често в заглавията на вестниците, но потенциалът за бедствие винаги е налице. 

А в нашия все по-свързан свят "проблемите могат бързо да дойдат от всяка точка на земното кълбо". Бързото разпространение на коронавируса по света е доказателство за това.

Малцина са по-подходящи от Оманд, за да изследват естеството на съвременните кризи и начините за реагиране на тях.

В своята забележителна кариера в държавната администрация той е бил директор на GCHQ и първият координатор по сигурността и разузнаването на Обединеното кралство.

Книгата му е пълна с прозрения за причините, поради които извънредните ситуации толкова често прерастват в кризи.

Той казва, че хората се придържат към правилника, а трябва да са готови да го разкъсат, ако е необходимо. 

Оцеляването в криза - пише Оманд в изненадваща аналогия - е форма на спонтанно изпълнителско изкуство, в което актьорите следват предварително изготвен сценарий, но импровизират в детайлите.

Книгата обхваща забележителен спектър от материали - от неуспехите на Франция, а след това и на САЩ във Виетнам, до бомбения атентат в "Манчестър Арена" и бедствието в "Гренфел Тауър" в Западен Лондон.

Една от най-ужасяващите възможности, които той изтъква, е ядреният инцидент. Както той посочва, опасни инциденти има още от първите дни на ядрената индустрия.

През 1952 г. ръководител на реактора Chalk River в Отава, Канада, едва не предизвиква сериозен проблем, тъй като червените предупредителни светлини премигват, когато моли помощника си да натисне бутони четири и три вместо четири и едно.

Пет години по-късно в Уиндскейл, Къмбрия, се случва най-тежката ядрена авария в историята на Обединеното кралство.

Подобни аварии се оценяват по скалата от едно до седем. Уиндскейл е с оценка пет. Досега е имало само два инцидента от ниво 7 - катастрофите в Чернобил, Украйна, през 1986 г. и Фукушима, Япония, през 2011 г.

В Чернобил секретността на съветското правителство и отказът му да признае мащаба на проблема доведоха до ненужни смъртни случаи.

Японците бяха по-открити по отношение на катастрофата във Фукушима - но въпреки това бяха критикувани за липсата на подготовка.

Както ясно показва Оманд, за да се изправим пред всяка потенциална криза, е важно да сме подготвени.

Операцията за сигурност около Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. например беше несъмнен успех. 

Когато първоначално беше обявено, че столицата ще кандидатства за провеждането на игрите, много висши държавни служители бяха разтревожени от перспективата. 

"Кандидатствайте, ако трябва", казва един от тях, "но за Бога, не печелете".

Мисълта за защита на 15 000 спортисти, повече от 100 гостуващи държавни глави и над десет милиона зрители пред телевизионна аудитория от почти половината население на света беше твърде страшна.

В крайна сметка годините на най-внимателна подготовка доведоха до триумф. МИ-5 съобщи за същността на подслушаните разговори в джихадистките среди: 

"Британците са се побъркали, прекалили са. Всички ни наблюдават. Братя, дръжте главите си ниско". Това лято нямаше терористични инциденти.

С ясновидския си анализ на проблемите "Как да оцелеем в криза" може да бъде тревожно четиво.

На първата си страница Оманд заявява, че "трябва да очакваме по-голям потенциал за бедствия в бъдеще".

Трудно е да се спори с последващия му коментар, че "правителствата на Обединеното кралство трудно планират, мислят и действат извън непосредствените нужди на момента".

Въпреки това той остава оптимист. Възможно е да се изгради устойчивост на нацията пред лицето на кризите, независимо дали те са внезапни по своето въздействие или "бавни".

Винаги има път към оцеляването. WannaCry, който можеше да нанесе необратими щети на Националната здравна служба, в крайна сметка беше победен от 22-годишния Маркъс Хътчинс, бивш хакер, станал експерт по киберсигурност.

Той открива "изключвател" в кода на WannaCry, който спира разпространението му.