С отслабването на популярността на президента той и екипът му инстинктивно се опитват да затегнат контрола върху властта. Но търпението започва да се изчерпва. Това посочва Джейми Детмър за Politico.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски се изплаши миналата седмица, но с основание.
Само ден след като подписа закон, който отне независимостта на две ключови антикорупционни институции:
- Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и
- Специализираната антикорупционна прокуратура (САП)
той отстъпи под натиска на масови протести. Демонстрациите бяха първите от началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г.
🇺🇦 #Ukraine: Thousands of protesters have defied wartime restrictions in central Kyiv, rallying against President Zelensky's decision to strip the country's independent anti-corruption agencies of their autonomy.
— POPULAR FRONT (@PopularFront_) July 22, 2025
This marks the largest protest of wartime Ukraine, triggered by… pic.twitter.com/jm8vMZ14Yw
Първоначално изглеждаше, че украинският лидер ще се опита да пренебрегне протестиращите, сред които имаше ветерани от войната, действащи военни и цивилни. Но протестите се разраснаха в цялата страна, а общественото възмущение се засили, включително чрез остри критики от фронтови бойци в социалните мрежи.
После и видни граждански активисти повдигнаха глас. Виталий Шабунин, ръководител на Центъра за противодействие на корупцията и в момента обект на държавно разследване, което според неговите поддръжници се основава на измислени обвинения, предупреди: "Главният прокурор на Зеленски ще спре разследванията срещу всички приятели на президента."
Някои предупредиха, че недоволството може да прерасне в народно въстание, подобно на това, което свали тогавашния президент Виктор Янукович през 2014 г. "Изправени сме пред най-опасното развитие на събитията от Майдан насам", написа Севгил Мусаева, главна редакторка на "Украинска правда". Както и други, тя предположи, че зад действията стои мощният началник на кабинета на Зеленски - Андрей Ермак, като посочи признаци, че НАБУ се готви да образува дела срещу приближени до президентската администрация.
В крайна сметка, при нарастващо обществено недоволство, Зеленски се огъна под натиска и се съгласи да възстанови независимостта на агенциите. В четвъртък трябва да бъде гласуван нов закон, с който да се отмени предишният.
COMMENTARY: The protests in Ukraine have put Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy on notice.https://t.co/xmDt46ZfYX
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) July 29, 2025
- Но защо изобщо не осъзна риска от толкова остра реакция? Става ли дума за надменност на властта или за усещане за безнаказаност?
Сред вътрешните кръгове, които в момента са обект на разследване, са бившият вицепремиер Олексий Чернишов и бившият заместник-ръководител на президентската канцелария Ростислав Шурма. Шурма беше уволнен миналата година, след като стана ясно, че неговият брат е получавал "зелени" субсидии от украинското правителство за соларни електроцентрали, действащи в контролираната от Русия част на Донбас. Междувременно, в средата на юли, германската полиция и следователи от НАБУ извършиха обиск в жилището на Шурма в Мюнхен.
"Изключително важно е да не изгубим единството. Да слушаме хората, да водим диалог и така нататък", каза Зеленски на пресконференция в петък, обяснявайки решението си да се откаже от закона и да възстанови независимостта на агенциите.
НАБУ и САП бяха създадени през 2015 г. под натиска на Европейския съюз и други международни партньори. А тези партньори, особено европейските, изиграха ключова роля, за да накарат Зеленски да се откаже. Докато при други случаи на отстъпление от демократичните стандарти оставаха сдържани, този път официални представители на ЕС, включително председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, открито изразиха неодобрение и "загриженост".
В частни разговори тонът беше още по-рязък. Известната украинска опозиционна депутатка Ивана Климпуш-Цинцадзе, която вечеря с двама европейски пратеници в нощта, когато бе подписан спорният закон, разказа пред Politico, че европейските лидери не са си поплювали в разговорите си със Зеленски по телефона и чрез лични съобщения. Сред предупрежденията било и това, че "ще има последици за процеса на присъединяване на Украйна към ЕС", ако той не отстъпи, макар заплахите да не са стигнали до спиране на военната помощ.
И изглежда самият Зеленски призна, че критиките от страна на ЕС са били решаващи. "Ние искаме да бъдем част от Европа. Никой не желае да поема рискове. Успокоих всички наши партньори", каза той пред журналисти.
Дотук - добре.
Crowds are surging in Kyiv with people protesting against the government’s attacks on the anti-corruption institutions. Signs and Chants range from Ukraine will be saved by the armed forces and institutions and bring back Europe to we are f**** tired of the Office of President. pic.twitter.com/9nR1pQMpYp
— Mattia Nelles (@mattia_n) July 22, 2025
- Но защо изобщо да се посяга на НАБУ и САП? Особено когато социологическите проучвания последователно показват, че дори по време на война украинците смятат корупцията за най-сериозния вътрешен проблем. Не беше ли това рецепта за катастрофа?
Например, в национално проучване от миналата година 51 процента от анкетираните определят корупцията като по-голяма заплаха за развитието на Украйна като модерна демокрация от руската инвазия (46 процента). Подобни резултати се наблюдават и в други анкети. Всеки по-сериозен корупционен скандал, особено свързан с отбранителни поръчки, предизвиква силни обществени реакции.
Все пак, по една или друга причина, Зеленски и Ермак "очевидно подцениха възможната реакция на обществото и на международните партньори", коментира Климпуш-Цинцадзе. Някои лидери на гражданското общество смятат, че атаката срещу агенциите е знак, че Зеленски и неговият клан от съветници започват да изпадат в паника заради ниския рейтинг. Към момента шансовете му да спечели следващите избори, когато и да се проведат, изглеждат малки. Бившият главнокомандващ на въоръжените сили Валерий Залужни, уволнен от Зеленски след разногласия по военната стратегия, се очертава като най-вероятният победител.
Според Ейдриън Караникки, бивш президент на неправителствената организация Freedom House, атаката срещу НАБУ и САП е пример за самозабравяне от страна на Зеленски и може да гарантира, че ще бъде президент само един мандат. "Това е вторият пирон в ковчега след уволнението на Залужни", коментира той.
Факт е, че с намаляващата си популярност Зеленски и екипът му инстинктивно се опитват да затегнат хватката си върху властта, като подкопават други институции и сплашват критици, включително чрез санкции срещу предшественика му Петро Порошенко, които биха му попречили да се кандидатира за президент. Междувременно все повече хора подозират, че някои от "лововете на шпиони" за издирване на предатели и руски сътрудници може да са прикрити политически репресии, насочени към опозицията и потискане на критичните гласове.
Опасенията са, че Зеленски и екипът му в крайна сметка ще се опитат да проведат "управляеми" избори, а не свободни. Но това ще бъде трудно постижимо при толкова активното гражданско общество и при народ, който след всички жертви по време на войната е решен да постигне държава по свой образ - такава, която не е парализирана от корупция.
Уличните протести в Украйна бяха сериозен сигнал към Зеленски. Те показаха, че търпението се изчерпва.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
