П ромила Бутани живее в Ню Делхи. Известната педиатърка страда от астма и се страхува от силния смог в индийската столица. Тази година тя вече два пъти е била хоспитализирана заради лошото качество на въздуха.
"Миналата седмица трябваше да пътувам до Мумбай за важно събитие. По пътя към летището носех маска, но още преди да стигна до летището, се почувствах зле и се наложи да отменя пътуването", разказва тя пред Deutsche Welle.
- Кашлица и пристъпи на паника
Шофьорът на моторна рикша Маниш Пасван също се бори с пристъпи от тежка кашлица. "Последните няколко дни бяха ужасни - имам сериозни проблеми с дишането. Получавам пристъпи на паника и се надявам лекарите да могат да ми помогнат", казва той.
Откритият наскоро Център за лечение на болести, причинени от мръсния въздух, бързо се превърна в спасителен пояс за хората с дихателни проблеми. Лекари потвърждават, че са се увеличили случаите на задух, астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). През тази година те са лекували повече пациенти, отколкото през предходната година. „По-възрастните хора и хората със сърдечни заболявания са особено застрашени. Те проявяват повече симптоми и се налага да бъдат хоспитализирани“, казва за ДВ Кайлаш Гупта, специалист по белодробни болести.
- Опасни фини прахови частици
Ню Делхи от дълго време се бори със замърсяването на въздуха и има славата на най-замърсения град в света. Експерти и лекари обаче предупреждават, че замърсяването на въздуха засяга не само столицата, но и големи части от Индия.
Основният проблем са фините прахови частици във въздуха, особено тези с диаметър 2,5 микрометра. Те са достатъчно малки, за да навлязат в алвеолите на белите дробове.
Проблемът надхвърля границите на отделните административни и икономически райони в Индия. Селското стопанство, промишлеността, електроцентралите, домакинствата и транспортът допринасят значително за замърсяването на въздуха в Индия.
- Педиатри бият тревога
Проучване, публикувано през 2021 г., установи, че през 2019 г. близо 1,7 милиона смъртни случая се дължат на замърсяването на въздуха. Това е най-високата смъртност в света, свързана със замърсения въздух. Според проучването към това се добавят и икономически загуби на обща стойност 36,8 млрд. долара.
„Замърсяването на въздуха оказва огромно влияние и върху младото поколение в Индия“, казва Филип Ландриган от Глобалната обсерватория за замърсяванията към Бостънския колеж. „За днешните деца то увеличава риска като възрастни да страдат от сърдечни заболявания, диабет и респираторни заболявания. Освен това мръсният въздух намалява коефициента на интелигентност при децата. За Индия ще бъде много по-трудно да се развива социално и икономически, ако не се предприеме нищо за справяне с проблема“, предупреждава педиатърът.
- „Тиха епидемия“
Неотдавнашно проучване посочва замърсяването на въздуха като причинител на около 2,1 милиона смъртни случая годишно в най-гъсто населената страна в света. „Всеки ден в Индия умират по 464 деца на възраст под пет години в резултат на замърсяването на въздуха. Това изпреварва тютюнопушенето и диабета като водеща причина за смърт“, се подчертава в доклада.
Хирургът Арвинд Кумар описва замърсяването на въздуха като тиха епидемия. „Имаме сериозно и неприемливо ниво на замърсяване на въздуха, което не само влияе на живота на хората, но и унищожава екосистемите. Никой не може да избегне негативните последици от този замърсен въздух, той засяга всеки орган в тялото“, предупреждава той.
Кумар наблюдава отблизо растящите последици от замърсяването на въздуха при своите пациенти. Това го подтиква да създаде организация с идеална цел - фондацията „Грижа за белите дробове“. „Данните са красноречиви, но нищо не се прави за справяне с причините за замърсяването“, оплаква се той.
- Какво може да се направи?
Според Световната банка в районите, в които значителна част от замърсяващите частици във въздуха надхвърлят 2,5 микрометра, Индия ще трябва да предприеме всеобхватни мерки. Тя има нужда от нов набор от инструменти.
„Лекари за чист въздух“ е мрежа от медици, които се борят за подобряване на качеството на въздуха. За тази цел те информират за последиците от замърсяванията за здравето и се опитват да привлекат хората, живеещи в най-засегнатите региони, да се ангажират с тази кауза по-активно.
„Вече е ясно, че гражданските инициативи и движения са най-ефективни. Отнема време, но дава резултати“, казва д-р П. С. Бакши. Той дава пример с фермерите в село Баджра в индийския щат Пенджаб. Подобно на много други селяни в Северна Индия, и тези в Баджра изгаряли остатъците от слама и стърнища след прибирането на реколтата от ориз и пшеница. Това е бърз и евтин начин да се подготвят полетата за следващия сеитбен сезон, но пък допринася за замърсяването на въздуха.
След като Бакши разяснил на местното население негативните последици за здравето на хората, фермерите от Баджра се съгласили да прекратят тази практика. „Сега броят на земеделските пожари в Пенджаб е намалял значително, но трябва да се направи още, за да се промени информираността относно здравето и качеството на въздуха“, подчертава лекарят.
