С траните от Европейския съюз се споразумяха за реформиране на общата система за предоставяне на убежище. Решението бе договорено тази вечер в Люксембург от министрите на вътрешните работи на държавите членки, предаде Франс прес.
Новината бе съобщена от шведския министър за миграцията Мария Малмер Стенергард, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС. Тя каза, че споразумението е било постигнато след ден на трудни преговори.
Решението проправя пътя за разговори с Европейския парламент с оглед на приемането на реформата преди изборите за подновяване на състава му през юни догодина, отбелязва АФП.
България и още 14 държави в ЕС с призив за укрепване на границите
Постигнатото тази вечер споразумение е по двата раздела на реформата на миграционната политика, посочва Франс прес. Това стана в края на трудни преговори, позволили накрая да се преодолее съпротивата на Италия и на Гърция по някои въпроси.
Реформата предвижда система за солидарност между страните членки при поемането на грижата за бежанците и ускорена процедура при разглеждане на молбите за предоставяне на убежище на някои мигранти на границите.
"Това не са лесни решения за всички, които са около масата за преговори, но това са исторически решения", заяви германският вътрешен министър Нанси Фезер.
Еврокомисарят по вътрешните дела Илва Йохансон също приветства преодоляването на един много важен етап за Пакта за предоставяне на убежище и миграцията, представен от Брюксел още през септември 2020 г.
Фон дер Лайен: Укрепването на границата на България е най-належащо
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства постигнатия пробив, като подчерта, че нейната институция е готова да започне преговорите.
Полша и Унгария са гласували срещу предложенията, направени днес, посочва Франс прес. Според френската новинарска агенция сред въздържалите се е била и нашата страна, а също Малта, Литва и Словакия. Агенцията се позовава на шведското ротационно председателство на ЕС, което води дългите и комплексни преговори.
Малко по-рано днес десетина страни членки на ЕС, сред които Италия и Гърция, изразиха противопоставянето си или резервите си по дискутираните предложения. Тогава нов компромисен текст беше изготвен, за да удовлетвори голям брой еврочленки и по-специално средиземноморските страни, които са първите, в които мигрантите влизат в ЕС.
Италия искаше мигрантите, чиито молби за предоставяне на убежище не са одобрени, да могат да бъдат изпращани към сигурни страни, през които те са транзитирали, дори и да няма специална връзка между мигранта и тази страна. Тази идея се сблъска с враждебността на Германия.
България получи евросредства за украинските бежанци
По време на визита в Рим днес германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че страните от ЕС трябва да посрещнат миграционното предизвикателство заедно и да не оставят сами средиземноморските страни.
Въпросът за реформата на системата за предоставяне на убежище се върна на челно място в дневния ред на ЕС с увеличаване на мигрантите след края на пандемията и в момент, в който милиони украинци са бежанци в ЕС.
Тенденцията е за една все по-рестриктивна миграционна политика в един контекст, в който крайната десница постигна неотдавна изборни успехи в редица страни членки на ЕС, отбелязва Франс прес.
Един от текстовете, одобрени днес от министрите на вътрешните работи, събрали се в Люксембург, предвижда задължителна, но гъвкава солидарност в ЕС при поемането на грижите за кандидатите за убежище. Държавите членки ще бъдат задължени да приемат известен брой от тези кандидати за убежище, пристигнали в една от страните членки, подложени на миграционен натиск. Онези страни членки, които откажат да приемат известен брой мигранти, ще трябва да подпомогнат финансово страната, подложена на миграционен натиск. Финансовата компенсация ще бъде от порядъка на 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който не е бил пренастанен от страната под миграционен натиск в друга страна членка.
Този компромис е опит да се постигне баланс между средиземноморските страни, в които първо пристигат мигранти, които биха искали да бъдат пренастанени автоматично в други страни членки, и страни като Унгария и Полша, които отказват да им се налага да приемат кандидати за убежище.
Другият текст, по който бе постигнато съгласие и който бе подкрепен от министрите, задължава страните членки да приложат ускорена процедура за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище в центрове, разположени на границите, като това ще се отнася за онези кандидати за убежище, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Целта е да се улесни изпращането обратно на тези мигранти в страните на произход и страните на транзитиране.
Германският вътрешен министър поиска семействата с малки деца да не се подлагат на тази процедура на границите.
Френският вътрешен министър Жералд Дарманен, който напусна предсрочно заседанието заради нападението в Анси, заяви преди да си тръгне, че всичко, по което днес бе постигнат компромис, не е перфектно, но, добави, че правейки компромис страните членки ще позволят на ЕС да е по- ефикасен в областта на предоставянето на убежище.
