31

След като Доналд Тръмп обяви, че ще се откаже от споразумението за ограничаване на ядрените оръжия, светът отново усети опасността от ядрен армагедон.

Обвинявайки Русия в нарушения, президентът на САЩ заяви, че ще денонсира договора от 1987 г. за ядрените сили със среден обсег. Това не е първият път, когато от Вашингтон отправят такива твърдения. Бившият президент Барак Обама също казваше, че Русия е нарушила договора чрез разполагането на крилати ракети в близост до западната си граница, но той избра да запази споразумението под натиска на европейските държави, пише Джордж Фридман в „Геополитикал фючърс”

Тръмп е по-малко чувствителен към влиянието на Европа и следователно реши да прекрати договора. Междувременно руснаците твърдят, че не САЩ са тези, които са извършили нарушение, дислоцирайки ракетни установки в близост до руските граници.

Въпросът обаче е каква точно е стойността на ядрените договори? Такива споразумения обикновено ограничават броя на ракетите, които дадена страна може да притежава, обхвата, до който могат да летят и тестването на нови оръжия. Много хора вярват,че договорите, които поставят ограничения на ядрените оръжия, намаляват заплахата от война.

Но това твърдение е трудно да се защити. Дали руснаците поставят конкретна ракета на определено място или не, няма никакъв ефект върху опасността от ядрена война. САЩ и Русия, заедно с редица други страни, имат способността да ударят всяка точка на света с ядрени бойни глави с различен резултат.

Ако руснаците започнат да изстрелват ядрени оръжия по Западна Европа, милиони хора ще бъдат убити, което вероятно ще предизвика катастрофална размяна на удари. Какви ракети използва руската армия и дали са били изстреляни от западна или централна Русия, е несъществено.

По време на Студената война стратезите и от двете страни на желязната завеса се стремяха да разработят модели за използване на ядрени оръжия. Първоначално авторите обикновено бяха физици като Бърнард Броди и Херман Кан. Когато системите за използване на ядрени оръжия се развиха през 50-те години на миналия век, военните искаха насоки как да ги употребят. Въз основа на твърде съмнителното предположение, че учените, знаещи как да създават ядрени бойни глави, също имат представа как да водят ядрена война, последните биват принудени да разработват стратегии за такава. Това е задачата на мозъчния тръст „Ранд Корпорейшън” в първите му дни.

През 1960 г., само година преди да напусне „Ранд Корпорейшън”, Кан написа книга, озаглавена „В термоядрена война”, в която се опитва да разработи стратегия за такъв конфликт.

Той се стреми да създаде рационална структура и предвидим модел на поведение. В този случай системата, която се анализира, е националната държава. Вътрешната ѝ структура обаче е политическа и следователно не действа рационално. Войната произхожда от политиката, а политиката се състои от сложни сили, които не могат лесно да се моделират.

Резултатът е стратегическа теория, която се отклонява от политическата реалност. Моделът на Кан предполага, че основната цел на системата е оцеляването на достатъчно оръжия, за да се противодейства на врага. Ранните модели на ядрена война се основават на принципа „или използвай или губиш”, което означава, че и двете страни ще се стремят да разгърнат всички оръжия, които имат във внезапен и катастрофален изблик. По-късно моделите стават все по-сложни и справедливо отделени от т. нар. конвенционална война.

За ядрените стратези ключът е способен да оцелее арсенал, който би могъл да реагира на първи удар. Но за политиците използването на ядрени оръжия е невъзможно, защото почти всички ракети, удрящи тяхната страна, ще имат катастрофален резултат. Моделирането на ядрените стратези е базирано на това, че определен брой ядрени детонации е приемлив, ако вражеските сили са унищожени. Но за политиците няма приемлив брой жертви.

Това мислене се проявява по време на кубинската ракетна криза, когато светът наистина е на прага на ядрена война. Всъщност, докато стратезите и военните са готови да нанесат удари, за политически лидери, както съветските, така и американските, това е неприемливо.

През 50-те години на миналия век американските са убедени, че Китай ще започне ядрена война, след като има ядрени оръжия, защото Мао бил луд. Може да е бил, но след като е се сдобива с атомни бомби, той спира да отправя заплахи.

Следва нова стратегическа нагласа, че колкото повече ядрени оръжия има една страна, толкова по-голяма е опасността от война. От тази вяра идва едно движение за подписване на договори - включително на Договора за оръжията със среден обсег. Но проблемът при този подход е, че не елиминира напълно оръжията на противника, а просто ги намалява. А дори ако само 50 бойни глави ударят САЩ, това пак би било катастрофално.

Рационалният отговор е да се премахнат напълно ядрените оръжия. Проблемът с тази теория е, че физическото съществуване на ядрените оръжия не е истинската заплаха. Истинската заплаха е в умовете на военните, учените и инженерите.

Възможността за ядрено разоръжаване е утешителна, но илюзорна. Реалната бариера пред ядрената война е осъзнаването от политиците, че самите те са на прицел, както и техните деца и внуци. Където старите мъже, които са обявили война, няма да умрат в конвенционална битка, за тях въоръженият конфликт вече не е вариант.

Договорите не направиха нищо, за да предотвратят ядрената война. Това, което наистина възпрепятстваше конфликта, беше фактът, че ядрените оръжия създадоха системна рационалност. Атаката на САЩ срещу Япония все още е единственият път, когато са използвани ядрени оръжия срещу хора.

Идеята, че един договор може да смекчи заплахата от война, просто пропуска същността на нещата.

Тръмп заплаши: САЩ ще увеличат ядрения си потенциал

Тръмп изтегля САЩ от Договора за ликвидиране на ракети

Путин: Руснаците ще идат в рая при евентуална ядрена война

Това са най-новите руски оръжия

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.