33

Н апрежението в източното Средиземноморие расте. Никозия и Атина се опитват да спрат Анкара, която иска да завладее огромните нефтени и газови находища, открити в изключителната икономическа зона на Кипър. Всички замесени страни струпват военни сили.

Според Турция ценните ресурси се намират в акваторията на Севернокипърската турска република. Последната обаче е призната само от Анкара.

В играта се намесиха и САЩ. Те планират да използват Гърция и Кипър като противовес на Турция, която се превърна в неудобен съюзник, след като започна да се сближава с Русия и дори сключи сделка за покупка на руски ПВО системи С-400, въпреки че е член на НАТО.

Никозия издаде навигационен телекс в петък, с който запази за военноморски учения някои части от изключителната си икономическа зона, където се очаква да извърши проучвания в търсене на нефт и газ турският сондажен кораб „Явуз“.

Преди това Турция използва военния си флот, за да спре сондажите на западноевропейски компании, закупили концесии за търсене на нефт и газ от Кипър.

Освен това Анкара вече изпрати един сондажен кораб - „Фатих“ в кипърски води в началото на май, където по-късно той започна проучвания. Миналата седмица „Явуз“, придружен от военни съдове, отплава за района на полуостров Карпас, Североизточен Кипър, и ще е там в началото на юли. Към същата зона претенции има и италианската компания „Ени“, чиито кораб беше прогонен турския флот в началото на миналата година.

Анализатори коментираха пред „Блумбърг“, че далекобойните руски ракетни комплекси С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър за контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова.

„Анкара разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, смята Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт ANKASAM. „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието и от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Европейският съвет излезе с изявление миналата седмица, в което осъди действията на Турция и посочи, че ще обмисли какви мерки да предприеме в отговор.

Франция стигна по-далеч. Тя сключи споразумение с Кипър за използване на военноморската база в Мари, където започна модернизиране на съоръженията, за да направи възможен достъпа на по-големи кораби. Оперативният център на френската бойна група ще бъде самолетоносачът „Шарл де Гол“, който патрулира Източното Средиземноморие. В замяна Никозия е обещала участие на френската компания „Тотал“ в проучванията и експлоатацията на нефтените находища в кипърската акватория.

Междувременно сенаторите Боб Менендес, от Демократите и Марко Рубио, от Републиканците, внесоха в Конгреса на САЩ законопроект за сътрудничество в Източното Средиземноморие. С текста се премахва ембаргото за доставки на оръжия на Кипър, наложено преди десетилетия, когато Турция беше надежден американски съюзник.

Сенатската комисия за международни отношения обаче одобри законопроекта с поправки, призоваващи страните от региона да отказват пристанищно обслужване на кораби на Руската Федерация.

Тези промени предизвикаха негативна реакция от кипърските власти. Русия е един от най-големите чуждестранни инвеститори на средиземноморския остров.

Министърът на отбраната на Република Кипър Савас Ангелидис заяви, че Никозия ще продължи да предоставя пристанища и инфраструктура за кораби на Русия и други държави, независимо от приетите в САЩ поправки към законопроекта.

Ангелидис подчерта, че Кипър ще продължи усилията си за по-нататъшно задълбочаване на отношенията със САЩ, но ролята на острова като стълб на стабилността в региона трябва да бъде зачитана.

Освен премахването на забраната за продажба на оръжие на кипърските власти законопроектът спира продажбата на американски стелт изтребители F-35 на Турция, освен ако Анкара не се откаже от покупката на руските ПВО С-400. Освен това са предвидени санкции срещу турските власти, отново в случай, че сближаването с Русия не бъде прекратено.

Законопроектът предвижда и по-нататъшна милитаризация на Гърция и Кипър със задълбочаване на връзките им със САЩ и Израел в областта на отбраната.

Сред заявените цели на американската политика са поддържане на силно американско военно присъствие и инвестиране в военноморско оборудване, най-вече в базата „Суда“ в Гърция и развиване на по-задълбочено сътрудничество в областта на сигурността, включително разполагане на дронове MQ-9 в Лариса и гръцкия тренировъчен център на американската армия.

Текстът предвижда финансиране за конкретни военни програми за Гърция и Кипър. Редица разпоредби са насочени против Русия с цел „снижаването на зловредното ѝ влияние в Източното Средиземноморие“. Конкретно, сенаторите предлагат да се изведе от експлоатация военната техника, закупена от Москва и тя да бъде заменена с оръжия, произведени от страни-членки на НАТО.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@