Д оналд Тръмп се опитва да направи Америка по-подобна на себе си. Но гласоподавателите скоро ще трябва да произнесат своята присъда за усилията на президента да преформатира начина, по който ръководеното от него правителство упражнява власт у дома и в чужбина.
Три критични точки илюстрират как неговите принудителни и транзакционни инстинкти променят характера на страната и начина, по който останалата част от света ни вижда.
От Втората световна война насам Америка отглежда и подкрепя демокрацията. Но позволявайки на Русия да доставя дизел на пазарите, Тръмп ще възнагради един безскрупулен авторитарен лидер – президента Владимир Путин, който избива десетки украински цивилни в стремежа си да смаже тяхната независимост, пише Стивън Колисън в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Планът на министъра на отбраната Пийт Хегсет за излъчване на живо на смъртта чрез разстрел на извършителя на масовото убийство във Форт Худ междувременно рискува да постави САЩ в една категория с Иран, талибаните и Хамас при извършването на публични екзекуции.
А стрелбата от федерални агенти в Ню Йорк миналата седмица по гражданин на Доминиканската република, докато в колата е имало 5-годишно дете, беше поредната демонстрация на груба сила на публично място от страна на правителството в рамките на ескалиращите мерки срещу нелегалната имиграция.
Всяко от тези събития предизвика политически отзвук и повдига въпроси относно неограниченото използване на президентската власт, както и как ерозиралите правни и поведенчески стандарти ще се отразят в крайна сметка на националната съвест.
Но всяко от тях произтича пряко и от личността на един президент, който не скри намеренията си, когато беше избиран два пъти от гласоподавателите на демократични избори, и който представлява възгледите на десетки милиони граждани.
Междинните избори са доминирани от високите цени на храните и жилищата, отпора срещу центровете за данни за изкуствен интелект и обществената ярост около войната в Иран. Но изборите отбелязват и 10 години откакто Тръмп за първи път спечели властта, и индиректно ще послужат като равносметка за опитите му да дефинира националното величие през XXI в. през призмата на своите войнствени и специфични ценности.
Растящите притеснения относно сделката за руския дизел, потенциално излъчваната на живо екзекуция и действията на Службата за имиграция и митници (ICE) могат да загатнат за отслабеното политическо влияние на Тръмп почти по средата на втория му мандат.
А преминаването на изборния календар към президентски цикъл след броени седмици ще започне дебат дали повторното дефиниране на американското изключение от страна на Тръмп е отклонение, или ще остане трайно в неговия образ, след като той напусне поста.
Изненадваща сделка с Русия
Сделката на Тръмп с Путин за изпращане на дизел на международните пазари е пряка демонстрация на принципа „Америка на първо място“ в действие и на склонността на американския президент да използва външната политика за постигане на политическите си цели.
Това действие разбива международния режим на санкции, който разтърси руската икономика след нахлуването в Украйна; осигурява огромна пропагандна победа за Путин; и отразява модела на американския президент да прави отстъпки на диктатора в Кремъл.
Това нанася нов удар върху морала на украинските цивилни, които са подложени на ескалиращи руски атаки, включително най-малко 33 души, загинали при засягането на два градски автобуса.
Това отваря и огромна пролука със съюзниците от НАТО в момент, когато Москва е обвинявана в кампания за саботажи, тормоз и нарушения на въздушното пространство в Европа. Нидерландският министър на отбраната миналата седмица нарече Русия „нашият враг“.
А искането на Тръмп от събота Украйна да замени президента Володимир Зеленски, ключово искане на Москва, ще възобнови опасенията, че той застава на страната на военните цели на Кремъл. Тези опасения бяха допълнително засилени наскоро и от отказа на Тръмп да даде лиценз на Киев да произвежда ракети Patriot.
Но за решението на Тръмп има логично обяснение.
Той се намира в политически и икономически капан, тъй като цената на дизела достигна рекордни нива, засягайки американското селско стопанство и покачвайки цените на храните. Повечето от това се дължи на войната му в Иран и не е ясно дали сделката ще свали цените бързо. Но той имаше спешна вътрешнополитическа необходимост да направи нещо повече, независимо от цената.
„Това е поредният пример за това как нашият президент мисли извън рамката“, заяви в неделя камшикът на мнозинството в Камарата на представителите Том Емър пред предаването „This Week“ по ABC News. Емър добави: „Нашият президент се опитва да намери всеки възможен отговор, за да помогне на американския народ“.
Но бившият вицепрезидент Майк Пенс се противопостави на разхлабването на икономическата хватка срещу Русия. „Америка не трябва да хвърля спасителен пояс на военната машина на Путин. Сега е моментът да застанем твърдо срещу руската агресия, както направихме по време на първата администрация на Тръмп“, написа Пенс в публикация в X.
Тръмп отхвърля този тип ястребов, традиционен републиканизъм, който Пенс представлява. Президентът има по-тясно определение за национален и личен интерес. В същия ден, в който донесе огромна победа за Путин, обвинен във военни престъпления, и отново предупреди, че може да унищожи Иран, Тръмп нарече поредното си пренебрегване за Нобеловата награда за мир „срам“ и „позор“.
Какво според Хегсет хората „трябва да разберат“
Нидал Хасан е майор от армията на САЩ, осъден по 13 обвинения в предумишлено убийство за нападение срещу войници, насочили се към Афганистан. Въпросът не е дали жертвите му заслужават правосъдие след съдебен процес. Въпросът е дали организирането на публична екзекуция би нарушило конституционните защити; дали това съответства на съвременните ценности на Америка; и дали няма да предаде на Хасан мъченичеството, което той е търсил.
Миналата седмица Хегсет обясни, че екзекуцията ще бъде публична, защото „хората трябва да разберат, че има сериозни последствия за подобни неща“. Министърът на отбраната е привърженик на демонстративното използване на сила и се отнася с презрение към онези, които се страхуват, че това нарушава американските принципи.
Той например защити американските удари срещу заподозрени лодки за трафик на дроги в Карибите и Тихия океан, които са убили най-малко 221 души и които критиците наричат противоконституционни извънсъдебни екзекуции.
Общественият отпор все още може да осуети плана за предаване на живо на екзекуцията. През уикенда Тръмп заяви, че той ще реши дали тя ще се състои. Но опонентите се притесняват, че осъществяването ѝ ще опетни моралната репутация на Америка и ще донесе пропаганден триумф на екстремистки групи.
„Какво подражава той, екзекуциите на ИДИЛ ли?“, попита сенаторът от Кънектикът Крис Мърфи пред Ерин Бърнет от CNN в четвъртък. „Разбирам, че в тази страна имаме смъртно наказание, но публичните екзекуции са нещо средновековно“, добави той.
Някои републиканци също са обезпокоени. „Абсолютно подкрепям смъртната присъда, но предаването на екзекуции на живо е това, което правят джихадистите. Америка е нещо повече от това“, каза конгресменът от Джорджия Остин Скот. A сенаторът от Юта Джон Къртис предупреди в X: „Една цивилизация се руши, когато възпитава апетит към екзекуциите като форма на развлечение“.
„Той беше бандит“
Публичното използване на военна сила при опазването на реда и нарaтивът за твърдост на правителството също стоят в основата на мерките срещу нелегалната имиграция. Това доведе до тежки последствия, включително смъртта на протестиращите Рене Гуд и Алекс Прети в Минесота.
В най-новия скандал 28-годишният Оскар Белгал от Доминиканската република беше леко ранен във врата, когато беше прострелян от имиграционни агенти в Бронкс миналата седмица. Детето му няма физически наранявания.
Федералните власти съобщиха, че служителите са сметнали, че животът им е бил в опасност. Простреляният мъж се е признал за виновен по-рано за кражба в особено големи размери от четвърта степен и е получил 5 години пробация, според съдебните записи.
Критиците виждат в подобни сблъсъци неприемливи примери за необуздана федерална власт. Кметът на Ню Йорк Зоран Мамдани заяви, че участващите служители не са носили униформи и че агентите на ICE „вкарват града в страх“.
Но министърът на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин заяви пред Джейк Тапър от CNN в предаването „State of the Union“ в неделя, че Белгал е виновен. „Истината е, че този човек беше ужасно същество. Той беше бандит. Беше член на гангстерска група“, каза Мълин. Той обвини Белгал, че е изложил детето си на риск: „Последното нещо, което бих направил, е да поставя сина си или някое от децата си в опасност“.
Коментарите на Мълин съвпадат с възгледите на много американци, които подкрепят по-строгото прилагане на имиграционните закони и които откликнаха на гръмките обещания на Тръмп да затегне реда и закона по време на кампаниите си.
Все пак, макар мнозинството да искаше повече действия по границата след пренебрегването ѝ от администрацията на Байдън, има знаци, че агресивната тактика се превръща в политически пасив. В проучване на Pew Research от май 52% са заявили, че администрацията прави „прекалено много“ по отношение на депортациите. И все пак само 19% от републиканците мислят така, което подчертава, че твърдият курс може да се харесва на твърдото ядро републикански гласоподаватели преди междинните избори.
Екзистенциален въпрос, на който гласоподавателите трябва да отговорят
Американската история е белязана от белези на насилие и потушено правосъдие: линчувания; смазване на протести за граждански права; интернирания по време на война; и чуждестранни войни, убили хиляди невинни цивилни. Така че мускулната политика на Тръмп далеч не е първият път, когато държавната власт поставя под изпитание традиционните представи за американските ценности.
И все пак малко съвременни президенти са били толкова готови да подложат на изпитание американските идеи за ограничена държавна власт, премерено използване на сила, международни съюзи и американско глобално лидерство.
В крайна сметка гражданите трябва да решат пред избирателните урни дали това е онова, което искат.
