К онфликтът в Нагорни Карабах постави нови линии. Използването на наемници стана вече тенденция, а новите военни технологии като дроновете поставиха под въпрос дали танковете са нужни, след като дузина бяха унищожени по време на боевете в Кавказ от края на септември насам. Нагорни Карабах постави на преден план и друга тенденция – натискът по границите на Русия, за който Кремъл не е напълно готов.
Има ли значение за Близкия изток кой ще бъде начело на САЩ
Преговорите за спирането на огъня между Армения и Азербайджан показват това. Разговорите продължиха единадесет часа и спирането на размяната на огън беше прието от света като оптимистичен знак. Анализаторите, следящи ситуацията на терен обаче знаеха, че е бързо да се радват – уроците от подобни спирания на огъня в Либия и Сирия са прекалено скорошни. Така се случи и в Нагорни Карабах – това, което беше отбелязано като триумф за руската дипломация, а именно да докара на масата за преговори Ереван и Баку, се превърна в касапница само няколко часа по-късно.
„Ислямска държава” се завръща в Сирия и Ирак
Двете страни до такава степен нарушиха споразумението за спиране на огъня, че арменските сили обстреляха гробище в азербайджанския град Тертер, убивайки цивилни, посетили гробовете на своите близки, а азерските сили екзекутираха арменски военнопленници на улицата в нарушение на всяка възможна международна конвенция. Баку и Ереван знаят, че международната общност е заета със собствените си проблеми и действията на армиите им ще останат безнаказани. Регионалните сили, в този случай Турция и Русия, не искат видима ескалация помежду си и си затварят очите за ежедневните обстрели и кървави сблъсъци в Нагорни Карабах.
Deaths of Syrian mercenaries show how Turkey, Russia could get sucked into Nagorno-Karabakh conflict https://t.co/BskRmXDWXy
— The Washington Post (@washingtonpost) October 14, 2020
Провалът на преговорите в Кавказ показват и ограниченията пред Кремъл в районите, които Русия счита за своя заден двор – бившите съветски републики и регионите от Централна Азия през Кавказ до Източна Европа. В момента всяка точка от картата представлява тест за Москва.
На юг десетилетният конфликт между Армения и Азербайджан се възроди в нова, по-сложна и трудно контролирана версия. На запад протестите срещу авторитарното управление на Александър Лукашенко вече навлизат в трети месец, а силите за сигурност на Беларус се готвят за военизиран отговор. На изток Киргизстан, който е с най-голям процент рускоезично население в Централна Азия, изпитва третата си политическа криза за последните петнадесет години, след като последните парламентарни избори на 4 октомври, бяха анулирани и оспорени от опозицията. Президентът Сооронбай Джеенбеков, верен съюзник на Кремъл, беше принуден да подаде оставка след близо две седмици на напрежение.
Тръмп не успява да спечели подкрепа за санкции върху Иран
Тъй като интересите на Русия в чужбина се съсредоточиха върху изграждането на имиджа на страната като играч на световната сцена - включително за влияние върху президентските избори от САЩ през Европа до Африка, хватката на Кремъл отслабна в районите около собствените му граници. Конкуренцията от Турция, Китай и западните сили все повече поставя под въпрос господството на Москва в бившето съветско пространство. Към момента, Русия не е доминантна сила в нито един от бившите съветски райони и ситуацията по границите го доказва.
Отслабената позиция на Москва в Кавказ, Източна Европа и Централна Азия, може да създаде и други тревоги за президента Владимир Путин и проблеми за обещаната от него стабилност. Според международни наблюдатели, уличните протести и политическите сътресения - по-специално в Беларус и Киргизстан - може да ударят и Кремъл. Притеснението е, че те биха могли да насърчат руските антипутински фракции, които са особено активни в далечните райони и вече използват отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални.
Проблемите на Русия с Турция също се увеличават и вече се простират на три континента. Анкара и Москва са въвлечени в преплетена и не съвсем искрена дипломатическа игра в Либия, Сирия и Нагорни Карабах. Освен това турските компании навлизат все по-дълбоко в Западна и Източна Африка, където руснаците също засилиха присъствието си през последните три години. Кавказ е само една от горещите точки между двете сили и Москва не иска поредна ескалация.
Какво означава нормализирането на отношения между Израел и арабските страни
Кремъл поддържа деликатен дипломатически баланс между Армения и Азербайджан и въпреки че Русия е задължена по силата на договори да защити Армения, миналата седмица Путин поясни, че руските военни задължения се отнасят спрямо атаки по Армения, а не върху Нагорни Карабах. По-точно, Путин заяви, че сегашните боеве не се водят на арменска територия, с което предизвика коментари дали руският президент не е признал Нагорни Карабах за територия на Азербайджан. Съгласно международното право и конвенциите на СС на ООН, територията е считана за окупирана от Армения, но Русия все пак застава зад Ереван. Досега не е имало подобно изказване от Путин.
Събитията в Киргизстан притесняват Москва и са възможност за Пекин
На 14 октомври Азербайджан обаче призна, че силите му са поразили комплекс с военна техника в Армения – ескалация, която може да принуди Москва да прекъсне самоналожения ѝ неутралитет. Ударите са извършвани с турски дронове, дадени на Баку, което още повече усложнява ситуацията. По-късно през същия ден Путин разговаря с турския президент Реджеп Ердоган, но освен готови фрази, призоваващи за спиране на кръвопролитията, друго не излезе като информация за това какво са си казали двамата лидери.
The leader of Belarus’s opposition movement has promised their combat will continue "until victory" - because the Belarusian people will never again accept to live in "a state of slaves".#GlobalConversation https://t.co/RtnxxJhbMq
— euronews (@euronews) October 13, 2020
Армения е сложен казус за Русия. Въпреки че е в съюз с Ереван, про-руските групи загубиха значителното си влияние след 2018 година, когато след масови демонстрации се извърши смяна на лидерството. Политическата криза предизвика смут в Москва и притеснения, че Армения се обръща на запад, където има огромна арменска диаспора. Турция пък подкрепи напълно Азербайджан в конфликта и така застраши основните руски интереси в региона. Пристигането на наемници от Сирия, които се сражават на страната на Баку, беше изтълкувано от руските медии като проблем, който може да засили ислямистките сили в Кавказ и южните райони на Руската федерация.
Конфликтът в Нагорни Карабах се превръща в регионален сблъсък от нов тип
Шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин също изрази подобни опасения, но Москва не може да говори открито за наемниците, спонсорирани от Турция, защото в същото време за арменските сили се сражават ливанци, симпатизанти на Хизбулла и отскоро членове на про-ирански шиитски групи. Лесен отговор на новите геополитически реалности няма, но вероятно Русия ще започне да обръща повече внимание на своите граници и разположените в съседство райони, което може да отслаби операциите на Кремъл на Запад.
И така се стига до темата за Беларус, където демонстрациите и напрежението продължават. Едва ли има по-близка столица до орбитата на Москва от Минск. Путин публично защити Лукашенко, като в същото време опозицията изгражда връзки със Запада, включително с Германия и Франция. До съвсем скоро се смяташе, че буларуската опозиция може да поиска преговори с Москва - такива опити бяха направени след август. Но след намесата на силите за сигурност и обявяването на съвместните военни учения между Беларус и Русия, опозицията все повече гледа към други възможности за подкрепа. От септември насам има и разположени руски сили в Беларус като част от учението „Славянско братство“ и това предизвика страхове както сред демонстрантите в Минск, така и в Полша и Прибалтика, че Москва може да се възползва и да извърши намеса от типа на тази в Украйна през 2014 г.
Проблеми за Путин има и у дома. Демонстрациите в Далечния изток и региона на Хабаровск, които избухнаха след ареста на популярния местен управител, предизвикаха солидарност сред беларуската опозиция. Според социологическо проучване на центъра „Левада“ този месец, 63% от руснаците заявяват, че следят протестите в Беларус, а 28% че се интересуват отблизо какво става в Минск.
Това, което притеснява руските сили за сигурност, е, че руснаците могат да изкопират техниките на демонстрации в Беларус, които стават все по-креативни и мащабни като организиране на блокади по квартали, пеене на антиправителствени песни по улиците от малки групи, бойкот на стоки, развяване на знамена и всичко, което предизвиква усещане за напрежение в правителство.
Kyrgyz President Sooronbai Jeenbekov has resigned after days of protests over a disputed parliamentary election, saying he wants to prevent clashes and bloodshed between security forces and protesters https://t.co/w6Vlh8ScqU
— CNN Breaking News (@cnnbrk) October 15, 2020
Киргизстан като че ли поставя финалната гореща точка на картата, която е сигнал за Русия, че Кремъл трябва да направи нещо, за да не предизвика силен удар по влиянието си в цели региони. Киргизстан е домакин на една от най-големите руски бази извън Русия, но също така е зависим от китайските инвестиции в страната. За Москва няма по-лоша новина в момента от възможна конкуренция с много по-мощния във финансово отношение Пекин. Централна Азия обаче се явява важен компонент за китайското влияние. Въпреки че Русия има огромно присъствие в Киргизстан, обявяването от страна на Кремъл, че се замразява финансовата помощ за Бишкек, докато не отмине кризата, е възможност за китайската дипломация.
Поколенията в бившето съветско пространство имат все по-малко връзки с миналото и носталгията към съветските времена е минимална. Това означава, че Кремъл трябва да заложи на нова политика в районите, които счита за свои сфери на влияние, за да спре навлизането на конкуренти като Турция и Китай. Западните държави, които години наред се карат помежду си и са разделени на лагери относно поддържането на връзки с Русия, започват да се съвземат и да търсят отговори на руското влияние. Путин е приковал поглед към Сирия, която става все по-голяма тежест за Русия и към Либия, където боевете ще избухнат наново всеки момент. Но руският президент има далеч по-големи проблеми у дома и би трябвало да обърне повече внимание на тях, ако не желае страната му да се озове насред враждебни райони точно до границите.
