П роведените в началото на октомври парламентарни избори в Киргизстан бяха отменени само два дни по-късно след като демонстранти, подкрепящи опозицията, щурмуваха сградата на парламента. Те заявиха, че не признават резултатите, обвиниха близките до президента партийни лидери за манипулации и фалшифициране на вота, а през деня преди щурма на парламента, имаше сериозни сблъсъци. В момента Киргизстан, който стои на важни търговски пътища и пресичащи се геополитически интереси, е в дълбока политическа криза. Въпреки че страната рядко влизаше в новинарския поток, има причина сегашните събитията в Бишкек да привличат международното внимание.
"Many predicted that there would be cheating in these elections, but it seems no one imagined it would reach the levels that the opposition is now claiming"
— Lotte Leicht (@LotteLeicht1) October 5, 2020
Why thousands reject the results of the "dirtiest ever" elections in #Kyrgyzstan.@BrucePannier https://t.co/xfTHlK7lOF
Събитията се развиха бързо.
Демонстрациите избухнаха, след като на 4 октомври партии в съюз с президента Сооронбай Джеенбеков, спечелиха най-много от гласовете. Опозицията заяви, че е имало нарушения и купуване на гласове, затвърждавайки опасенията и преди изборите за подобни манипулации. Международни наблюдатели също заявиха, че е имало фалшифициране на вота.
На 5 октомври хиляди демонстранти се събраха в столицата Бишкек, където бяха разпръснати със звукови гранати, сълзотворен газ и водни оръдия от силите за сигурност. По-късно, протестиращи разбиха щаба на агенцията за национална сигурност и освободиха бившият президент Атамбаев. Той беше осъден тази година по обвинения в корупция, след като влезе в лична конфронтация с Джеенбеков. След като Атамбаев призова за свалянето на наследилия го президент, той беше арестуван.
Извънредно положение в Киргизстан
Опозиционни групи влязоха и в други правителствени сгради, включително Вътрешното министерство и офисите на кмета на Бишкек, който подаде оставка малко по-късно. Вътрешният министър Кашкар Джунушалиев не се появи на работа, а на негово място беше назначен опозиционният политик Курсан Асанов. Междувременно, редица документи бяха или иззети, или изгорени от демонстрантите, а финансовото министерство спря всички свои финансови транзакции.
Джеенбеков представи антиправителствените демонстрации като опит за преврат и не показа сигнали, че се отказва от поста си.
Опозиционните групи заявяват, че поемат властта, след като превзеха сградата, известна като Белият дом – там се намира и основното седалище на президента. Протестните лидери обявиха, че започват промени на основните длъжности позиции, като заменят поставените от президента хора с опозиционери. Въпреки че Джеенбеков заповяда да не се стреля по демонстранти, все пак се стигна до най-малко една жертва, а над 600 са ранените.
И така, седмица по-късно, страната все още няма ясен път пред себе си. Остават въпросите, свързани с геополитическата обстановка, която със сигурност ще се отрази на събитията в Бишкек. Както по-голямата част от Централна Азия, Киргистан е притиснат между руските и китайски интереси. Самият Джеенбеков е считан за про-руски политик и той видимо прокарваше интересите на Москва в страната си. Киргизстан обаче е важен и за Китай, който навлезе със сериозни инвестиции в района.
Kyrgyz deputies and political activists have questioned the legitimacy of the rump parliament session that selected Sadyr Japarov, the latest twist in a sometimes violent, week-old power struggle. https://t.co/kUgXGqFD0t
— Radio Free Europe/Radio Liberty (@RFERL) October 11, 2020
За Русия, бившата съветска република е част от историческата зона на влияние на Кремъл. Москва притежава огромна военновъздушна база на територията на Киргизстан, докато след решение на парламента през 2014 г. американската база, използвана за презареждане и логистика за силите в Афганистан, беше затворена и с това директното влияние на Вашингтон беше ударено. От другата страна на съревнованието за влияние е с Пекин, който споделя обща граница с Киргизстан. Бишкек разчита на търговията с Китай и дължи на китайски банки над 1,8 милиарда долара или около половината от външния дълг на страната. По време на среща миналия месец, Джеенбеков поиска от външния министър на Китай да отложи плащанията, заради епидемията от Ковид-19, но не е ясно дали това ще се случи.
Събитията в Киргизстан са проблем за Русия и показват ограниченията пред Кремъл.
Киргизската политическа криза има потенциала да се превърне в още една гореща точка по руските граници в момента, когато руснаците са изправени под вътрешно и външно напрежение. Ето защо, желаейки мирно разрешаване на проблемите, Москва като цяло остана мълчалива, повиши нивото на сигурност на базата си и призова за диалог, докато вниманието на Кремъл е насочено към демонстрациите в Беларус и разразилия се наново конфликт в Нагорни Карабах.
ЦИК на Киргизстан анулира резултатите от изборите
Беларус, Киргизстан и Армения са членове на ръководените от Москва Евразийски икономически съюз и Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Путин настоява усилено да се разшири и задълбочи търговския блок, но има малко желаещи да се включат. Боевете в Южен Кавказ тепърва поставят на проверка надеждността на отбранителните способности на ОДКБ. През последните години, с изключение на Сирия и Либия, Русия упражнява по-малко контрол върху своите съюзници, отколкото се харесва на Кремъл. Беларуският лидер Лукашенко, чиито пост беше оспорен от редица европейски държави след изборите през август, се противопоставя на по-тесен съюз с Русия и показва сигнали, че иска по-топли връзки със Запада. Арменците премахнаха лидера си през 2018 г. след десетилетие на икономическа стагнация и авторитарно залитане. Събитията от Киргизстан показват границите на руския модел на така наречената „контролирана демокрация” и Москва няма как да не наблюдава отблизо ставащото.
Има причина сегашните събитията в столицата Бишкек да привличат международното внимание.
През 2020 г. в света вече има нови съюзи и геополитически алианси. Райони като Кавказ и Централна Азия изглеждаха „наредени” – сякаш проблемите бяха решени и зоните на влияние разпределени. Но това се промени през последните години и именно в този контекст се развива кризата в Бешкек. До този момент антируските настроения играят малка роля в сътресенията както в Беларус, така и в Киргизстан. Но за Русия става все по-трудно да запази хегемонията си в бившето съветско пространство. Други сили увеличават присъствието си в зоните на влияние на Москва – Китай в Централна Азия, Турция в Кавказ и ЕС в Беларус.
Именно Китай, а не САЩ е страната, от която трябва да се притеснява Путин относно Централна Азия, като Пекин все повече увеличава присъствието си, включително с военни бази. Районът е от изключителна важност за китайската външна политика и налагане на влияние, не само заради споделените граници и историческата обремененост, но и от гледна точка на икономическите проекти на Пекин. Киргизстан ще бъде още известно време в политическа криза, която обаче може да покаже пътя на страната за следващите години – много е възможно това да не е в интерес на Кремъл.
криза, която тихо расте" />
