В инаги, когато между Армения и Азербайджан избухва насилие и напрежение около оспорваните помежду им територии, намесата на Москва обикновено принуждава двете бивши съветски републики да седнат на масата за преговори с правенето на отстъпки, включително пред руските интереси. Този път обаче призивите на Русия за спиране на ескалиращото насилие в Нагорни Карабах от 27 септември насам, остават без отговор тъй като конфликтът в Кавказ този път е на различно ниво.
Ескалация, Армения уби азербайджански генерал
За разлика от 1990-те и 2000-те, когато няколко пъти Ереван и Баку влизат в сериозни противоречия и сблъсъци, през 2020 година ситуацията е различна както от геополитическо, така и от военно естество. Донякъде причина за това е намесата на Турция като регионална сила, която променя баланса на силите в кавказкия регион.
И така през последните дни конфликтът в Нагорни Карабах, определян за един от т.нар. „замразени конфликти“, останали като наследство от СССР, влезе във всички световни новини. Макар повечето анализи все още да минават през остарялата призма на противопоставяне между Армения и Азербайджан, вече се усеща все по-осезаемо, че има много нови елементи, включително в начина на водене на война.
Само за два дни има десетки жертви и стотици ранени. Двете държави мобилизираха армиите си и се обвиняват взаимно за това кой е предизвикал насилието. Вече има и цивилни жертви, а най-вероятно броят им ще се увеличава с ескалацията. В небето на Нагорни Карабах летят не само изтребители, а и дронове, които всъщност се превърнаха в основно средство за атаки по арменските позиции от страна на азерската армия.
Дроновете са предоставени от Турция и са същият модел, който Анкара използва в Либия срещу подкрепените от ОАЕ, Франция и Русия сили на генерал Халифа Хафтар. Както в пустините на Либия, така и в планините на Карабах, дроновете носят със себе си сериозни поражения на руските ПВО системи, с които разполага арменската армия.
Turkey’s rise as a regional power has altered the sensitive conflict between Armenia and Azerbaijan, in which Russia has traditionally played power-broker https://t.co/psV8wsW5EA
— Financial Times (@FinancialTimes) September 29, 2020
Високотехнологичното военно оборудване не е единственият нов елемент в конфликта в Нагорни Карабах. Както Турция и Азербайджан, така и Армения – респективно Русия – обвиняват другата страна в използването на наемници по фронтовите линии. Все повече са доказателствата за изпращането на сирийски бойци през Анкара към Азербайджан, където те са наети от частна компания, оперираща в Баку.
Експерт: Турция повтаря сценария с Либия в Армения
Според последните данни, вече е потвърдена смъртта на най-малко 13 загинали при боеве с арменските части сирийски наемници. Турция отрича официално, че участва в транспортирането на наемници, обвинявайки правителството в Ереван, че използва услугите на кюрдски бойци от Кюрдската работническа партия (ПКК), с която Анкара има десетилетна конфронтация.
Макар все още да няма потвърждения на тези обвинения, това няма да е изненада, тъй като в миналото ПКК са тренирали бойци на силите в Нагорни Карабах. Не само това. Появиха се данни и за ливанци с арменски произход (Ливан и Сирия имат големи арменски общности), които са заминали да се бият на страната на Армения. Грузия също се докосна до конфронтацията между Армения и Азербайджан, след като спря арменски доброволци, пътуващи през нейна територия за Карабах.
Ескалация, военно положение в Армения, Азербайджан и Нагорни Карабах
Тбилиси има много крехки отношения с Ереван, като двете страни са влизали поне веднъж във война през последните три десетилетия. На територията на Грузия има голямо арменско малцинство със силни сепаратистки нагласи. За да стане още по-сложна ситуацията, заплахи дойдоха и откъм Иран, на чиято територия паднаха снаряди при размяна на огън между арменските и азерски сили.
Техеран предупреди, че граничните ѝ сили са в готовност и призова Армения и Азербайджан да се въздържат от стрелби в близост до иранската граница. Иран наблюдава с притеснение всеки конфликт в Кавказ и особено, ако участва Азербайджан, тъй като в самия Иран има над 15 милиона азери с дълга история на конфронтация с централното правителство в Техеран. Всъщност, всички тези сигнали, включително за използването на наемници говорят, че конфликтът в Кавказ предизвиква включването на все повече сили и етнически групи, а това ще доведе до задълбочаване на кризата.
Подкрепен от Турция Азербайджан започва контранастъпление
Това насочва вниманието отново към темата за използване на наемнически сили като цяло по фронтовите линии през 21 век. Турция, все пак, вече създаде модел с набиране на сирийски бойци за своите прокси войни, когато започна транспортирането им към Либия, за да подкрепи правителствени сили в Триполи, които до тази пролет бяха обсадени от частите на Халифа Хафтар. Включването на наемници в Азербайджан е още един елемент към експанзионистката политика на Анкара, която разпростира вече влиянието си дълбоко в Близкия изток, Източна Африка, Либия и Средиземно море.
#Инфографика, показваща разположението на турски сили извън #Турция.
— De Re Militari Journal (@remilitari) September 30, 2020
(Bloomberg; De Re Militari, open sources) pic.twitter.com/GzsYih6qo2
Турция не е сама на бойното поле. Руските наемници също са там. Подкрепената от Кремъл компания „Вагнер“ разположи бойци в много от днешните активни конфликти от Източна Украйна през Сирия до Либия, Централноафриканската република и Мозамбик. Най-новите данни показват, че „Вагнер“ е и в Армения.
Русия разполага с голяма военна база в град Гюмри – 102-ра военна база, която служи за основен плацдарм за руското влияние в района. През последните дни през Иран преминаха военни камиони в посока 102-ра база, а над Армения беше забелязан един от самолетите, използвани от руските наемници. Не е ясно дали самолетът е превозвал оборудване или бойци, но през последните няколко месеца в Ереван пристигнаха руски инструктори, които сега се намират в щаба, направляващ отбранителни линии на арменците в Нагорни Карабах.
Конфликтите в Сирия и Либия вече са свързани с Кавказ и това говори за динамиката, която съществува в геополитиката днес. Стотици сирийци, живеещи в държаните от Башар Асад територии, заминаха за Либия подобно на сирийците, които Турция изпрати от Северна Сирия за Триполи. Руснаците набират бойци от Източна Сирия също, където „Вагнер“ имат силно присъствие, а последните кадри говорят, че е имало нова кампания за рекрутиране преди няколко дни.
Нови боеве в Нагорни Карабах, има убити
Спекулациите сочат, че от Либия вероятно някои от тези сирийци ще бъдат пренасочени към Нагорни Карабах. Обикновените сирийци се превърнаха в евтина и полезна наемна сила, докато сирийската икономика е колабирала, а милиони се издържат с хуманитарна помощ. Ето защо предлаганото възнаграждение от 500 до 2000 долара на месец (както от турска, така и от руска страна), звучи повече от примамливо. Провалените революции и действащите граждански войни в Африка и Близкия изток предоставят възможност за всяка държава, която има нужда от наемници за налагане на регионално влияние.
Частните компании виждат възможности в конфликти като този в Нагорни Карабах. Ситуацията там може да изглежда непозната и изненадваща за повечето хора, но напрежението се увеличаваше постоянно от поне година насам. Точката на кипене беше през лятото, когато азербайджанските позиции бяха редовно обстрелвани и това доведе до провеждането на съвместно азерско-турско учение. Руските официални лица настояват за спиране на огъня, но в същото време Москва прехвърля военни сили в Армения. Намесата на Анкара допълнително усложнява ситуацията и Турция и Русия могат да се окажат в още една конфронтация освен Сирия и Либия, което не е добра новина нито за НАТО, нито за ЕС.
Армения: Турция свали наш самолет, Анкара отрече
Азербайджанската армия заяви, че ще продължава натискът, докато арменските сили не напуснат Нагорни Карабах. Баку използва и международното право и резолюциите на ООН, които признават територията за окупирана. През последните дни се наблюдава и сериозна медийна кампания както от арменска, така и от азерска страна. Фалшиви новини и съмнителни сайтове заляха онлайн пространството, включително в България, насочващи общественото мнение към едната или другата страна.
Но на терен нещата са по-сложни. Ако конфликтът в Нагорни Карабах се прехвърли към други части, включително във вътрешността на Армения и Азербайджан, това ще предизвика трусове извън границите им и може да засегне енергийните доставки към ЕС, тъй като газопровода от находището „Шах Дениз“, преминава в непосредствена близост до фронтовите линии.
Макрон: Ние няма да приемем това
Засега Брюксел няма сериозна позиция относно събитията и вероятно няма да има такава, заради различията между основните страни членки като Германия, Италия и Франция. Париж вече предупреди Турция, с която имат спор в Средиземно море и Либия, докато Италия има директен интерес от азерския газ. Германия вероятно ще опита да посредничи, но ще е трудна задача. Москва и Анкара остават основните сили, които могат да спрат конфликта, но позициите им все повече се раздалечават.
криза, която тихо расте" />
