У правляващите в Република Северна Македония крият анекс към Договора с България, твърди опозиционният вестник "Република".
Управляващите мълчат, след като вицепремиерът Красимир Каракачанов съобщи за представен на Скопие анекс от 12 точки, които Република Северна Македония трябва да приеме, ако иска да получи дата за начало на преговори, пише "Република".
България от дълго време говори за такъв анекс. Досега се знаеше за три точки от анекса, а това са Република Северна Македония да се откаже от свое малцинство в България, да се употребява цялото име Република Северна Македония и да докаже, че няма териториални претенции към България, пише изданието.
С оглед на това, че премиерът Зоран Заев, външният министър Буяр Османи и президентът Стево Пендаровски крият анекса е логично, че той не е благоприятен за Македония и сега се търси начин как той да се "продаде" на обществеността, пише "Република".
Пендаровски каза преди няколко седмици, че не вижда необходимост от анекс към договора с България, докато Заев убеждаваше, че няма да има никакъв Анекс, пише скопският вестник.
Единствените, които твърдяха, че има анекс, бяха от ВМРО-ДПМНЕ, но от медийната машина на властта те бяха обвинени за разпространяване на фалшиви новини.
"Република" пише, че съпругът на бившата министърка на образованието Рената Дескоска Тони Дескоски е заявил, че анекс има и поискал той да бъде оповестен. Според него анексът ще бъде наречен Протокол и ще бъде гласуван в парламента. В цялата ситуация с България е ясно, че вицепремиерът Никола Димитров е дръпнат настрана след като Каракачанов го нарече
"по-опасен от корона", пише "Република".
Вестникът отбелязва също, че само един ден след като Никола Димитров поиска спорът с България "да си почине до изборите в източната съседка", Заев и Османи пращат Владо Бучковски в София. Както стоят нещата в момента, Република Северна Македония ще преживее още едно дипломатическо поражение и унижение, в което морковът ще бъде само началото на преговори с ЕС, които не значат нищо и България във всеки момент ще може да постави нова блокада и да дръпне ръчната спирачка, пише изданието.
Външният министър Буяр Османи заявява в интервю за Радио Свободна Европа, че единственото решение и формула за България е да се върнем към принципите на Договора, но и да се намерят механизми как той да се направи по-бърз, по-динамичен, за да се постигнат резултати, пише "Независен".
В интервюто Османи посочва, че "сега, когато влизаме в друг съюз с други държави, и в НАТО, и в ЕС, с България, с Гърция, с Албания, на света не може да се гледа със същите очила от миналото".
Османи добавя в интервюто, че договорите трябва да се спазват такива каквито са и това е задължение и за Скопие в случая с Договора за добросъседство с България. По думите на Османи Договорът представлява насока за ускоряване на инфраструктурните проекти, на икономическото и културното сътрудничество, но и ускоряване на работата на комисията по историческите въпроси, като при това не се променя целта на комисията.
Целта на Комисията е да разреши историческите въпроси в контекста на образованието, в контекста на превъзмогване на стереотипите на Балканите в учебниците, казва външният министър.
Според Османи на историята не трябва да се гледа като на въпрос за идентичността на народите, тъй като въпросът за идентичността произлиза от правото на самоопределение на държавите и не е въпрос на спор и тук е ключовото различие.
Необходим ни е рационален подход - разделяне на историята като образователен въпрос срещу историята като спор за идентичността, каза Османи, цитиран от "Независен весник".
Въпреки че няма подробности какво точно съдържа анексът от 12 точки, който България е предала на македонската страна, очевидно е, че в него няма нищо ново, което да подсказва за смекчаване на позициите на София по отношение на европейския път на Северна Македония, коментират от своя страна в редакцията на електронното издание на скопския вестник "Слободен печат".
Според изданието за това може да се съди изявлението на българския министър на отбраната Красимир Каракачанов, в което той повтаря старите условия като признаване на българския произход на македонския език, спорност по въпроса за създаването на македонската нация, отказ от предполагаемите териториални претенции, отказ от исторически претенции, промяна на образователната система, прекратяване на речта на омразата, премахването на паметници от Втората световна война и др.
Това са седем от 12-те точки, за които говори Каракачанов, така че става дума за стари изисквания, оформени в анекс към споразумението между София и Скопие, посочва изданието.
Повече от ясно е, че с настоящото приложение към договора от 2017 г. България само отмъщава по дипломатически път срещу "нон пейпъра", който Северна Македония връчи на Бойко Борисов, твърдят в редакцията.
Следователно обменът на документи е само продължение на дипломатическата битка между София и Скопие пред международната общност, пред която и двете страни искат да се представят като склонни към сътрудничество и да спечелят колкото се може повече положителни точки и благосклонност не само сред членовете на ЕС, но и в новата администрация на САЩ.
С други думи, навлизаме в дипломатическа война, подобна на тази с Гърция, от която нито можем да се измъкнем, нито да спечелим и да се уверим, че няма да загубим много, пише изданието.
Въпреки че България е член на ЕС, тя загуби битката с Македония.
Тя няма пълната подкрепа на всички други страни от Съюза и следователно трябва да търси начини да се позиционира по-добре по време на португалското председателство на ЕС и още повече преди словенското, като се има предвид, че Любляна е един от първите наставници на Македония на пътя към ЕС.
Думите на Каракачанов, че "Северна Македония има шанс да получи дата за преговори следващия месец или дори този януари, ако подпише анекса към споразумението", което България предлага, са просто празни приказки за вътрешни нужди, пише "Слободен печат".
Това може да бъде по-скоро аргумент на македонската дипломация за укрепване на принципните позиции за зачитане на споразумението. Всъщност македонската страна трябва да настоява за пълното прилагане на споразумението от 2017 г. Но ако този анекс бъде приет като "протокол", както някои експерти смятат, че ще бъде ратифицирано в парламента, това ще бъде "легализация" на едностранните изменения, внесени от България към текста на рамката за преговори и техните искания, казва изданието.
Засега няма такива съобщения от македонска страна, но опозицията в Скопие предупреждава предварително, че анексът е продажба на македонски национални интереса, заключва "Слободен печат".
Специалният представител на Република Северна Македония за отношенията с България Владо Бучковски ще направи нов опит за съживяване на разговорите със София, където се очаква да замине в понеделник, съобщава македонският ТВ Канал 5.
В понеделник Бучковски започва консултации с представители на българското МВнР. Целта е връщане на доверието към Договора за добросъседство между двете страни.
На масата ще бъде сложен План за действие или така наречената пътна карта за прилагане на Договора, което е едно от трите основни искания на София. В зависимост от напредъка в съгласуването на текста с българската страна не е изключено Бучковски да се срещне с вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева.
Бучковски потвърди за Канал 5, че комуникацията с България се засилва, без да посочва подробности. Във вторник или сряда той ще се срещне и с вицепремиера Красимир Каракачанов.
Ангел Джамбазки: Македония не заслужава да бъде член на ЕС
МВнР: Очакваме властите в Скопие да предприемат мерки
Екатерина Захариева за Северна Македония пред Die Welt
За 10 години над 77 хил. души от РС Македония са поискали българско гражданство
Борисов към Бучковски: Може да се намерят решения
Бучковски: Не преговарям за разпарчетосването на Македония
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!