Г ибелта на птицата додо олицетворява историята на човечеството като разрушителна сила за деликатния островен живот. На остров Мадагаскар съдбата на легендарната птица сполетява ленивци-лемури с размерите на горили, слонски птици, хипопотами-пигмеи и други представители на уникалната мегафауна след пристигането на човека през последните хилядолетия. Учени обясняват в ново изследване коя е причината за изчезването им, пише "Юрикалърт".
Защо този лемур, чоплещ носа си, толкова развълнува учените (ВИДЕО)
Факторите за измирането на тези древни създания не са толкова добре известни, колкото в случая с птицата додо, и научната общност води разгорещени дебати за това какво е причинило гибелта на мегафауната.
Новото проучване, публикувано в сп. "Сайънтифик рипортс", показва, че макар хората да са изиграли роля в изчезването на тези същества, само ловът не е бил основната причина. Предишни изследвания съобщават за избиването на ендемични животни преди най-малко 2000 години. Настоящото проучване свързва изчезването на характерната за острова мегафауна преди около хилядолетие с интензивното въвеждане на други видове и предизвиканите от човека промени в заобикалящата го среда.
За да разберат причината за измирането на едрите животни на Мадагаскар, Шон Хиксън от Института "Макс Планк" по геоантрополия и колегите му разкопават три крайбрежни езера и пещера в югозападната част на острова и датират с радиовъглерод останки от изчезнала мегафауна, въведени животински видове и други следи от човешка дейност.
Изследователите установяват, че мегафауната на Мадагаскар е преживяла няколко сухи периода през последните 6 000 години, като се е премествала при необходимост, когато местните водни ресурси са били оскъдни. Признаците за човешка дейност, включително модифицирани кости и черупки, започват да се появяват от 2000 години.
Преди около 1000 години обаче изследователите установяват драстично увеличение на количеството дървени въглища и кости на опитомени видове като зебу и кучета. Времето на тези причинени от човека промени съответства на изчезването на мегафауната.
"Резултатите от изследването показват, че заемането и промяната на територии чрез изгаряне на горите за въвеждане на пасищни видове са довели до изчезването на големите животни на острова, а не толкова ловът", казва Хиксън.
Дебатът за причините за изчезването на мегафауната се фокусира основно върху климатичните промени в миналото и прекомерния лов от страна на неотдавна пристигналите хора. Новото изследване показва, че макар и двата фактора да са били стресови в Мадагаскар, те не са били крайната причина за изчезването на мегафауната.
Според авторите на настоящото проучване ловът не е единственият или дори основният начин, по който хората оказват влияние върху други видове. За опазването на биоразнообразието е също толкова важно да се вземе предвид как човешките дейности влияят върху местообитанията и подвижността на животните.
