"Вярвам, че решенията на срещата на върха на НАТО и на Съвета на НАТО представляват мост към бъдещото членство на Украйна в НАТО. Всички съюзници досега са потвърдили силния си ангажимент да подкрепят членството на Украйна в алианса. Въпросът не е дали Украйна ще влезе в НАТО, а кога това ще се случи. Отговорът на този въпрос ще зависи от развитието на бойното поле и способността за постигане на устойчив мир".
Това заяви българският държавен глава Румен Радев при откриването на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от англоезичното списание "Икономист" (The Economist). Държавният глава е на работно посещение в Република Гърция, където по традиция се провежда икономическият форум.
"Никой не си представяше преди две години и половина, че може да сме свидетели на пълномащабна, опустошителна война в Европа и днешните трагични събития в Близкия изток. Те ни напомнят за нестабилността в близост и колко крехък е мирът", подчерта президентът Радев в своето встъпително слово.
"Вярвам, че основните цели на ЕС са да осигури сигурност, стабилност и просперитет на всички свои граждани, както и на региона. Да можем да оформим нашето бъдеще зависи в голяма степен от способността ни да поддържаме и развиваме тази роля и визия на ЕС за укрепване на нашата сигурност и отбрана, както и да разработим стабилна стратегия за връщане на мира в Европа. Всеки ден, в който продължава руската война срещу Украйна, представлява нарастващ риск за световния мир", предупреди държавният глава.
"Тази война вече се превърна във война на изтощение, на глобален икономически сблъсък, генерирайки огромни човешки страдания и материални щети", подчерта още той.
"Изтощаването на нашите икономики и социални системи подхранва политическа нестабилност и популизъм. Затова още от първия ден на руската военна агресия България стана част от общите усилия на ЕС за цялостна подкрепа на Украйна и нейната кандидатура за членство в ЕС", подчерта държавният глава.
"За да постигнем целите си, не трябва да избягваме да отговаряме на трудни въпроси", заяви още президентът Радев.
По думите му "тази война очевидно постави на изпитание нашата сигурност и отбранителна архитектура, готовността на нашата отбранителна индустрия, нашето единство и солидарност".
"Преди всичко вярвам, че тази война предизвика нашето критично мислене - способността ни да анализираме и оценяваме задълбочено всички стратегически и оперативни аспекти и рискове, да се идентифицира стратегическият център на тежестта на противника, било то руските полеви сили, комуникационните линии, руската икономика и военната индустрия или способността на Русия да избягва санкции и да изгражда силни партньорства със страните от Глобалния Юг", посочи той.
"Това изправи пред предизвикателството способността ни да дефинираме изпълними политически цели и да ги превърнем в стратегия", обясни държавният глава.
"Предизвика също така способността ни да дефинираме желаното като краен резултат и какво означава победа. И също така да разработим нашата стратегия, използвайки всички налични инструменти - военни, икономически и дипломатически. И всички ние видяхме някои примери за грешни стратегически оценки, които тази война вече разкри. Например, руското ръководство подцени волята на украинския народ да се съпротивлява и да се бори за своята свобода. Освен това руският Генерален щаб катастрофира в резултат на неясните политически цели като демилитаризация и диверсификация. Нейните военни бяха унижени и победени в първата фаза на войната", каза още Румен Радев.
"От друга страна, ние подценихме устойчивостта и капацитета на руската икономика и военна индустрия. Всички помним задълбочени анализи на много водещи експерти и политици, според които под тежестта на санкциите руската икономика ще се срине след няколко месеца, дори че Руската федерация ще се разпадне. Нищо подобно не се случи", припомни президентът.
"Общият икономически растеж на ЕС за миналата година е много под (темпа на - бел. р.) руския икономически растеж. Не знам дали декларираният от Русия растеж от 3,6 процента е верен, но е вярно, че руската индустрия, военната индустрия днес произвежда много повече снаряди и основно военно оборудване, отколкото всички ние", каза Радев.
Според президента друг подобен пример е свързан с украинското ръководство. "Насърчавано от много съюзнически експерти и лидери, то подцени някои от основните принципи на оперативните действия, които изискват определени условия, като предимство в числеността на армията, оборудване и превъзходство във въздуха, преди да е започнала каквато и да било настъпателна операция", смята той.
"Знаем резултата - дълго промотираното украинско контранастъплението доведе до огромни човешки жертви и материални загуби. В противовес Русия успя да вземе оперативната инициатива. Така че е очевидно, че трябва да преоценим подхода си към тази война и да се върнем към дипломацията и преговорите, колкото по-рано, толкова по-добре", каза още президентът Радев.
Според него има нужда да се доразвие концепцията за стратегическа автономия на Европа.
"Тази концепция се разви през последните няколко години под натиска на бързо влошаващите се обстоятелства по отношение на глобалната сигурност. Същността на тази концепция е да ни предостави способността да оформяме стратегическата среда в съответствие с нашите стратегически цели, осигурявайки сигурност, стабилност и мир на всички наши граждани. Това изисква нашето повишено ниво на амбиция, за да оформим стратегическата среда заедно с нашите цели. Ние трябва да поддържаме нашата устойчивост и свобода на действие, за да постигнем тази изключително амбициозна цел", подчерта Радев.
"Концепцията за стратегическа автономия изисква укрепване най-вече на цялостната дългосрочна глобална конкурентоспособност на Европейския съюз, това е основен приоритет за укрепване на нашата индустриална база в съответствие с ускорения зелен и цифров преход, осигуряване на доставките и автономно производство, на изобилна, достъпна и чиста енергия, осигуряване на доставките на критични суровини, насърчаване на науката, насърчаване на иновациите, технологии, космос и развитие на изкуствения интелект", заяви още българският президент.
По думите му са необходими също така по-нататъшно развитие на транспортната, цифрова и енергийна свързаност и най-вече по-нататъшно развитие и укрепване на отбранителната индустриална база и преодоляване на нашата фрагментация от гледна точка на отбранителната индустрия.
"Вярно е, че станахме свидетели на значителния напредък в много от тези области и много други положителни и важни инициативи в тях са в ход, особено по отношение на развитието на правни рамки като Европейския законодателен акт за микрочиповете (Chips Act) и законодателство за критичните суровини", припомни още Радев.
"Законът за изкуствения интелект, стратегията за европейската отбранителна промишленост и програмата за европейската отбранителна промишленост са огромна крачка напред и вярвам, че много скоро можем да станем свидетели на още по-добри конкретни резултати", подчерта той.
По отношение на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по въздух и вода по-рано през годината изпълнителният редактор на списание на списание "Икономист" Даниел Франклин попита президента Радев за позицията му по въпроса и кога би трябвало страната ни да получи пълен достъп до Шенген. Държавният глава припомни, че България покри всички технически критерии преди 13 години.
"Смятам, че оставането на България и Румъния извън Шенген не допринася за стабилността и просперитета на Европа, нито за военната мобилност, от която се нуждаем по време на криза и война", заяви Радев.
Президентът Радев отбеляза и решаващата роля на стратегическото партньорство между България и Гърция.
Инвестирахме много, за да подобрим нашата свързаност и по този начин да се ангажираме с усилията на Европа за стабилност и просперитет, каза той.
По-късно се очаква българският държавен глава да проведе работни срещи с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и с президента на страната Катерина Сакеларопулу.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
