К ариерата ѝ започва като супер модел, а в киното я вкарва лично Оливър Стоун. Животът на Лиса Филипс щеше да е съвършено различен, ако не се беше озовала на частния остров на Джефри Епстийн. Една от жертвите на финансиста застава пред българска публика, за да се върне към времето на насилие, от което все още не може да избяга. С Лиса Филипс разговаря Станислава Айви в „На Фокус” по NOVA.
„Когато срещнах Джефри на острова, бях в началото на 20-те си години. Там ме заведе друго младо момиче. Тя беше от Източна Европа. Каза ми: „О, Джефри е невероятен! Той е страхотен! Той ми осигури работна виза за САЩ и чрез него срещнах съпруга си”. Аз просто ѝ се доверих. Така че напуснах фотосесията, на която бях в онзи момент. Той изпрати лодка и отидохме на острова, само за да прекараме деня там. На мястото срещнах и други момичета. На вечерята се запознах с Джефри. Той влезе, седна до мен и някак си го харесах. Мислех, че е очарователен ментор, както всички го наричаха. Той ми задаваше много въпроси за мен самата, за това къде съм израснала. Споменах, че съм живяла в Оксфорд, Англия. Тогава той каза: „Искаш ли да се срещнеш с принц?”. В този момент мъж, когото видях по-рано на острова, се приближи, аз го поздравих и той си тръгна. По-късно същата вечер трябваше да се върнем обратно с лодката, но Епстийн каза: „Ами, няма да си тръгвате. Ще останете тук тази вечер и може да се приберете у дома на сутринта с лодката”. Изобщо не се замислих и се приготвихме за лягане. Тогава едно от по-младите момичета почука на вратата и каза, че Джефри е готов за масажа си. Тогава всички започнахме да спорим, а аз казах: „Какъв масаж? Не знаех, че има масаж”. И стана наистина сериозно. Съобщиха ми, че аз трябва да направя масажа. Тъй като просто не разбрах за какво става въпрос, последвах момичетата в стаята и направих масажа. Той в крайна сметка се превърна в нападение срещу мен и другото момиче. Основно промени мен самата, защото не разбирах какво ми се е случило. Не разбирах дали тя е знаела какво ще се случи или той го е планирал. Но обвинявах себе си за това. Помислих си: „Флиртувах ли с него? Къде сбърках?”, споделя Лиса Филипс.
Гислейн Максуел с първо интервю от затвора
„Е, сега вече знаем, че е така. Тогава обаче не го знаех. Всички момичета бяха светлокожи, синеоки и руси. Аз съм смесица от различни раси. Бях израснала в Европа, прекарах половината си живот там, но просто не приличах на тях. Затова помислих, че може би ме фетишизира. Не знаех какво точно става. Но започнах да се срамувам от това. Когато напуснах острова, не исках да имам нищо общо с него и онези момичета”, подчертава Лиса Филипс.
„Той беше майстор манипулатор. Отдели време да ме опознае като личност, да ме накара да се чувствам наистина комфортно и да ми зададе онези въпроси, които повечето мъже не ти задават. Помнеше ги, и то с причина, защото видях принц на острова, видях млади момичета. Нямаше да се измъкна лесно... И не успях… Опитах се да го избягвам, както и всички секретарки, които се обаждаха в модната ми агенция всяка седмица. Опитах се да се отърва, но около четири месеца по-късно той ми се обади и каза, че си спомня какво съм казала на острова, каква е голямата ми мечта и амбиция и че може да ми помогне. Организира да отида и да се срещна с ръководителя на модната агенция, в която исках да работя по онова време. Това беше най-голямата агенция в света, наречена „Фор Моделс”. Отидох, но тогава не знаех това, което знам днес - колко замесени са били модните агенции в трафика на млади момичета към Епстийн и как той се е преструвал, че е част от някакъв заговор за игрички и е хващал тези момичета в капан. Сега го разбирам, но тогава просто бях наивна...”, спомня си Лиса Филипс и допълва: „Искам да кажа, че това се случва и днес. Той беше подпомаган и защитен от най-могъщите хора в света, правителства и институции. Толкова много хора са били замесени, но това се разкрива бавно, отнема известно време. Много европейски държави провеждат свои собствени разследвания, така че нещата все пак се случват”.
Къде е детето ми? Жертви на Джефри Епстийн проговориха за най-страшния си кошмар
Тя посочва, че когато е разбрала за смъртта на Епстийн за нея това е било „повратен момент”.
„През август 2019 г., когато го видях по телевизията, сякаш голяма тежест падна от раменете ми. Но също така си казах: „Чакай малко, защо реагирам толкова емоционално?”. Хората в стаята с мен тогава питаха: „Познавахте ли го? Какво става?”. За мен това беше много мрачна тайна, която пазех дълго време. Не говорех с никого за това. Преди 20 години никой не говореше за това. Просто беше нещо, което някак споменавахме, но никой не можеше наистина да говори. От 2019 г. обаче, след като стана ясно и за останалите жертви, които споделиха историите си, започнах подкаст и започнах да разказвам. Но минаха доста години, в които събирах смелостта да го направя”, казва Лиса Филипс и пояснява: „Спомнете си за Капитолийския хълм. Всички се събрахме там и взехме решение да бъдем много публични и да се присъединим към борбата за подписване на Закона за прозрачност от президента. Знаехме, че ще бъде много трудно да се публикуват пълните досиета, но това беше изключително важно. Не само заради нас и това, през което преминахме, а защото бяхме разбрали, че има над 1200 оцелели. От Министерството на правосъдието заявиха, че са преброили над 1200 оцелели, както и жертви. Разбрали за тях от досиетата. Просто е умопомрачително дори да си представим, че сме толкова много. Мислехме, че може би сме 400 или 500. И както знаете, с неотдавнашното публикуване на досиетата, виждаме колко мрачно и покварено всъщност е всичко”.
Някога в компанията на кралски особи, днес тя отива в затвора
Тя съветва жертвите да говорят публично. Според нея „човек е свободен да споделя когато и колкото пожелае и не е нужно да го прави публично, като мен. Може би да сподели с терапевт или с някой близък. Разбирам, че много от това се случва в доста страни, където има домашно насилие и жертвите се срамуват. А насилниците знаят, че повечето потърпевши мълчат именно от срам. Искаме да променим този наратив и да започнем да говорим с хората за това, което се случва с тях. А то няма нищо общо със самочувствието им”.
