Птичи грип, маймунска шарка, COVID-19: Увеличава ли се броят на вирусите

Р едовно чуваме за епидемии от нововъзникващи или повторно появяващи се вируси.

От широко разпространената епидемия от маймунска шарка през 2022 г. до развиващата се ситуация с птичия грип и скорошните случаи на Марбургска треска в Екваториална Гвинея. Пандемията от COVID-19 не доминира в заглавията толкова, колкото преди.

И така, нараства ли честотата на вирусните епидемии? Или просто станахме по-добри в откриването на огнища благодарение на подобрената технология, разработена по време на пандемията от COVID-19? Отговорът може да е по малко и от двете.

Учени съживиха „зомби“ вирус, прекарал 48 500 години в леда

Има приблизително 1,67 милиона вируса, които все още не са идентифицирани и заразяват бозайници и птици. От тях се смята, че до 827 000 имат потенциала да заразят хората.

За да разберем как се появяват вирусите, трябва да се върнем към началото на живота на Земята. Има няколко теории за това как са се появили първите вируси, но всички те са съгласни, че вирусите съществуват от милиарди години, еволюирайки заедно с живите същества. Когато има прекъсване на тази стабилна съвместна еволюция, тогава можем да се сблъскаме с проблеми.

Основните двигатели на появата на вируси в човешката популация са хората и техните действия. Селското стопанство възниква преди повече от 10 000 години и с него хората започнаха да имат близък контакт с животните. Това даде възможност на вирусите, които естествено са заразили тези животни, да „прескочат“ при хората. Това се нарича зооноза. Около 75 процента от нововъзникващите инфекциозни заболявания се дължат на зооноза.

HERE WE GO AGAIN…
The World Health Organization (W.H.O) has declared monkey pox a global health emergency.

Who didn’t see this coming?

This is BS!! DO NOT COMPLY TO TYRANNY!!
pic.twitter.com/7fbnxxnFcY

— A. Starr (@StarrAli001) July 23, 2022

С напредъка на човешката цивилизация и унищожаването на местообитанията на животните, те са принудени да търсят храна в нови райони. Различни видове, които обикновено не биха били в контакт, сега споделят една и съща среда. 

Добавете хората към това уравнение и ще получите идеалната рецепта за появата на нов вирус, коментират учените.

Урбанизацията води до висока гъстота на населението, създавайки идеална среда за разпространение на вируси. Бързото развитие на градовете често изпреварва адекватната инфраструктура като канализация и здравеопазване, което допълнително увеличава вероятността от вирусни огнища, категорични са учените.

Изменението на климата също допринася за разпространението на вирусите. Например, арбовируси (вируси, разпространявани от членестоноги като комарите) се откриват в нови области, тъй като обхватът на страните, в които комарите могат да оцелеят, се увеличава.

Ние знаем за тези фактори от дълго време. Появата на SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19) не изненада нито един вирусолог или епидемиолог. Беше въпрос кога – не дали – ще настъпи пандемия. Това, което беше неочаквано, беше мащабът на пандемията от COVID-19 и трудността за ефективно ограничаване на разпространението на вируса.

The World Health Organization first declared COVID-19 a pandemic three years ago Saturday. The anniversary has health experts taking stock of successes and failures. https://t.co/osAFjIPVrc

— The Associated Press (@AP) March 12, 2023

Също така не бихме могли да предвидим въздействието, което дезинформацията ще има върху други области на общественото здраве. Антиваксинационните настроения по-специално станаха по-често срещани в социалните медии през последните няколко години и виждаме увеличени нива на колебание относно ваксините, казва Линдзи Бродбент , преподавател по вирусология, Университет на Съри .

Налице е също прекъсване на рутинните програми за имунизация на децата, което увеличава риска от избухване на болести, предотвратими с ваксина, като морбили.

Науката се разви с безпрецедентна скорост по време на пандемията от COVID-19, което доведе до разработването на нови и подобрени методи за откриване на вируси за наблюдение на огнищата и еволюцията на вируса. Сега много от учените, участващи в проследяването на SARS-CoV-2, насочват вниманието си към наблюдение и на други вируси.

Например, мониторингът на отпадъчни води се използва широко за откриване на SARS-CoV-2 по време на пандемията и по подобен начин може да помогне за проследяване на други вируси, които представляват заплаха за човешкото здраве.

Когато човек е заразен с вирус, част от генетичния материал на този вирус обикновено се изхвърля в тоалетната. Отпадъчните води имат силата да покажат дали броят на инфекциите в даден район се увеличава, обикновено преди броят на случаите да започне да нараства в болниците.

Епидемиолог: Птичият грип е с много по-голяма смъртност от COVID-19

Адаптирането на тази технология за търсене на други вируси като грип, морбили или дори полиомиелит може да ни предостави ценни данни за времето на възникване на вирусни епидемии. Това вече се случва до известна степен – полиовирусът беше открит в отпадъчните води в Лондон през 2022 г., например.

Това увеличаване на вирусното наблюдение естествено ще доведе до докладване на повече вирусни огнища. Въпреки че някои хора може да смятат това за всяване на страх, информация като тази може да бъде ключът към ограничаването на бъдещи пандемии. Ако възникне огнище в район, където няма адекватно наблюдение на вирусите, е по-вероятно инфекцията да се разпространи и да бъде трудно да бъде овладяна.

Since the beginning of the #COVID19 pandemic, multiple variants of concern and variants of interest have been designated by WHO https://t.co/u49ZuFtqCI pic.twitter.com/q6Mwk1zUVM

— World Health Organization (WHO) (@WHO) March 16, 2023

Въпреки това, наблюдението е само една част от готовността за пандемия. Правителствата и здравните и научните агенции по света трябва да разполагат с (редовно актуализирани) протоколи за появата на вируси и пандемията, за да не се мъчим да разберем ситуация, когато вече може да е твърде късно.

Едва ли COVID-19 ще бъде последната пандемия, на която ще станат свидетели много хора днес. Да се ​​надяваме следващия път да сме по-подготвени.

Анализът е направен от Линдзи Бродбент , преподавател по вирусология, Университет на Съри .