В еганските диети набират популярност през последните години. Учени обаче изследвали въздействието на изцяло растителното хранене върху мишки и установили, че то оказва тревожен ефект върху черния им дроб.
Изследователи от Женевския университет в Швейцария установили, че само няколко дни след преминаването към изцяло растителна диета функцията на черния дроб на мишките се променила, а мотивацията им за физическа активност значително намаляла.
Проучването е публикувано онлайн на 4 септември и ще излезе в ноемврийския брой на списание Molecular Metabolism.
„Възможно е човек да се храни вегански, но това изисква ежедневни усилия, за да си набавя достатъчно белтъчини, желязо и калций, както и да приема добавки с витамин B12“, заяви пред Newsweek авторът на изследването Пиер Мешлер, професор по клетъчна физиология и метаболизъм в Медицинския факултет на Женевския университет.
„Според нашето проучване трябва да се обръща внимание и на качеството на хранителните белтъчини, като се осигурява достатъчен прием на BCAA, трите незаменими аминокиселини левцин, изолевцин и валин, чрез определени храни като тофу, ядки или леща“, добави той.
Изненада от лабораторията: Веганската диета се отрази зле на мишки
- Как изцяло растителната диета повлияла на черния дроб
Изследователите си поставили за цел да проучат как преминаването от хранене, включващо както животински, така и растителни белтъчини, към изцяло растителна диета се отразява на организма.
Те сравнили две групи мишки, едната била на лактовегетарианска диета, включваща растителни и животински белтъчини, а другата се хранела вегански.
Мешлер обясни, че само за два дни при мишките на веганска диета способността за производство на глюкоза намаляла. По думите му те показали „понижена способност да поддържат нивата на кръвната глюкоза по време на гладуване, процес, за който обикновено черният дроб допринася, като използва аминокиселини“.
Един от резултатите бил „значително намаляване на спонтанната физическа активност“, каза той и добави, че при нормални обстоятелства мишките обичали да тичат на специално предназначено за целта устройство.
Този ефект бил „напълно и бързо обратим след връщането към диета с животински белтъчини“, заяви ученият. Той уточни, че използваната животинска белтъчна храна също не съдържала месо, а само казеин, белтък, получен при производството на сирене, за разлика от суроватъчния протеин.
Изследователите установили също, че регулирането на амоняка при мишките било нарушено. При тези на изцяло растителна диета производството на ензима глутаматдехидрогеназа (GDH) намаляло. Според авторите този ензим „служи като връзка между белтъчната и захарната обмяна“. Намаленото производство на GDH довело до натрупване на амоняк в организма им.
Мешлер отбеляза и че дългосрочните последици от изцяло растителната диета при мишките са свързани предимно с ограничения прием на витамин B12 и желязо, както и с трудностите при осигуряването на достатъчно хранителни белтъчини. Крайният ефект от това бил умората, обясни той.
Веганство за начинаещи: Какво трябва да знаете
- Трябва ли веганите да се притесняват?
Въпреки че резултатите заслужават внимание, експерти заявяват, че няма основание за безпокойство.
Д-р Нийл Барнард, професор по медицина в Медицинския факултет на Университета „Джордж Вашингтон“, заяви пред Newsweek, че проучването не е пряко приложимо към „храненето на хората“, тъй като изследваният ензим GDH е „напълно различен при отделните видове“.
Барнард посочи също, че множество проучвания установяват положителни връзки между изцяло растителното хранене и човешкото здраве, включително по-добър контрол на кръвната захар и по-добро състояние на черния дроб.
Той заяви, че негово изследване от 2006 г. показало, че изцяло растителната диета е „три пъти по-ефективна за подобряване на нивата на кръвната глюкоза, резултат, който многократно е потвърждаван оттогава“.
„Установихме също, че растителната диета подобрява здравето на черния дроб, като за 16 седмици намалява чернодробните мазнини с около една трета както при здрави хора, така и при хора с диабет тип 2“, каза той.
Барнард обясни, че мишките, подобно на други гризачи, имат „различни метаболитни потребности и не се хранят със същите храни като хората“. Поради това резултатите от изследвания върху мишки често не позволяват надеждно да се предвиди въздействието върху човешкото здраве.
Подводните камъни на веганството
- Какво трябва да се направи по-нататък?
Мешлер заяви, че следващата стъпка трябва да бъде провеждането на същото изследване при хора, особено предвид факта, че към момента има малко проучвания, които разглеждат прякото въздействие на промяната в хранителния режим върху човешкия организъм.
„Повечето изследвания при хора разглеждат дългосрочната адаптация към веганска диета или сравняват групи от хора, които вече са свикнали с подобен начин на хранене“, каза той. Добави, че съществуващите проучвания вече са посочили „потенциалния проблем с недостига на витамин B12 и ниската наличност на желязо за организма“.
Той допълни, че изследване на „краткосрочната адаптация“ би могло да помогне за по-доброто разбиране на „въздействието на промяната в източника на белтъчини, като се отчита качественият им състав, по-ниското съдържание на BCAA, преди да се проявят други потенциални дефицити“.
