В еганските диети стават все по-популярни през последните години. Учени обаче изследваха въздействието на изцяло растителното хранене при мишки и установиха, че то има обезпокоителен ефект върху функцията на черния им дроб.
Изследователи от Университета в Женева, Швейцария, установиха, че когато мишките преминат на изцяло растителна диета, само за няколко дни функцията на черния им дроб се променя и те изпитват значително намаляване на мотивацията за физическа активност.
Проучването беше публикувано онлайн на 4 септември и ще излезе в списание Molecular Metabolism през ноември.
„Преминаването към веганска диета е възможно, но е ежедневно предизвикателство да се набавят достатъчно протеини, достатъчно желязо и калций, както и добавянето на витамин B12“, заяви пред Newsweek авторът на изследването Пиер Мешлер, професор по клетъчна физиология и метаболизъм в Медицинския факултет на Университета в Женева.
„Въз основа на нашето проучване трябва да се обърне внимание и на качествения аспект на диетичните протеини, като се осигурят достатъчно аминокиселини с разклонена верига (BCAA, включващи левцин, изолевцин и валин) от специфични храни като тофу, ядки или леща“, посочи той.
Как изцяло растителната диета влияе върху черния дроб
Изследователите са имали за цел да проучат какво е въздействието върху организма при преминаване от диета, съдържаща както животински, така и растителни протеини, към изцяло растителна диета.
Те са сравнили две групи мишки: едната на лактовегетарианска диета (съдържаща както растителни, така и животински протеини), а другата - на веганска диета.
Мешлер обясни, че само за два дни мишките на веганска диета са имали по-малко ефективно производство на глюкоза. При тях се е наблюдавал „намален капацитет за поддържане на нивата на кръвната захар в състояние на гладуване - функция, която обикновено се осигурява от черния дроб за сметка на аминокиселините“.
Последицата от това е била „значително намаляване на спонтанната физическа активност“, като той добави, че обикновено мишките обичат да тичат на специално уредче.
Това състояние е било „напълно и бързо обратимо, след като мишките са били върнати към диета с животински протеини“. Диетата с животински протеини също не е съдържала месо, а само казеин, останал от процеса на производство на сирене (суроватъчен протеин).
Изследователите са установили също, че при мишките се е наблюдавала нарушена регулация на амоняка. При тези на изцяло растителна диета е имало намаляване на производството на ензима глутамат дехидрогеназа (GDH), който „действа като мост между протеиновия и въглехидратния метаболизъм“. Това намаляване на GDH е довело до натрупване на амоняк в организма им.
Той добави, че дългосрочните последици от изцяло растителната диета при мишките са били „най-вече свързани с ограниченото предлагане на витамин B12 и желязо, плюс предизвикателството да се набавят достатъчно протеини“. Цялостният ефект от това е бил умора.
Трябва ли веганите да се притесняват?
Въпреки че констатациите са отбелязани, експертите заявяват, че те не са причина за безпокойство. Д-р Нийл Барнард, професор по медицина в Медицинския факултет на Университета „Джордж Вашингтон“, заяви пред Newsweek, че това проучване не се отнася до „човешкото хранене“, тъй като изследваният ензим (GDH) е „напълно различен при отделните видове“.
Барнард посочи още, че редица изследвания са установили положителни връзки между изцяло растителната диета и човешкото здраве, като по-добър контрол на кръвната захар и по-добро здраве на черния дроб. Той припомни свое изследване от 2006 г., което е показало, че изцяло растителната диета е била „три пъти по-ефективна за подобряване на нивата на кръвната захар, констатация, която оттогава е потвърждавана неколкократно“.
„Показахме също, че растителната диета подобрява здравето на черния дроб, премахвайки около една трета от мазнините в черния дроб за 16 седмици, както при здрави хора, така и при хора с диабет тип 2“, каза той.
Той допълни, че тъй като мишките, както и останалите гризачи, имат „различни метаболитни нужди и не консумират същата храна като хората, резултатите при мишките често са ненадеждни показатели за човешкото здраве“.
Какво следва оттук нататък?
Мешлер заяви, че следващата стъпка трябва да бъде провеждането на същото изследване при хора, особено след като в момента има малко проучвания, разглеждащи прякото въздействие на промяната в типа диета върху човешкия организъм.
„Повечето изследвания при хора разглеждат дългосрочната адаптация към веганската диета или сравняват групи от хора, които вече са свикнали с такова хранене“, каза той, добавяйки, че съществуващите проучвания вече са посочили „потенциалния проблем с липсата на витамин B12 и ниската усвояемост на желязо“.
Той добави, че едно „проучване на краткосрочната адаптация“ може да подобри разбирането за „въздействието от промяната на източника на протеини въз основа на качествения аспект (по-малко BCAA), преди да са се проявили други потенциални дефицити“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
