К огато я видиш за първи път, е трудно да повярваш, че тази енергична жена с вглъбен поглед е преминала през ада. Бившата държавна служителка и директорка на няколко детски градини междувременно е получила убежище в Швеция, но заплахите от Китай не спират да валят. Тя обаче не се страхува: „Чувствам се длъжна да разкажа на света моята история“, казва Сайрагул Саутбай, пишат от "Дойче веле".
Sayragul Sauytbay, an ethnic Kazakh from #Xinjiang, is being honored for her courage in raising international awareness of the CCP’s repressive campaign against Muslim minority groups in Xinjiang. Thanks to her, many accounts of abuse have been brought to light. #WomenOfCourage pic.twitter.com/t4FFbaFHwX
— Department of State (@StateDept) March 4, 2020
През 2017 г. казахката попада между колелата на китайската репресивна машина. „Нейната невероятна сила ѝ е помогнала да преживее огромните страдания, които е изпитала“, разказва Александра Кавелиус, съавторка на Сайрагул на книгата „Главен свидетел“. Това е и първата въобще книга за зверствата в китайските „превъзпитателни“ лагери за уйгури и други етнически малцинства в Китайската Народна Република (КНР).
Удушена и залята с цимент: бруталните убийства на жени в Турция
"Културен геноцид"
Сайрагул е родена в Казахския автономен окръг на провинция Синцзян – област, компактно населена с етнически уйгури в Северозападен Китай. Преди четири години 43-годишната тогава жена попада в „лагер за превъзпитание". Официалната версия на управляващите е, че там се превъзпитават потенциални ислямски терористи, които биват обучавани на китайски и въвеждани в китайската култура.
Убийството, което шокира света
Сарагул обаче разказва за масови изнасилвания, фиктивни съдебни процеси, зловещи медицински експерименти, както и за т.нар. „черна стая“ – така се наричало помещението за изтезания, в което имало електрически стол. По думите ѝ, тя също е била измъчвана там, докато не изпаднала в безсъзнание.
Официално Синцзян се води автономна уйгурска област, но Сайрагул го нарича „най-големия затвор под открито небе“. По данни на правозащитни организации, там има около 1 200 подобни лагери с милиони затворници. В интервю за германската общественоправна телевизия през 2019 г. синологът Адриан Ценц каза следното: „Там се случва нещо невероятно. Систематичното интерниране на едно цяло етнорелигиозно малцинство навярно е най-масовото след Холокоста.“
Зловещ експеримент: Педофили са ставали приемни бащи в Берлин
Казахи живеят не само в днешен Казахстан, но и на територията на днешна Монголия, както и в Северозападен Китай. Именно там се установява и семейството на Сайрагул.
Без права
Доколко е безнадеждно положението за хора от казахското малцинство, Сайрагул осъзнала твърде рано. В детската градина залепвали устата на сина ѝ с лепенка, за да не говори на казахски. Това станало причина съпругът ѝ, заедно с двете деца, да емигрира в Казахстан. Към тях трябвало да се присъедини и Сайрагул. Но не ѝ било писано скоро да види децата си: китайските власти иззели задграничните паспорти на хората от мюсюлманското малцинство, а после подели т.нар. „програма за културен обмен и дружеска взаимопомощ“.
Най-бруталните случаи на потъпкване на човешките права
Осем дни в месеца казахи, уйгури и представители на другите малцинства били длъжни да живеят в китайски семейства и да изучават тяхната култура. На практика обаче те се оказали в ролята на роби – вършели тежката работа, били заставяни да ядат свинско месо, а жените били принуждавани към интимни отношения с „домакините“. Всичко това било документирано и фотографирано от китайците, предавано на властите и дори качвано в интернет – за присмех и унижение.
Тормоз, изтезания, изнасилвания
През 2016 г., когато са открити първите „превъзпитателни“ лагери, не минавал и ден, без да изчезне някой от селото на Сайрагул. Понеже това можело да се случи на всекиго, хората си подготвяли пакети с вещи от първа необходимост, окачени на вратата. Един ден дошъл и нейният ред. Като учителка тя трябвало да преподава китайски в лагера и да учи затворниците на пропагандистки песни. Заключили я в стая с бетонен под и пет камери за видеонаблюдение. На площ от 16 кв.м. били натикани 20 души. Всички трябвало да носят униформа и белезници на ръцете.
"Виждах съжалението в очите на майка ми. Но беше късно"
В младостта си Сайрагул изучавала медицина. Затова тя била разпределяна да работи в болницата, където ставала свидетелка на медицински експерименти върху хора, с цел да предизвикат безплодие у жените. Веднъж станала неволна свидетелка на масово изнасилване на момиче от охранители - пред очите на 200 затворници. Който от тях проявявал съчувствие, сам ставал жертва на унижения и изтезания.
Тежка травма
След пет месеца, прекарани в лагера, Сайрагул била пусната на свобода и успяла да избяга в Казахстан, където преди две и половина години най-сетне се видяла с мъжа и децата си. Казахстан обаче ѝ отказал убежище, тъй като била влязла нелегално в страната. По-късно Швеция се съгласила да приеме Сайрагул и семейството ѝ.
Със сълзи на очи тя разказва за върнатата ѝ свобода, за което е безкрайно благодарна на Швеция. Там тя и семейството ѝ учат шведски, а децата ходят на училище – липсват ѝ само контактите с близките от Синцзян. Травматичните спомени не ѝ дават покой. В своята книга Сайрагул Саутбай пише: „От напълно здрав човек, на 43-годишна възраст в лагера ме превърнаха в развалина“.
