И з цяла Унгария се появяват плакати с послание: „Да не им позволим да решават вместо нас“. До лозунга са изобразени три фигури, често демонизирани в унгарската правителствена пропаганда: президентът на Украйна Володимир Зеленски, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер – германски политик и лидер на Европейската народна партия в Европейския парламент, в чийто редици е и най-сериозният политически опонент на Виктор Орбан, пише The Guardian.
Темата, която се използва за тази кампания, е възможното членство на Украйна в Европейския съюз – въпрос, който е далеч от реализация и който тримата изобразени на плакатите лидери не могат да решат самостоятелно. Въпреки това унгарските граждани ще получат бюлетини тази седмица с прост въпрос: „Подкрепяте ли членството на Украйна в ЕС?“
Макар формулировката да изглежда неутрална, унгарското правителство е силно ангажирано с резултата. Премиерът Виктор Орбан призова гражданите да гласуват, твърдейки, че членството на Украйна ще означава „да похарчим всички унгарски пари за Украйна“.
Правителството също така разпространява твърдения, без доказателства, че украинската „евтина работна ръка“ ще отнеме работните места на унгарците, а недостатъчното ваксиниране сред украинците щяло да предизвика епидемии.
Според Ласло Андор, бивш еврокомисар от Унгария, управляващата партия „Фидес“ е осъзнала, че обществото има негативно отношение към участието на страната във войната, и използва това, за да откаже подкрепа на Украйна.
Унгария многократно се опитва да блокира санкции на ЕС срещу Русия, въпреки че в крайна сметка отстъпва. Страната наложи вето върху отпускането на 6 милиарда евро за компенсиране на други държави, които предоставят военна помощ на Украйна, и отказа да подпише две официални декларации в подкрепа на нападнатата страна.
Тези действия поставят Будапеща в конфликт с ЕС, особено в момент, когато Орбан се изправя пред най-сериозния си политически противник от години – бившия си сътрудник Петер Мадяр, който основа партията "Тиса" и вече изпреварва „Фидес“ в някои анкети.
Страните членки на ЕС обсъждат все по-сериозно възможността да използват крайна мярка – отнемане на правото на глас на Унгария съгласно член 7 от Договора за ЕС. Идеята е все още в начален етап, но анализатори смятат, че трудно ще се осъществи, тъй като изисква пълно единодушие. Преди това Полша играеше ролята на спасител чрез вето, но сега тази позиция е заета от Словакия и нейния популистки премиер Роберт Фицо.
Все пак има признаци на промяна. Андор казва, че положението ескалира, особено след като Орбан започна да възпрепятства ключови решения за Украйна. „Сега има много повече емоции. Защо? Защото Орбан се противопоставя на въпроси, които повечето държави от ЕС смятат за жизненоважни“, подчерта той.
Следващият голям сблъсък се очаква, ако Унгария реши да наложи вето на продължаването на санкциите срещу Русия, които включват и замразени 210 милиарда евро от активите на Руската централна банка. Приходите от тези средства финансират украинската отбрана, а капиталът ще се използва за бъдещо възстановяване на страната. Санкциите трябва да бъдат подновени единодушно до 31 юли.
„Убеден съм, че ако почувстват подкрепа от САЩ, ще блокират“, казва високопоставен служител от ЕС. „Това би било шоково – практически биха се поставили извън съюза.“
Дипломати намират утеха в това, че досега Унгария винаги отстъпва в последния момент. Но днес се търсят и алтернативни решения, ако бъде наложено вето.
Холандската евродепутатка Тинеке Стрик, която ръководи работата на Европарламента по въпросите с Унгария и върховенството на закона, казва: „Държавите членки вече наистина се умориха от Орбан“. Според нея 19 правителства са готови да предприемат стъпки по член 7, макар и не чак до отнемане на правото на глас. Все още липсва цялостна стратегия как да се убедят и останалите държави.
Миналата седмица Стрик оглави делегация в Будапеща, която установи, че демократичните стандарти в страната се влошават с тревожна скорост.
Натискът върху независимите гласове расте. В скорошна реч Орбан нарече опоненти, журналисти, съдии и активисти „вредители“, език, напомнящ за обезчовечаването в нацистка Германия и Съветския съюз.
Очаква се доклад от Европарламента да подчертае задълбочаващите се проблеми в Унгария: контролирани от правителството медии, политизирани съдилища и ограничения срещу LGBTQ+ общността – включително нова конституционна поправка, забраняваща прайд шествия и други обществени прояви.
„Всички се страхуват, че това е началото на по-голямо ограничение – правото на свободно събиране“, заяви Стрик.
Анализатори обаче виждат и политическа уловка. Забраната на прайд шествията може да се използва като капан срещу Петер Мадяр. Ако той я осъди, ще бъде атакуван от „Фидес“ като част от „европейското гей лоби“, което може да отчужди консервативните избиратели. Ако мълчи, рискува да изгуби подкрепата на по-образованите и градски избиратели, за които това е въпрос на ценности.
По подобен начин се използва и референдумът за Украйна – с цел да се дискредитира Мадяр сред онези, които се страхуват от въвличането на Унгария във войната. Пропагандата го описва като „проукраински“, работещ с Брюксел, за да подкопае стандарта на живот на унгарците.
Според Даниел Хегедюш от Германския Маршалов фонд, партията „Тиса“ е „екзистенциална заплаха“ за „Фидес“, а Орбан може дори да прибегне до измама на следващите парламентарни избори през 2026 г.
Макар предишните избори в Унгария да са смятани за нечестни, но свободни, Хегедюш предупреждава: „Не можем да изключим първите нито свободни, нито честни избори в страна членка на ЕС“, като допълва, че има риск САЩ да признаят резултатите още в първия ден – независимо от обстоятелствата.
Това създава сериозно предизвикателство пред дипломацията на ЕС, която дълго залагаше на стратегията „изчакай изборите“. Според Стрик обаче това е грешен подход.
Тя призова Европейската комисия да бъде по-гласна, да сезира Европейския съд за забраната на LGBTQ+ прояви и да пренасочи задържаните европейски средства – 1 милиард евро, изгубени от Будапеща през 2024 г., и още 19 милиарда, блокирани заради нарушаване на върховенството на закона – към гражданското общество и местната власт.
„Орбан трябва да бъде подложен на огромен натиск от ЕС, за да промени курса си“, категорична е евродепутатката.
Дали ЕС ще намери смелостта да отговори решително на унгарската провокация, или за пореден път ще остане заложник на политически сметки, предстои да разберем. Но вече не става въпрос само за Украйна, а и за бъдещето на самия съюз.
