Aболхасан Банисадр, първият президент на Иран след ислямската революция в страната през 1979 г., почина днес на 88 години.
Той избяга от Техеран, след като беше отстранен от поста си, защото беше предизвикателство за нарастващата власт на духовниците, които налагаха теократично управление в страната, предаде Асошиейтед прес.
Банисадр се открояваше сред облечените в черно шиитски духовници заради костюмите си в западен стил и френското си образование. Той беше доверил вярата си, че ще стане първият президент на Иран, на френския философ Жан-Пол Сартр 15 години преди това да се случи.
Тези различия послужиха само за да го изолират, докато националистки настроеният Банисадр се опитваше да въведе икономика в социалистически стил в Иран, основана на дълбоката му шиитска вяра, предадена му от неговия баща духовник.
Банисадр така и не успя да укрепи властта си в правителството, на което на пръв поглед беше начело, заради събития изцяло извън неговия контрол, като кризата със заложниците в посолството на САЩ и инвазията на Иран от Ирак, които добавиха още смут към и без това смутните времена след революцията.
Истинската власт остана в изцяло в ръцете на върховния лидер аятолах Рухола Хомейни, с когото Банисадр работеше по време на изгнанието си във Франция и когото последва обратно в Техеран по време на революцията. Но Хомейни захвърли Банисадр настрана след само 16 месеца на власт и го принуди да избяга обратно в Париж, където той остана десетки години.
По-късно Банисадр каза за Хомейни: "Бях като дете, което гледа как баща му бавно се превръща в алкохолик. Този път наркотикът беше власт".
В съобщение от днес семейството на Банисадр каза, че той е починал в болница в Париж
