Е дна от водещите международни теми през последните два месеца, е мирният процес в Афганистан. За някои желанието на САЩ да водят преговори с талибаните е символ на слабост. За други, това е капитулация и дори някои заявиха, че талибаните са победили. Само за един месец в Афганистан се случиха повече събития отколкото в половината държави по света. Ако Европа беше разтресена от терористичните актове между 2015 и 2017, то за афганистанците тероризмът е ежедневие. Кратък преглед на новините показва тежка картина: атентати срещу цивилни обекти, сватба, пазари; бомбени нападения в сърцето на столицата Кабул в близост до дипломатическите представителства; ракетни обстрели по международните сили и афганистанските правителствени части; екзекуции и отвличания – само за седмица талибаните отвлякоха шест журналисти.
Всички тези събития се случиха от средата на август до началото на септември. Докато бомбите взимаха нови жертви – както военни, така и цивилни – дипломатите водят мирни преговори, които през последната седмица колабираха. Мнозина анализатори смятаха, че САЩ ще постигнат споразумение с талибаните, докато експертите по сигурност бяха сигурни, че подобно нещо не е реалистично. Те се оказаха прави и за да потвърдят мнението им, че мирът е далеч, талибаните изстреляха ракети по американското посолство в Кабул навръх отбелязването на годишнината от атаките на 11 септември 2001.
Всеки президент след Джими Картър мечтае да подпише мирно споразумение в Кемп Дейвид. Това си мечтаеше и Доналд Тръмп, който имаше желание да бъде запомнен като американския лидер, прекратил войната в Афганистан 18 години след началото й. Тръмп искаше да направи това именно в Кемп Дейвид. От 2001 насам, когато след атаките от 11 септември Вашингтон извърши интервенция срещу талибаните, дали подслон на Ал Кайда, американската администрация няколко пъти опитва да прекрати военния конфликт, но спецификата на Афганистан, както и грешките на САЩ и насилието на талибаните не позволиха това. Всеки един мирен процес има значение и за държави като България, които предоставят военни части на международната коалиция в Кабул. Българската мисия включва 159 души и София изпраща редовно нови контингенти вече години наред. И докато на масата за преговори талибаните и американците водят дебати, в райони като Кандахар, където са разположени българските сили, военните действия се засилват.
Ако преди време Буш е вярвал, че може да победи в Афганистан, то съветниците, експертите и анализаторите в американската администрация никога не са били толкова убедени. Да воюваш е едно, но да изградиш успешна администрация е съвсем различно нещо. Афганистан е изолирана, планинска държава, разделена на множество племенни и етнически групи. Страната няма демократична традиция – регионът е управляван дълго време от кралска династия, попада под ударите на британския колониализъм, а краткият период на разцвет е прекъснат рязко от съветската инвазия, последвана от надигането на талибаните и установяване на тяхно управление до 2001, премахнато от американската интервенция. От 1980-те насам Афганистан е в непрестанна война. Централното правителство в Кабул остава корумпирано и без особено влияние извън столицата и няколко провинции.
The cold, hard reality is that the United States lost the war in Afghanistan, @stephenWalt writes. https://t.co/xSipzVyTFl
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) 11 септември 2019 г.
Провеждането на избори – каквито се очакват в края на септември – се е превърнало в събитие, изпълнено с насилие. Тъй като талибаните не признават провеждането на избори и демокрацията като цяло, изборните секции са атакувани безмилостно, а местното население е тероризирано и рекетирано, за да не участва в изборите. Въпреки хвърляните милиарди долари за изграждане на инфраструктура – както гражданска, така и военна, и политическа – провинциите на Афганистан са под ежедневен натиск на силите на талибаните, които при опасност биха могли да се изтеглят бързо в съседен Пакистан (тамошното правителство подкрепя негласно талибаните по свои собствени причини). Така играта на котка и мишка става още по-тежка, предвид факта, че международните сили са считани за нашественици, а талибаните познават местния терен прекрасно. Не на последно място, както през 2001, така и днес, талибаните подпомагат дейността на Ал Кайда. Едно от изискванията за мирни преговори е талибаните да се откажат от връзките си с джихадистката групировка, но това е наивно искане – лидерството на талибаните е дълбоко свързано с дейността на Ал Кайда, а самата организация е вече много по-развита като структури и влияние от преди 18 години.
Изгонването на Джон Болтън от администрацията на Тръмп се случва на фона на поредните опити за преговори. Болтън беше искрен противник на мирния процес с талибаните, тъй като не вярваше, че движението може да бъде сигурен партньор по едно вероятно споразумение. Събитията показват, че бившият съветник по национална сигурност е прав, колкото и Тръмп да не харесва хората около него да имат различни от неговите позиции.
Новините от последния месец са само част от всичко, което се случва в Афганистан. Самото правителство в Кабул, което също е срещу мирни преговори с талибаните, не представлява сигурен партньор предвид корупцията и непопулярните мерки, които води във войната си срещу талибаните. Така например, често цивилни са избивани при контратерористични акции, тъй като са счетени за симпатизанти на радикалното движение. Подобни действия само подкопават каквато и да е подкрепа сред местното население.
How 775,000 U.S. troops fought in one war: Afghanistan military deployments by the numbers https://t.co/QbH8blSN42
— The Washington Post (@washingtonpost) 11 септември 2019 г.
Ислямска държава също напомня за себе си все по-често. След пораженията в Сирия и Ирак, джихадистите се изтеглиха към Афганистан и Западна Африка. Именно в Източен Афганистан те продължават да имат свои бази и успяват да извършват жестоки терористични атаки. Последната подобна атака беше срещу сватба в Кабул, при която загинаха десетки. Не всички талибани посрещат мирните преговори със САЩ като добра новина и стотици разочаровани бойци се включиха към Ислямска държава, чиито редици набъбнаха до близо 5000 души. Това никак не е малко, предвид факта, че през 2014 ИД успя да превземе Мосул с 400 бойци.
И все пак – има лъчове на надежда, макар нещата като да изглеждат като победа за талибаните (така например, те започнаха да организират празнични тържества из Афганистан). Движението има много тежка история. По време на управлението им са извършени едни от най-жестоките убийства на цивилни. Това не остава забравено до днес. Талибаните опитват да завладеят все повече от Афганистан и да наложат кампания на терор преди изборите в края на септември, но това ще увеличи ненавистта към тях. Въпреки всички проблеми, Афганистан е различен от времето, когато талибаните управляваха страната. От 2001 е станал по-урбанизиран, а местните общности не са така настроени една към друга както в миналото. Интернет също допринесе за разкриването на редица злоупотреби, които преди години щяха да останат скрити. Афганистанците искат мир, но не подкрепят мирен процес с талибаните, затова и действията на Тръмп не са популярни в Кабул.
На фона на разбития политически пейзаж се появяват нови имена като Ахмед Масуд. Синът на легендарния противник на талибаните, Ахмад Шах Масуд, се завърна в Афганистан след години на престой в Европа. Младият политик има желанието да обедини възможно повече хора около себе си и името на баща си, а афганистанците имат нуждата от някой, който не е участвал в местната политика през последните 18 години.
Наближаващите избори могат да имат много важно отражение и върху международните сили. Най-дългата война на САЩ – а и вероятно на повечето европейски държави в новата им история – която стана причина милиони бежанци да напуснат домовете си през последните години, има шанс да бъде приключена, но едва ли ще видим този край сега. Ахмад Масуд знае добре, че в Афганистан трябва внимаваш, когато се чувстваш спокоен – неговият баща, Ахмад Шах Масуд, е бил най-голямата надежда за мир и затова получава подкрепата на западните сили. Силите на Масуд са във възход, когато е убит от предрешени като журналисти членове на Ал Кайда. Малко след това, талибаните поемат контрола върху Афганистан, а страната е във война до ден днешен.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
