П остоянно увеличаващото се напрежение между САЩ и Иран подхранва опасенията сред дипломатическите кръгове в ЕС и Близкия изток, че двете страни се приближават все повече към директен сблъсък. Новините за свален разузнавателен дрон на САЩ над Персийския залив допълнително наля масло в огъня, а Иран се похвали, че поразяването на дрона е послание към САЩ.
Започва ли война? Иран свали дрон на САЩ
Ако се направи бърза равносметка, атаките и провокациите в района са шест за последните седем дни – включително ракетен обстрел по военни бази с американски войници, атентат срещу американски конвой в Кабул и стрелба по американското посолството в Багдад. Именно заради последните атаки из Ирак, Афганистан и Йемен, вниманието на международната общност се насочва върху мащабната мрежа от милиции и паравоенни структури, които Иран поддържа в Близкия изток за целите на външната си политика.
Държавният секретар Майк Помпео определи серията от атаки като „ирански заместители“, имайки предвид ролята на Техеран в насочването на атаки по американски позиции през трети страни – в случая милиции и различни групи, получаващи иранска подкрепа. Според военни експерти про-иранските милиции имат потенциала да нанесат сериозни щети както на САЩ, така и на техни съюзници при евентуален сблъсък. Всъщност, смята се, че атаките срещу американски войници в Ирак през последната седмица, са извършени именно от такъв тип милиции, някои от които са обявени за терористични групи.
Защо Иран използва мрежа от милиции и организации?
Използването на различен тип милиции от Иран става съставна част от външната политика на Техеран след установяването на властта на аятоласите през 1979 година. Теократичното управление решава да използва подобен род групи с идеята за „изнасяне на революцията“ към други шиитски общности и съюзници в Близкия изток. Подобен род „износ на революция“ иранците опитват в Ливан, Судан, Бахрейн, Саудитска Арабия, Ирак и дори Босна посредством близостта си с ръководителите на босненските сили през 1980-те и 1990-те.
#Tehran's 'Axis of Resistance' is a constellation of allied states and non-state actors—principally Shiite militias—with varying degrees of ideological loyalty and operational independence. The U.S. has designated several as terrorist organizations: https://t.co/IRyYqrCoMu pic.twitter.com/AJDy9iL9fe
— FDD's Iran Program (@FDD_Iran) June 19, 2019
Макар идеологията и религията да играят важна роля във външната политика на Иран, основната цел на Техеран е да показва възможност за намеса и контрол в политическите събития, а също и да контрира разрастването на израелските, американски и саудитски интереси. Една от основните причини за успеха в създаването на широка мрежа от верни на Иран групи, е способността на Техеран да се възползва от вакуума на сигурност и стабилност в Близкия изток и Централна Азия. По този начин Иран успя да установи сериозно присъствие в Йемен и Сирия, след като в страните избухнаха антиправителствени протести през 2011. Днес Иран е основен играч и в двете държави.
Основна роля в създаването на мрежа от милиции и тяхното командване има иранската Революционна гвардия и специализираното звено Ал Кудс, което се фокусира върху външно разузнаване и военни операции извън Иран. През април администрацията на Доналд Тръмп обяви Гвардията за терористична организация.
Ал Кудс се ръководи от генерал Касим Сюлеймани, често наричан „Сивия кардинал на Близкия изток“, а той самият получава заповеди единствено от Върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей. Революционната гвардия не се занимава само с трениране на бойци, но има и обръч от фирми, с които успява да финансира т.нар. „мека сила“ за влияние – културна дейност и др.
Особено добър пример за упражняване на влияние върху местни фракции, е Йемен.
Там Техеран подкрепя финансово и логистично бунтовническите сили на хутите, които до днес контролират северната част на страната и столицата. През територията на хутите Иран успява да нанесе атаки и на саудитска територия. Така например, бойци на хутите нанесоха няколко атаки с дронове върху летища в Саудитска Арабия. При серията от нападения миналата седмица беше поразено и гражданско летище, където бяха ранени 26 души. От своя страна, хутите заявиха, че атаките са в отговор на саудитските удари върху техни позиции.
Една от най-важните и най-успешни милиции с иранска подкрепа е ливанската група Хизбулла.
Към момента Хизбулла, обявена тази пролет за терористична група от Великобритания, остава най-мощната организации сред иранските съюзници в Близкия изток. Формирана през 1982 в огъня на Ливанската гражданска война, Хизбулла упражнява де факто контрол върху Южен Ливан, а днес участва и в политическия живот на страната. Според наличните данни, финансовата подкрепа на Иран за ливанската организация възлиза на 700 милиона долара годишно, а мрежата от поддръжници на Хизбулла достига до Южна Америка и Балканите.
Even as Iran’s economy collapses, the IRGC is maintaining support for its militias around the region, while developing new funding sources. Its bank account grew 4% in the past 2 months. Important story by @benoitfaucon & @SuneEngel https://t.co/u3HXG2hVYb
— Liz Sly (@LizSly) June 17, 2019
Когато говорим за про-ирански милиции, не можем да не споменем Ирак.
Именно в Багдад се вижда най-явно влиянието на Техеран. Въпреки миналото на военни сблъсъци в рамките на войната между двете страни през 1980-те, след падането на Саддам Хюсеин, иранците получават широка база на подкрепа в Ирак. През последните десет години различните про-ирански групи бяха обединени в познатия на международната общественост алианс Хашд ал Шааби. На миналите парламентарни избори милициите, подкрепени от Иран, дори участваха със своя партия.
Въпреки че във войната срещу Ислямска държава тези милиции си партнираха с американските части, те не са съюзници, а напротив – смята се, че от 2003 година насам, тези групировки са отговорни за смъртта на 603 американци в Ирак.
Заради нарастващото напрежение с Иран, САЩ настояват Багдад да контрира влиянието на милициите върху вътрешния политически и обществен живот на Ирак. През май, по време на посещение в страната, Майк Помпео предупреди иракските лидери за опасността от Иран върху суверенитета на арабската държава. И все пак, нежелаещи да бъдат вкарани в още една война, иракчаните нервно наблюдават последната ескалация. Техните опасение се засилиха заради няколко поредни атаки през последната седмица върху иракски бази, подслоняващи американски войници и персонал.
Ако се стигне до сблъсък, каква може да е ролята на про-иранските милиции?
Това е въпрос, който мнозина анализатори и военни си задават в момента. Нещо повече – обсегът на атаките, свързвани с Иран, се разшири до Афганистан, където през последната седмица имаше атентат срещу американски конвой, извършен от про-иранско крило на талибаните.
Едва ли натискът от администрацията на Тръмп би отказал Иран от използването на милиции за своите цели. Хизбулла продължават да бъдат важна сила в Сирия, където подкрепят режима на Башар Асад, а също така подсилват позициите си по границата между Ливан и Израел. Хутите в Йемен също не показват симптоми на намалели възможност за извършване на атаки на саудитска територия. В Ирак про-иранските милиции успяха да влязат със свои представители не само в парламента, но и на местно ниво в общините. Всички тези фактори ще направят контрирането на Иран много трудно, дори при военен конфликт.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
