Пандемията, която отне над 50 милиона живота

Н ад 50 млн. жертви – това е шокиращата равносметка от най-тежката пандемия, връхлитала света след Черната смърт.

По официални данни в периода 1918 – 1919 г. от т. нар. испански грип се разболели приблизително 500 млн. души – или една трета от тогавашното световното население.

The Spanish flu taught us a big lesson: shutdowns need to last about 12 weeks to save lives https://t.co/Hc9PvBNEJF

— Bloomberg (@business) May 17, 2020

Последиците от коварната болест били толкова тежки, че в някои страни, сред които и САЩ, средната продължителност на живота се понижила с около 12 години.

Трите смъртоносни вълни на испанския грип

Учените разграничават три отделни вълни на пандемията от испански грип. Първата избухнала през пролетта на 1918 г. и засегнала предимно Северна Америка и Европа.

Най-смъртоносна била втората вълна, продължила между септември и ноември 1918 г. Тя отнела живота на милиони хора по цял свят.

Третата вълна засегнала Австралия, Северна Америка и Европа в началото на 1919 г. „Това обаче изобщо не означава, че след това грипът изчезнал“, отбелязва Джефри Таубенбергер, един от учените, успели да изолират генома на смъртоносната болест в края на 90-те години на миналия век.

Тъй като на практика целият свят бил изложен на вируса, хората успели да развият естествен имунитет срещу него. В резултат щамът на заразата от 1918 г. започнал да еволюира.

Променени версии на испанския грип се появили през 1920 и 1921 г., но те далеч не били толкова смъртоносни. „Болестта от 1918 г. изгубила своята вирулентност в началото на 20-те години на миналия век“, подчертава Таубенбергер.

Изумителното е, че според проведените генетични изследвания, щамът на заразата от 1918 г. е първоизточникът на всеки сезонен грип, регистриран през последния век.

What has studying past pandemics taught the world about covid-19? Our article from April looked into what lessons can be learned from the Spanish flu https://t.co/XQMS0F9DhS

— The Economist (@TheEconomist) December 29, 2020

„Спокойно можем да кажем, че пандемията, избухнала през 1918 г., не просто не е приключила, но и до днес усещаме последиците от нея“, добавя Таубенбергер.

Защо втората вълна била толкова смъртоносна?

Испанският грип се появил през март 1918 г. и първоначално изглеждал като безобиден сезонен грип. Един от първите регистрирани случаи бил този на Албърт Гитчел, готвач във военен лагер в американския щат Канзас. Вирусът се разпространявал много бързо и до края на месеца около 1100 войници били хоспитализирани, а 38 от тях починали.

Болестта била пренесена в Европа от американските войници, участвали в Първата световна война. През април и май заразата обхванала Англия, Франция, Испания и Италия. Предполага се, че около две трети от френските и половината от английските войници били заразени. По това време грипът все още не бил особено смъртоносен, а симптомите най-често отшумявали за около три дни.

Ситуацията се променила коренно през септември 1918 г. Тогава избухнала втората вълна, която отнела живота на милиони хора по цял свят. Само през октомври в САЩ починали близо 200 000 души. Лекарите били шокирани от факта, че жертви на заразата ставали много хора на възраст 25-35 години, които били в разцвета на силите си и нямали никакви здравословни проблеми.

WATCH: Examining how states reopened amid the Spanish flu. https://t.co/n6kGhBhQ5c - @NBCNewsNOW

— NBC News (@NBCNews) July 5, 2020

Десетилетия по-късно учените установили, че причината за това била т. нар. цитокинова буря – процес, който може да бъде описан като свръхреакция на имунната система. Когато тялото ни бъде нападнато от някой вирус, тя активира сигнални протеини, наречени цитокини. Те инициират полезни възпаления, с помощта на които тялото ни се справя със заплахата. Някои зарази, сред които и испанският грип, обаче карат имунната система да активира твърде много цитокини, което пък причинява опасни възпаления. Експертите добавят, че колкото по-здрав е един човек, толкова по-опасна може да бъде цитокиновата буря.

Съпротива срещу предпазните маски

След избухването на пандемията от испански грип през 1918 г., властите в САЩ наложили различни мерки в опит да спрат разпространението на опасната болест. В някои щати било забранено събирането на много хора на едно място, в други били затворени училищата, а в трети гражданите били призовани да използват носни кърпички и да не плюят по улиците. Най-популярната мярка била носенето на предпазна маска.

В САЩ повечето хора първоначално я спазвали стриктно. В едно съобщение на Червения кръст се казвало, че всеки, който не носи маска, е „лентяй“ и застрашава здравето на хората около себе си.

Не всички обаче били съгласни с тази мярка. Някои хора я смятали за нарушение на гражданските им права, според други тя нанасяла големи вреди на бизнеса им и създавала чувство на паника сред обществото, а трети се оплаквали, че маските пречат на дишането и всъщност са вредни за здравето.

Въпреки това в градове като Сан Франциско, Денвър и Сиатъл носенето на маски станало задължително, а всеки, който не спазвал изискването, бил глобяван или дори вкарван в затвора.

Historians believe the Black Death made Europeans more adventurous, while the Spanish flu gave way to “increased expressions of risk-taking” https://t.co/BCSKXQopt8

— The Economist (@TheEconomist) May 11, 2021

Това станало повод за няколко шокиращи инцидента. При най-известният от тях, случил се в Сан Франциско, полицай застрелял мъж, който отказал да си сложи маска, както и двама случайни минувачи.

След края на Първата световна война

Мярката била въведена за пръв път през октомври 1918 г. и била отменена месец по-късно. През януари 1919 г. обаче броят на заразените отново започнал да расте и властите в Сан Франциско отново направили носенето на маски задължително.

Този път съпротивата срещу решението им се оказала още по-голяма. Местни жители, сред които имало и лекари, основали „Лига срещу маските“. Организацията се радвала на завидна популярност, а на някои публични срещи на нейните членове присъствали по около 2000 души.

Според повечето съвременни историци, основната причина за по-голямото обществено негодувание е фактът, че Първата световна война била приключила. Много хора вече нямали същото чувство за патриотичен дълг, което изпитвали преди това.

Изследователите също така отбелязват, че няма как да се даде категоричен отговор на въпроса в каква степен носенето на маски е помогнало да се спре разпространението на смъртоносната болест. Те все пак добавят, че в районите, където били наложени ограничители мерки, смъртността била по-ниска.