О нзи актьор, чието име не можете да се сетите, онази думичка на върха на езика, която ви убягва. Паметта ни често ни изневерява, а когато страдаме от безсъние, положението многократно се влошава.
Какво ще стане, ако е възможно тази "амнезия", причинена от некачествен сън, да бъде премахната.
Ново изследване, направено с помощта на мишки, предполага, че „забравените“ спомени могат да бъдат възстановени дни по-късно чрез активиране на избрани мозъчни клетки или с лекарство, което обикновено се използва при хора за лечение на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
This Prescription Drug Appears to Recover Lost Memories in Mice https://t.co/f9S82UyA3x
— ScienceAlert (@ScienceAlert) January 11, 2023
Това може да ви звучи налудничаво, но спомените ни са "кодирани" в мозъчните клетки.
Предишни проучвания показват как дори кратки периоди на лишаване от сън влияят върху процесите на паметта, променяйки нивата на протеини и структурата на мозъчните клетки.
Но изследователите все още не са сигурни дали загубата на сън влошава начина, по който се съхранява информацията, затруднявайки достъпа до нея или новоформираните спомени се губят напълно, когато не сме спали.
Това е първият въпрос, на който неврологът Робърт Хавекес и колегите му от университета в Гронинген се заемат да отговорят, използвайки мишки, които са лишени от сън в продължение на 6 часа. В клетката има различни предмети.
По-късно животните не съумяват да открият, че един от обектите е бил преместен на нова позиция - освен ако някои неврони в хипокампуса, тънка мозъчна област, която съхранява пространствена информация и консолидира спомените, не са активирани с помощта на светлина.
Това показва, че мишките могат да си спомнят къде са били разположени първоначално обектите, ако хипокампалните неврони, кодиращи тази информация, бъдат побутнати. „Информацията всъщност се съхраняваше в мозъка, но просто беше трудна за извличане“, обяснява Хавекес.
Констатациите показват, че спомените, смятани за „изгубени“, може все още да съществуват в някакво недостъпно "пространсрво" и могат да бъдат изкуствено извлечени, поне при мишки.
Техниката използвана за това се нарича оптогенетика.
Оптогенетиката е технология, позволяваща на учените да контролират мозъка със светлинни лъчи, които, попадайки върху светочувствителните белтъци, са способни да потиснат или стимулират електрическите сигнали в клетките.
Оптогенетиката все още не може да се използва върху хора.
За да експериментират при мишки с по-малко инвазивен подход, изследователите се обърнаха към лекарство за ХОББ, наречено рофлумиласт.
Сред разнообразните ефекти на фармацевтичния продукт е повишаването на нивата на специфична клетъчна сигнална молекула, която намалява, когато паметта е нарушена поради загуба на сън.
„Когато дадохме на мишки рофлумиласт точно преди втория тест, те си спомниха какво се случи с директната стимулация на невроните“, казва Хавекес.
Възстановяващите паметта ефекти с рофлумиласт са очевидни 5 дни след първоначалното обучение и дори по-дълго, когато са използвани както лекарството, така и светлинна активация.
Докато работата на Хавекес и екипа е фокусирана върху разкриването на молекулярните механизми на паметта и как да я възстановим, новото им изследване повдига някои вековни въпроси за това как спомените – богатите сетивни отпечатъци от минали преживявания, които оцветяват живота ни – са кодирани в мека мозъчна тъкан.
В продължение на векове учените са размишлявали и след това са търсили мрежи от мозъчни клетки, в които са смятали, че се съхраняват различни спомени. Наречени енграми, свързаността и силата на тези мрежи се смятат за ключови за съхраняването на спомени.
Дългосрочната цел на този вид изследвания е да се разбере как информацията се придобива, съхранява и извиква при хората – и евентуално един ден да се намери начин да се помогне на хората чиято памет е била нарушена.
