Носталгия и кубчето на Рубик: 5 неща, които трябва да знаете за Унгария

О т кубчето на Рубик до чудноватото покрито с вълна прасе – представяме ви пет неща, които е полезно (или не) да се знаят за Унгария, чийто нов парламент ще бъде избран в неделя.

Доброто старо време

Носталгията е вездесъща в Унгария. Футболните фенове тъгуват за времената, когато „Унгарските магьосници“ на нападателя Ференц Пушкаш бяха царе на световния футбол – от 1950 до 1954 г.

Историческите трудове пазят спомена за „Велика Унгария“ отпреди Трианонския договор (1920 г.), дал независимост на народи като словашкия, дотогава под австроунгарско владичество.

Победата над османците, спечелена от войските на рицаря Янош Хуняди при обсадата на Нандорфехервар (Белград) през 1456 г., е повод за гордост и до днес.

Ами Атила, вождът на хуните? Родствените връзки на маджарския народ с прочутия завоевател от степите все още не са доказани, но подхранват множество митове, по-специално в националистическите среди. Атила е сред имената, често давани на новородените.

Езерото Балатон и дългокосместото прасе

Сред природните забележителности на страната няма как да не споменем езерото Балатон, „вътрешно море“ с площ 600 кв. км. По времето на Берлинската стена то бе място за срещи на германски семейства от Изтока и Запада, които можеха да общуват на брега на спокойните му води. 

Но тайното съкровище на Унгария, по което се прехласват майстори готвачи и месари от цял свят, е едно смешно прасе, къдраво като овчица. С четина, дълга като вълна, свинете от породата мангалица изглеждат повече от странно, а месото им, богато на мазнини, според гастрономите е изключително.

През последните години този вид селски добитък отново печели популярност в Унгария, а и в други страни от бившата империя на Хабсбургите.

Лоукост фиеста

Разположена далеч от равнините, където се отглежда мангалицата, столицата на Унгария за няколко години стана предпочитана дестинация за празничен и евтин туризъм.

С литровите си чаши за бира и евтини нощувки Будапеща привличаше гуляйджии от цяла Европа допреди две години, когато избухна коронавирусната пандемия. Тази пролет някогашната атмосфера полека се възстановява.

В началото на 2022 г. там отвори врати дом на футуристичната унгарска музика, изграден по проект на японския архитект Соу Фуджимото. 

А любителите на футбола успяха по време на Европейското през 2021 г. да се порадват на „Пушкаш Арена“ – стадион, израснал благодарение на треската за строежи, обзела Виктор Орбан.

Освен това премиерът реновира, без да жали средства, старинния център на столицата – промени, посрещани със скърцане на зъби в ЮНЕСКО.

„Udvözöljük!“

Aéroport, airport, aeropuerto – всеки ще разбере тези думи, но „repülőtér“? 

С азбуката си от 42 букви, 14 от които са гласни, с дванайсетте си времена, 35 окончания на думи, със самите думи – сякаш безкрайни, с ударенията си и лексикона, който няма нищо общо с индоевропейските езици, унгарският винаги е бил същинска наслада за лингвистите.

А и ужасна главоблъсканица за онези, които се мъчат да научат по някоя простичка дума като "üdvözöljük!" („добре дошли!"), "köszönöm" ("благодаря") et "egészségedre!" („наздраве!“).

Находчиви изобретатели

А най-популярната главоблъсканица в света, продавана в стотици милиони бройки – кубчето на Рубик, е по-известна от своя изобретател, унгарския инженер Ерньо Рубик. Горд баща на този култов предмет, 40-ата годишнина от създаването на който бе отбелязана през 2014 г., 77-годишният мъж е невероятно скромен човек.

Светът дължи на унгарците редица иновации, родени от жизнена и до днес научна и технологична традиция: плочите на 33 оборота (1948 г.) – дело на Петер Кароли Голдмарк, също и един от бащите на цветната телевизия; витамин С , открит от нобеловия лауреат Алберт Сент-Дьорди; химикалката – предшественик на „Бик“, измислена от Ласло Биро.

Американският програмист Чарлс Симони, роден като Карой Шимони през 1948 г. в Будапеща, не е кой да е, а главният разработчик на програмите „Уърд“ и „Ексел“.

А унгарската биохимичка Каталин Карико, живееща в САЩ, се превива под тежестта на наградите за работата й по функциите на ДНК, дала възможност за бърз напредък в създаването на ваксини срещу COVID-19.