"Изкрещях толкова силно, че изгубих съзнание": Афганистанци разказват за методите на талибаните

С ъбитията в Афганистан ще оставят дълго време белези в местните. Методите на талибаните остават в сянка, но те са повече от зловещи. 

Зафри - чието истинско име CNN не съобщава от съображения за сигурност - разказва, че се намирал пред офисите на талибаните, когато усетил остър удар в задната част на главата си. Паднал е на земята, а след това е бил завлечен в помещението - спомня си той.

"Бяха ме наобиколили около 12 талибани, вързаха ме за един стол и започнаха да ме бият от всички страни", казва Зафри пред CNN.
36-годишният Зафи твърди, че след това е бил задържан и измъчван в продължение на близо четири месеца, след като талибаните го обвинили, че е заговорничил срещу тях, като е работил с Националния фронт за съпротива (НФС) - партизанска група, която води война срещу талибаните.

"Опитаха се да ме удушат, като завързаха найлонова торбичка на лицето ми и ме накараха да призная, че работя с NRF", казва той. "Но тъй като никога не съм бил част от нея, не признах... След това ме обесиха с главата надолу, един път за краката, друг път за ръцете."

Той добави: "Изкрещях толкова силно, че загубих съзнание от травмата."

Зафри, който остава в Афганистан и говори при условие за анонимност, се е опитал безуспешно да напусне страната, когато талибаните поеха контрола, страхувайки се от това, което може да го очаква. Сега той живее в неизвестност със семейството си.

Връщане към старите им методи

По време на светкавичното си превземане на властта през август 2021 г. талибаните побързаха да представят нов, реформиран образ, който е сравнително прогресивен, приобщаващ и сдържан в сравнение с предишното им репресивно управление от 1996 до 2001 г.

Едно от обещанията, които даде групировката, беше, че няма да търси възмездие срещу политическите си врагове. Оттогава обаче това и други обещания са отхвърлени, тъй като според правозащитни групи талибаните са предприели трайни атаки срещу правата на жените, преследват малцинствени групи и насилствено са накарали бивши служители да изчезнат - всявайки страх в сърцата на повечето афганистанци.

През ноември талибаните наредиха на съдиите да наложат стриктно тълкуване на ислямското право, според което наказанията за предполагаеми престъпления могат да включват публични екзекуции, бичуване и ампутации - вид брутално телесно наказание, което беше печално известно в миналото им управление. Седмици по-късно ислямистката групировка извърши първата известна публична екзекуция в страната след завръщането си на власт.

Макар да няма официални данни, в доклад от тази година на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Афганистан Ричард Бенет се казва, че според сведенията властите са извършили бичуване на повече от 180 души в периода от 18 ноември 2022 г. до 15 януари. Според доклада мъжете, жените и децата са били сред броя на обвинените в престъпления, включително кражба, незаконни връзки или "нарушаване на кодексите за социално поведение".

В доклада, публикуван на 9 февруари, се отбелязва, че системното нарушаване на човешките права на жените и момичетата в страната се е "задълбочило още повече" след първоначалното представяне на констатациите на Бенет, и се обвиняват талибаните, че използват "страх и репресивни политики", за да потискат общностите.

Le recours à des méthodes de Talibans est plus un symptôme de faiblesse qu’une démonstration de force. https://t.co/0jjti0AROy

— HansCastorp (@DeadHansCastorp) April 19, 2023

CNN се обръща към други афганистанци, за които се твърди, че са били жертви на талибанския режим, но те отказват да говорят за протокола поради страх от репресии. Тъй като медийните ограничения в страната сериозно засягат възможността на журналистите да търсят отговорност от властта, талибаните не са изправени пред реална отговорност за действията си.

Необходимо е да се "реформира обществото"

Въпреки строгия контрол на талибаните върху медиите и използването на социалните медии от хората, в интернет все още се появяват видеоклипове, които хвърлят светлина върху живота под тяхното управление.

"Понякога жертвите не са идентифицирани, а понякога не са идентифицирани и извършителите. Като цяло действителният брой вероятно е много по-голям", каза Дейвид Осбърн, ръководител на екипа на "Афганистански свидетел".
През януари видеоклип, заснет на футболния стадион в Кандахар, който показва как мъже и жени са бичувани публично пред очите на хиляди зрители, предизвика шок, когато беше публикуван в интернет. Публичното наказание беше одобрено от Върховния съд на Афганистан, който заяви, че деветима "престъпници" са били наказани за кражба и прелюбодейство.

Видеото в Кандахар е записано с мобилен телефон от афганистанец, за когото CNN използва псевдонима Sibghatullah от съображения за сигурност. Той казва, че около 5 000 души са присъствали на бичуването и че преди началото му талибанските власти са заявили, че наказанието е необходимо за "реформиране на обществото".

"Чувствах, че тези, които бяха наказани, се срамуваха [от това, което са направили], затова не крещяха, докато бяха наказвани ... Не бях щастлив, че бяха наказани публично", казва той.

Сибхатула добави, че е започнал да записва, за да могат колкото се може повече хора да видят какво се случва, въпреки че телефоните са забранени и самият той рискува да бъде наказан, ако бъде хванат.

"Държавите по света знаят как стоят нещата с талибаните, защото все още поддържат отношения с тях, а международната общност може да види всичко със собствените си очи", каза той. "Направих това видео само за да могат (обикновените) хора да видят (какво се случва)".

Междувременно безопасността и благосъстоянието на афганистанските журналисти са все по-застрашени.

The @UN has announced that it may have to withdraw from #Afghanistan next month if #Talibans don’t allow local women to work. As the country faces its worst hunger risk in 25 years. The UN is one of the few major international organizations to provide assistance on the ground. pic.twitter.com/t61WjKZyvA

— ali raza (@a_liraza) April 19, 2023

От август 2021 г. насам са регистрирани 245 случая на нарушаване на правата на пресата, включително 130 случая на задържане, според доклада на Бенет. Много местни журналисти са подложени на тормоз, нападения и задържане, поради което се страхуват да говорят открито или да публикуват нещо, което противоречи на посланията на талибаните.
Това е нещо, което Забихула Нури, който е работил като журналист в продължение на около осем години в радио "Тахаристан", познава 

Noori разказва пред CNN, че е бил със семейството си, когато през декември до 30 талибани нахлуват в дома му в град Талокан, Североизточен Афганистан, и пребиват Noori и братята му. Той разказва, че са ги удряли с пушки заради изготвени от него доклади, които според Нури включвали "антиталибанско послание", публикувано преди връщането им на власт.

"След като стигнах до разузнавателния отдел (офисите на талибаните), започнаха да ме бият с електрически пръти, камшици и завързаха черна найлонова торба на лицето ми, опитвайки се да ме удушат", казва Нури.

"Опитах се да им кажа, че съм репортер и отразявам всички реалности, независимо дали това е срещу талибаните или срещу предишното правителство", продължава той. Нури каза, че мотивите му не са задоволили талибаните и те са продължили да твърдят, че той работи с "неверниците" и "разпространява пропаганда".

"Казаха ми да се обадя на майка ми, само за да ме чуе как крещя; мислех, че ще умра", казва той.

През първата нощ, казва Noori, похитителите му връзват ръцете му зад гърба и удрят краката му с метален прът, от което той има големи синини. След часове на изтезания талибаните го оставили в килия за една нощ и на следващия ден отново го измъчвали, добавя той.

На третия ден 27-годишният младеж е освободен, след като старейшините на общността - които талибаните високо ценят - пишат писмо от името на майка му, видяно от CNN, в което молят за връщането му.

След освобождаването си Нури избягал със семейството си в Пакистан. Сега той живее под сянката на страха, страхувайки се какво може да се случи, ако някога бъде принуден да се върне в Афганистан или бъде проследен там, където е потърсил убежище.

First we have to say #Allhamdullah for such a nice Army (gift) that Allah gave to us ! These ppl (government) are very loyal for #Islam, & #Afghanistan . Only these ppl can build our homeland ,#Talibans are #Irreplaceable Ppl .
We must appreciate them for Perfect services . pic.twitter.com/RiR7qMjX3E

— 𝐎𝐒𝐀𝐌𝐀 ستانکزی (@Stanikzai_313) April 19, 2023

"Не се чувствам в безопасност тук, талибаните могат да направят всичко, дори и в Пакистан", казва той.

Много други афганистанци се опитаха да избягат от страната, след като талибаните си върнаха властта, но не всички от тях оцеляха.

Сред тези, които загубиха живота си, докато се опитваха да започнат нов живот, е бившата афганистанска журналистка и служителка на ООН Торпекай Амархел, на 42 г., която е една от над 60-те мигранти, загинали, след като през февруари заедно със семейството си предприеха опасно пътуване до италианския бряг на Калабрия. След смъртта ѝ генералният секретар на Амнести Интернешънъл Агнес Каламар написа в Туитър, че "удавянето ѝ символизира предателството на една нация".

Ферешта Абаси, изследовател в "Хюман райтс уоч", заяви пред CNN, че след завръщането на талибаните местен журналист ѝ е разказал колко мрачна е медийната среда, която заплашва свободата на словото.

"Имахме огромен брой медии в Афганистан, имахме много вестници, телевизионни [програми, в които] участваха жени", каза Абаси.

"Свободата на словото и медиите в Афганистан беше едно от най-големите постижения на страната, което за съжаление вече го няма".
Междувременно Зафри остава в Афганистан въпреки многократните опити да напусне страната след задържането му и изтезанията от талибаните. Той казва, че вече е загубил надежда да се опита да напусне, въпреки че той и семейството му живеят в ужасни условия.
Добавя обаче, че ако някога успее да достигне безопасно място, би искал да напише книга за престоя си в затвора.

"Ако ви разкажа всичко за жестокостите на талибаните в затворите и за потисничеството над затворниците, на което съм станал свидетел със собствените си очи, може би никой няма да го приеме или може би ще кажат, че съм луд", казва Зафри.