П рез последните дни в германските медии се появиха тревожни заглавия за състоянието на армията на страната. В публикациите се твърди, че Бундесверът разполага с достатъчно боеприпаси само за два дни интензивни бойни действия. Изглежда, че цифрата е изтекла от анонимни източници в сектора на отбраната, пишат от "Дойче веле".
Тази информация не може да бъде потвърдена, тъй като е държавна тайна. Но ако е вярна, това би означавало, че германските запаси от боеприпаси са доста под стандартите, които НАТО очаква. Пактът изисква всяка страна членка да разполага с достатъчно боеприпаси за 30 дни. Експерти по отбрана казват, че за да компенсира дори само този недостиг, Германия трябва да инвестира между 20 и 30 милиарда евро.
Съществуват обаче и много други дефицити. Състоянието на отбранителното оборудване на Бундесвера отдавна е повод за загриженост. Медиите от години публикуват истории за танкове и хеликоптери, които имат нужда от ремонт, за пушки, които не могат да стрелят добре, за войници, които тренират в студа без термобельо. След руската инвазия в Украйна канцлерът Олаф Шолц даде заявка за обрат. Това бе приветствано от мнозина в страната и извън нея като коренна промяна в подхода към външната политика и военната стратегия.
Политическото тупане на топката
Шолц обяви увеличение на годишния бюджет за отбрана, което го направи най-големият в Европа. Анонсиран бе и еднократен "специален фонд" за модернизация на армията в размер на 100 млрд. евро.
Девет месеца по-късно някои все още се чудят къде е тази планина от пари. Темата стана повод и за грозната размяна на реплики между политици и представители на отбранителната индустрия за това кой следва да поеме инициативата за обещаната промяна. "Това, което сега очаквам от оръжейната индустрия, е да се увеличат капацитетите", каза Ларс Клингбайл, лидер на Социалдемократическата партия на канцлера Шолц. "Но да чакаме да видим какво ще ни предложат политиците - това не е подход, с който можем да намалим тези дефицити".
Шефът на Германската асоциация на индустриите от сектора за сигурност и отбрана BDSV Ханс Кристоф Атцподиен го контрира и окачестви изявленията му като "доста погрешни". Той посочи, че големите германски оръжейни компании са удвоили капацитета си още в седмиците след началото на войната.
Рафаел Лос, военен анализатор в Европейския съвет за външни отношения ECFR оприличи размяната на реплики на театър. Той посочи, че законови разпоредби не позволяват на оръжейните компании да произвеждат проактивно оръжия или да искат заеми от банките без държавен договор. "За да осигурим устойчивото снабдяване с боеприпаси за оръжията, предоставяни на Украйна, като същевременно възстановим германските въоръжени сили в необходимия им капацитет, се нуждаем от приблизително 15 пъти повече боеприпаси", каза той.
"Нямате военна мощ"
Вече са направени някои големи поръчки в областта на отбраната. Германия е подписала договор за 35 американски изтребители F-35 на стойност 200 млн. евро за бройка. Те обаче ще бъдат налични чак през 2027 година. В момента се отстраняват и бюрократични пречки пред обществените поръчки във военната сфера. Правилата се променят така, че по-малките поръчки да не минават през общоевропейска тръжна процедура. Командирите, освен това, имат право да харчат до 5000 евро, избягвайки официалните тромави процедури.
Какви са последиците от неяснотата около променената отбранителна стратегия на Германия? Партньорите от НАТО в Североизточна Европа вече се притесняват, че страната няма да бъде военният партньор, на когото могат да разчитат. Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс попита следното на конференция в Берлин в края на октомври: "Ние сме готови да умрем, а вие?" Обръщайки се към германците, той коментира още: "Много неща ще зависят от военната мощ на вашата страна. Съжалявам много, но в момента не разполагате с военна мощ".
