П риемах OxyContin, хероин, а накрая и метамфетамини, защото беше по-евтино и опиатите вече не бяха достатъчни. Моят съквартирант ме изгони и аз го приех като възможност да изчезна напълно. Това е частта, в която става объркващо, където трябва да се движа над себе си, за да разкажа историята. Не мога да се изкача достатъчно високо, за да придобия представа за собственото си поведение, защото съм вързан за ужаса от него и той продължава да ме дърпа обратно надолу в бездна, черна от съжаление.
Това разказва наркозависимият Крис Денис пред Voice of America (VOA).
Първият път, когато ме арестуваха, вървях по улицата в 3 сутринта, един полицай ме спря и реши, че съм надрусан, претърси раницата ми. Няколко месеца по-късно една приятелка ме намери в безсъзнание. Тя се обади на 911. Парамедиците успяха да ме събудят, но ченге стоеше до мен, за да ме претърси. Отново ме арестуваха за притежание на наркотични вещества, разказва Крис.
Органите на реда ми бяха повдигнали няколко обвинения, всички в престъпления, случили се преди три години и по-рано, посочва той.
“Бях в затвора малко повече от шест месеца. Изпитвам безпокойство, когато отида в съда или говоря с някой, който има нещо общо със съда. Знаете ли, трябва да изглеждам много професионално, трябва да изглеждам трезвен”, коментира Крис.
Обичам да се явявам в съда рано, за да изглеждам донякъде представително, допълва той.
“Израснах в християнска деноминация, обичайки Доли Партън и обществената библиотека, в жилищните проекти на Елдорадо, Илинойс, град с население под 4000 души. На 14 години избягах от вкъщи. На 17 срещнах майката на моя син. Бях още тийнейджър, когато той се роди”, разказва Крис.
Той коментира пред VOA, че е напуснал гимназия, но е получил сертификат за общо образование. “Бях първият човек в семейството ми, който отиде в колеж”, казва Крис.
Докато бях студент, лекар ми предписа хидрокодон за плеврит. Състоянието причиняваше пронизваща болка в белия ми дроб всеки път, когато си поемах въздух. Приемах болкоуспокояващи почти година. Нямах представа, какви ще са дългосрочните ефекти от приема на успокоителни, посочва Крис.
Нямах представа, колко пристрастяващо е. Това, което знаех преди всичко друго, беше, че когато вземах болкоуспокояващи, се чувствах наистина добре. Те унищожиха тъгата, която ме преследва от детството ми. Никога не бях чувствал тежестта на собствената си депресия, докато не получих възможност да съществувам без нея, допълва той.
Повече по темата гледайте във видеото.
