П овече от 150 лауреати на Нобелова награда и на Световната награда за прехрана подписаха отворено писмо, в което призовават за спешни усилия за увеличаване на производството на храна преди предстоящата световна катастрофа с глада.
Коалицията от някои от най-великите живи мислители в света призова за спешни действия, които да дадат приоритет на научните изследвания и технологиите, за да се реши „трагичното несъответствие между търсенето и предлагането на храни в световен мащаб“.
Физикът Робърт Удроу Уилсън; химикът Дженифър Дудна, Нобелов лауреат; Далай Лама; икономистът Джоузеф Стиглиц; ученият от НАСА Синтия Розенцвайг; етиопско-американският генетик Гебиса Еджета; Акинвуми Адесина, президент на Африканската банка за развитие; Уоле Сойинка, носител на Нобелова награда за литература; и физикът, носител на Нобелова награда за черни дупки, сър Роджър Пенроуз са сред подписалите призива, координиран от Кари Фаулър, лауреат на Световната награда за прехрана за 2024 г. и специален пратеник на САЩ за глобалната продоволствена сигурност.
Като се позова на предизвикателства, сред които климатичната криза, войната и пазарния натиск, коалицията призова за „щадящи планетата“ усилия, които да доведат до значителен скок в производството на храни за изхранване на 9,7 милиарда души до 2050 г. Призивът е за финансова и политическа подкрепа, заяви ученият Джефри Хоутин.
„Хората сякаш си заравят главата в пясъка по тази тема“, казва той.
„Има голяма загриженост за темповете, с които протича изменението на климата, а след това и второстепенната идея, че по-нататък храната ще бъде проблем“, каза той.
"Помислете за бъдещето на всички тези деца": Продоволствена криза настъпва в Газа
Хоутин посочи, че производството на ориз и пшеница по света вече е в застой и дори намалява, при това в момент, когато производството на храни трябва да се увеличи с 50-70% през следващите две десетилетия.
„Много е лесно да отложим решаването на проблема, но ако чакаме, докато наистина настъпи огромна продоволствена криза, тогава ще имаме от 10 до 15 години да живеем в тази криза”, казва той.
„Не можете да решите подобен проблем за една нощ. От момента, в който започнете изследователска програма, до момента, в който тя може да окаже значително въздействие върху производството, минават 10-15 години. Това изисква политическа воля. Нуждае се от съсредоточеното внимание на международните институции”, посочва Хоутин.
В писмото се казва, че светът „дори не е близо“ до задоволяване на бъдещите нужди, и се прогнозира, че до средата на века човечеството ще бъде изправено пред „още по-несигурен и нестабилен свят“, ако не се увеличи подкрепата за иновациите на международно равнище.
„Всички доказателства сочат, че ако светът продължи да действа както досега, производителността на храните ще намалява все повече“, казва Фаулър. „При 700 милиона души, които днес не разполагат с достатъчно храна, а световното население се очаква да нарасне с 1,5 милиарда до 2050 г., човечеството е изправено пред крайно неравнопоставен и нестабилен свят. Трябва да насочим най-добрите си научни усилия към обръщане на сегашната траектория или днешната криза ще се превърне в утрешна катастрофа“, категоричен е ученият.
White Man Good:
— Runna1 🇳🇿🇺🇸🇦🇺🇨🇦🇬🇧🏴🇮🇪 (@flash2846) January 13, 2025
A billion people are alive today because of one man's wheat. Norman Borlaug created disease-resistant crops that doubled food production across the developing world in the 1960s.
Norman won the Nobel Peace Prize in 1970. "You can't build peace on empty stomachs." pic.twitter.com/jP1lvIk83E
В писмото на лауреатите се изтъква заплахата от климатичните промени, особено в Африка, където населението нараства, но се очаква добивите на царевица да намалеят.
Сред факторите, които подкопават производителността, са ерозията на почвата, деградацията на земята, загубата на биоразнообразие, недостигът на вода, конфликтите и правителствените политики, които спъват иновациите в селското стопанство.
„Въздействията на изменението на климата вече намаляват производството на храни в целия свят, особено в Африка, която носи малка историческа отговорност за емисиите на парникови газове, но температурите се повишават по-бързо от други страни“, заяви Адесина, който получи Световната награда за прехрана през 2017 г.
„Очаква се повишението на температурата да бъде най-екстремно в страни с ниска производителност, което ще увеличи съществуващите нива на продоволствена несигурност. В страните с ниски доходи, където производителността трябва да се увеличи почти двойно до 2050 г. в сравнение с 1990 г., суровата реалност е, че тя вероятно ще нарасне с по-малко от половината. Разполагаме само с 25 години, за да променим това“, посочва още експертът.
Nobel prize winners call for urgent ‘moonshot’ effort to avert global hunger catastrophe https://t.co/LBFT967iRb
— João Coelho (@joaocoelho_x) January 14, 2025
В писмото се посочват най-обещаващите научни пробиви и нововъзникващите области на научни изследвания, които могат да бъдат приоритизирани. Те включват подобряване на фотосинтезата при пшеницата и ориза и разработване на зърнени култури, които могат да си набавят азот по биологичен път и да растат без торове; наред с това се стимулират изследванията на местни култури, които понасят екстремни климатични условия, намаляват се хранителните отпадъци чрез подобряване на срока на годност на плодовете и зеленчуците и се създават храни от микроорганизми и гъби.
Машал Хюсеин, бъдещ председател на Фондацията за Световната награда за прехрана, заяви: Това е моментът на „неудобната истина“ за глада в световен мащаб. Обединението на най-големите световни умове зад този спешен призив за събуждане трябва да вдъхне надежда и действие. Ако можем да качим човек на Луната, със сигурност можем да съберем необходимите средства, ресурси и сътрудничество, за да осигурим достатъчно храна в чиниите тук, на Земята.“
Москва призова да се отменят санкциите, за да се избегне продоволствена криза
Писмото ще бъде обсъдено на събитие в комисия по земеделие, хранене и горско стопанство във Вашингтон, последвано от уебинар.
Розенцвайг, носител на Световната награда за прехрана за 2022 г., заяви, че това е навременна покана: „В много, ако не и в повечето региони, където се произвеждат храни, се наблюдават все по-чести екстремни явления, които вредят не само на добивите, но и на поминъка на земеделските стопани."
„Трябва да започнем дългосрочни научно обосновани действия още днес, за да постигнем свят без глад”, казва Хюсеин.
* Във видеото: Кукушева от Браншовия съюз на хлебарите: Няма да има продоволствена криза
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
