Б иблейската история за 10-те египетски напасти е ключова за произхода на празника Пасха, който отбелязва еманципацията на израилтяните от робството в древен Египет. Както е описано в Книгата на Изхода, напастите са поредица от апокалиптични бедствия, наложени на древен Египет като божествени наказания за отказа на фараона да освободи израилтяните от плен, пише History.
Докато съществуват малко археологически и исторически доказателства, които да потвърдят библейските разкази за напастите, съществуването на Мойсей или масовото изселване на израилтяните, учените теоретизират, че верижна реакция от природни явления може да обясни привидно свръхестествените катастрофи, описани в Библията.
(Видеото е архивно:Музеят „Гутенберг“ в Германия дигитализира две исторически Библии)
„От историческа гледна точка, първите девет напасти приличат на природни събития, добре познати в Близкия изток, с изключение на техните модели и бърза последователност“, съобщава проучване от 2008 г. в Yale Journal of Biology and Medicine.
Какви са 10-те напасти на Египет?
The Globalist Agenda is to ‘technologically’ control the new food system.
— Alpha Leonis (@alpleox) May 18, 2024
The man-made climate crisis will be modeled around the 10 plagues of Egypt. The destruction of livestock and agriculture will cause severe famine. It will be the precursor to the arrival of the Antichrist. https://t.co/ld4exky2wS pic.twitter.com/qYXfd9gCS6
Десетте напасти на Египет, както са описани в Книгата на Изхода, включват, по реда на тяхното отприщване: 1. вода, превръщаща се в кръв 2. жаби 3. въшки 4. мухи 5. мор по добитъка 6. циреи 7. градушка 8. скакалци 9 .мрак и 10. убийството на първородни деца.
Сушата може да е причинила епидемии
Археологическите разкопки показват, че древната египетска столица Пи-Рамзес внезапно е била изоставена по време на управлението на фараона Рамзес II (между 1279 г. пр. н. е. и 1213 г. пр. н. е.), смятан от някои учени за египетския цар, описан в Книгата на Изхода.
Изследвания на сталагмити в египетски пещери са установили, че времето съвпада с период на продължителна суша. Основателят и изпълнителен председател на AccuWeather ,д-р Джоел Н. Майерс, автор на “Невидимия Айсберг: Когато климатът и времето оформят историята”, казва, че продължителният сух период може да е предизвикал ефекта на доминото от природни бедствия като тези, описани в Библията.
„След като имате суша и гореща вълна, всичко се променя“, казва той. „Когато климатът се промени, възникват поредица от смущения, които се подхранват едно от друго.“
Климатолозите предполагат, че тежка суша, която нарушава деликатния екологичен баланс на делтата на река Нил, може да обясни първата библейска чума, в която Мойсей и брат му Аарон превръщат водните пътища на Египет в кръв.
Според биолога Стефан Пфлугмахер, сухото време би създало идеални условия за микроскопичните водорасли „Бургундска кръв“ да цъфтят в бавно движещите се, топли води на Нил. Токсичните сладководни водорасли могат да унищожат рибните популации и да превърнат египетските реки в кървавочервен цвят.
Цъфтежът на водораслите може да е лишил река Нил от кислород, отприщвайки поредица от реакции, съответстващи на петте напасти от жаби, въшки, мухи, смърт на добитъка и циреи по животни и хора.
Лишени от кислород и риба, жабите биха да напуснат естественото си местообитание и да отидат в прохладните египетски домове, където са умрели.
Смъртта на техните естествени хищници би довела до размножаване на популациите от насекоми. Проучване от 1996 г. на Къртис Малой и епидемиолога Джон Мар теоретизира, че въшките, описани в Библията, всъщност са куликоиди, насекоми, чиито ларви се хранят с разлагащи се животни като риби и жаби и е известно, че предават фатални инфекции на говеда, коне и овце.
Тъй като куликоидите не могат да летят добре, те може да не са достигнали израелската земя Гесен, оставяйки евреите незасегнати. Малой и Мар предполагат, че заразеното месо и мухите може да са разпространили сап, силно заразна бактериална болест, за която е известно, че причинява циреи при хора и животни.
Майерс казва, че сушата може да бъде свързана и с осмата напаст - скакалците. Принудени да отидат в малкото райони с останала растителност, пренаселените скакалци може да са се размножили с бързи темпове, когато дъждовете се завръщат, и произтичащите от това рояци да са погълнали египетските култури.
„Виждали сме подобни документирани примери в Близкия изток, а Съединените щати през 1800 г. виждат какви щети могат да нанесат скакалците“, казва Майърс, който отбелязва, че рояк скакалци с площ от един квадратен километър може да изяде толкова храна за един ден, колкото 35 000 хората.
Теорията за вулканичното изригване
Докато привържениците на теорията за сушата свързват седмото и деветото бедствие - огнени градушки и дни на мрак - с пясъчна буря, някои учени смятат, че те може да са причинени от вулканично изригване на гръцкия остров Санторини. Въпреки че изригването е станало на повече от 800 мили, пемза (бел.ред. вулканична скала) от Санторини е открита близо до двореца в Пи-Рамзес.
Милиардите тонове вулканична пепел, изхвърлена от едно от най-мощните изригвания в историята, могат да предизвикат жестоки гръмотевични бури, да затъмнят слънцето за дни и да създадат мокри, влажни условия, благоприятни за размножаване на скакалци. Привържениците на теорията за вулкана също твърдят, че киселината във вулканичната пепел, включително цинобър, може да е превърнала река Нил в токсично червено и да предизвика подобна верижна реакция, както се предполага от теорията за сушата.
Смята се, че изригването на Санторини се е случило около 1620 г. пр. н. е., около 400 години преди управлението на Рамзес II. Въпреки това, библейският разказ за напастите, който е написан стотици години след описаните събития и не е предназначен да бъде исторически запис, може да комбинира различни природни бедствия, обхващащи векове.
Последната чума
Десетото и последно бедствие в Книгата на Изхода е смъртта на египетските първородни синове. Майерс теоретизира, че предизвиканият от скакалци глад може да е накарал египтяните да пожертват първородните си деца в отчаян опит да умилостивят боговете.
Друга теория твърди, че поредицата от напасти е увредила посевите и е позволила на смъртоносна плесен да отрови запасите от зърно. В египетското общество на първородните синове би била дадена първа възможност да се хранят - и щяха да бъдат първите, които са се поддали от замърсените горни слоеве, съхранявани в житниците.
Според Библията фараонът дал свободата на израилтяните, след като десетата чума отнела живота на първородния му син. Когато фараонът променя решението си и заповядва на армията си да ги преследва, израилтяните се измъкват по чудо, когато Мойсей разделя Червено море.
Учените теоретизират, че израилтяните не са прекосили днешното Червено море, а серия от плитки езера, известни като „Морето от тръстика“, които някога са съществували там, където сега се намира Суецкият канал.
MOSES RAISES HIS HAND, THE LORD CAUSED A STRONG WIND TO BLOW FROM THE EAST, SPLITTING THE SEA IN HALF!!!!!!#Exodus142129 #Bibleleaks #Bible14 pic.twitter.com/Ex8z6s1BZE
— GrecoGrecoFruit🌪️🛑 (@GUTSKENPACHCRUZ) April 30, 2024
Сушата може и да е изсушила блатото и да позволи на израилтяните да преминат, а друга теория твърди, че силни ветрове от повече от 60 мили в час биха могли да избутат водата на езерото и да създадат временен сухопътен мост, който може да бъде пресечен пеша, но затворен до момента, в който пристигат колесниците на фараона.
„Вероятността е малка, но мога да си представя, че има някакъв вид вятър, който е причинил сейш [стояща вълна], която се появява в езерата“, казва Майерс. „Може да не е било толкова драматично, колкото във филма „Десетте заповеди“, но влиянието на времето можеше да причини почти раздяла и след това затваряне на водите.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
