НАТО одобрява първия си системен план за отбрана от Студената война

Н АТО ще направи крачка назад към бъдещето на срещата си във Вилнюс през юли, като лидерите ще одобрят хиляди страници секретни военни планове, които ще описват подробно за първи път от Студената война как Алиансът ще отговори на руска атака, предава Фокус по информация на Reuters.

Този ход означава фундаментална промяна - НАТО не е имал необходимост да изготвя широкомащабни планове за отбрана в продължение на десетилетия, докато водеше по-малки войни в Афганистан и Ирак и смяташе, че постсъветска Русия вече не представлява заплаха за съществуването му.

Какво е условието на Столтенберг, за да влезе Украйна в НАТО

Но на фона на най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам, която бушува точно отвъд нейните граници в Украйна, Алиансът сега предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с подобен противник като Москва.

"Фундаменталната разлика между управлението на кризи и колективната отбрана е следната: не ние, а нашият противник определя времевата линия“, казва адмирал Роб Бауер, един от висшите военни на НАТО. "Трябва да се подготвим за факта, че конфликтът може да възникне по всяко време“.

Като очертава това, което нарича свои регионални планове, НАТО също ще даде на страните насоки как да модернизират своите сили и логистика.

"Съюзниците ще знаят точно какви сили и способности са необходими, включително къде, какво и как да разположат“, разкри генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг относно строго секретните документи, които, както в Студената война, ще назначават определени войски за защита на определени региони .

Това формализира процес, предизвикан от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., което накара западните съюзници за първи път да разположат съвместни войски на изток, като Великобритания, Канада и Германия поеха водачеството в една от балтийските държави.

Но докато много характеристики приличат на военния състав на НАТО преди 1990 г., някои решаващи фактори се промениха за Алианса, който оттогава се разшири с около 1000 км на изток и нарасна от около дузина до 31 членове.

Само присъединяването на Финландия миналия месец удвои границата на НАТО с Русия до около 2500 км, налагайки по-гъвкав подход към разполагането, отколкото в миналото, когато Германия се смяташе за основна бойна зона.

Освен това Алиансът вече не се готви да води широкомащабна ядрена война срещу Москва и нейните съюзници - повечето от които сега са членове на НАТО – посочва Иън Хоуп, историк във Върховния щаб на съюзническите сили на НАТО в Европа (SHAPE).

"Ние не си представяме типа война, каквато беше Студената война, при която съюзническите сили... биха били ударени едновременно с широкомащабни атаки на Варшавския договор“, заяви той, посочвайки по-скоро регионалните конфликти, които трябва да бъдат овладени чрез бързо разполагане на сили.

В същото време интернет, дроновете, хиперзвуковите оръжия и бързият поток от информация поставят нови предизвикателства.

"Добрата новина е, че говорим за прозрачност на бойното поле. С всички сателити, с цялата информация можем да видим назряваща криза“, заяви генерал-лейтенант Юбер Котеро, заместник-началник на щаба на SHAPE. "За Украйна имахме всички показатели доста предварително“.

ФБР разби основния шпионски софтуер на Русия

Тази прозрачност е една от причините НАТО, противно на исканията на балтийските държави, да не вижда непосредствена необходимост от увеличаване на числеността на войските на изток.

"Колкото повече войски събирате на границата, все едно имате чук. В един момент искате да намерите пирон“, предупреди Котеро. "Ако руснаците струпват войски на границата, това ще ни изнерви, ако ние струпваме войски на границата, това ще ги изнерви“.

И все пак ще бъде огромна задача драстично да се подобри готовността. НАТО се съгласи през 2022 г. да постави 300 000 войници в повишена бойна готовност спрямо 40 000 в миналото.

Недостатъците в капацитета на Алианса да произвежда достатъчно оръжия и боеприпаси бяха подчертани от борбата да бъде в крак с изискванията на Украйна и НАТО трябва също така да подобри дълго пренебрегваната логистика, необходима за бързо разполагане на войски по железопътен или шосеен път.

Необходимостта от финансиране на изпълнението на регионалните планове е една от причините, поради които Столтенберг призова лидерите да повишат целта за военни разходи на Алианса, друга тема, която ще бъде обсъдена във Вилнюс.

Представители на НАТО смятат, че ще са необходими няколко години, за да бъдат напълно изпълнени плановете, но подчертават, че Алиансът може да влезе в битка веднага, ако е необходимо.

"Готови сме да се бием тази вечер. Знаеш ли, никога не си достатъчно готов. Никога“, казва Котеро. "Трябва да можем да се бием тази вечер, ако е необходимо, с това, което имаме“.