С ъюзниците подкрепят с неизменна солидарност Турция, заявиха в общо изявление външните министри от НАТО след преговори в Брюксел, предаде ДПА.
Запазваме решимостта си, в духа на единството и солидарността на 28-те страни в съюза, да продължим да разработваме допълнителни натовски мерки за гаранции.
"Нашият съюзник Турция е буквално на фронтовата линия", заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.
Обсъждаме как можем да продължим да увеличаваме въздушната отбрана на Турция, как можем да продължим да използваме установените отбранителни планове за Турция", посочи той.
Очаква се мерките за подпомагане да бъдат решени до седмици, допълни Столтенберг.
Някои страни от НАТО настояват за по-активен диалог с Москва. Алиансът преустанови изцяло практическото си сътрудничество с Русия, след като тя анексира Кримския полуостров миналата година, въпреки че продължи да поддържа политически и военни контакти.
Холандският външен министър Берт Кундерс каза, че страната му би подкрепила подновяване на редовните преговори под егидата на Съвета НАТО-Русия, който не е имал среща на дипломатическо равнище от юни 2014 г. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер също се изказа в подкрепа на това.
"Живеем в изпълнен с рискове свят и ако има възможност за ограничаване на тези рискове чрез обмен на информация, би трябвало да се възползваме от тези възможности, отбеляза той.
Някои източноевропейски членове на НАТО обаче не одобряват връщането към обичайните отношения с Русия. Датският външен министър Кристиан Йенсен също отбеляза, че подобряването на отношенията с Русия зависят и от това дали "Москва има желание да е в добри отношения с НАТО".
Двете страни се обвиниха взаимно в провокация във връзка с кризата в Украйна. Алиансът беше особено обезпокоен от използването от Русия на т.нар. "хибридна война", която се фокусира върху тайни военни и разузнавателни операции, избягвайки преки сражения.
Вчера министрите от НАТО одобриха нова стратегия за хибридна война. Столтенберг заяви, че хибридните атаки може да предизвикат задействане на член 5 от договора за колективна отбрана. Съгласно този член въоръжено нападение срещу една от страните в НАТО се разглежда като нападение срещу целия алианс и той има право да отвърне.
Нашата концепция включва три елемента: подготовка, възпиране и отбрана. Ние трябва да осъществим и трите. Хибридните нападения предполагат широк спектър заплахи, затова НАТО се нуждае от широк спектър възможности да се защити. При хибридните атаки например се използва дезинформация, измама, поради което времето за ответни действия е много ограничено, затова ни е нужна много висока степен на готовност на силите ни, каза Столтенберг, цитиран от ТАСС.
Друг елемент е всеобхватното възприемане на ситуацията, разузнавателните възможности, за да се преодолее маскировката, която заедно с тайните операции се явява част от хибридните атаки. При такова нападение не става ясно веднага това война ли е или все още мир. Затова са необходими значителни разузнавателни възможности, използване на сили със специално предназначение.
Кибернетичните заплахи са още един аспект на хибридната война, отбеляза генералният секретар.
На въпрос дали НАТО смята, че понятието за хибридни заплахи се свързва само с Русия, Столтенберг отговори, че хибридните заплахи не са свързани с една конкретна страна или район.
Хибридните заплахи за НАТО идват от различни части на света, не са свързани с конкретна държава или район. Те съчетават пропаганда, спецоперации, използване на военна сила, кибератаки и дезинформация за постигане на конкретни политически цели, обясни той.
