И ма места където жените не само са подтиснати и върху тях оказват насилие, но обществото дори им отказва правото на идентичност.
Те не трябва да показват лицето си, но нямат и имена. "Дъщерята на Гул Ахмад", "Майката на Барялай", "Жената на Тадж Мохамад" – в крайно консервативния Афганистан жената съществува единствено заради мъжете. Много от тях буквално биха си отрязали ръката, отколкото да я нарекат по име. Вместо това те ѝ казват "майко на децата", което звучи като комплимент или по-грубото "домакиньо". Това не са мили думи, а израз на подчиненото положение на жената. Всичко друго е просто немислимо. Името на жената не се изписва дори върху поканата за нейната сватба и надгробния ѝ камък, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).
В Индия изнасилиха групово жена за наказание
Изповедта на Мадона: Изнасилиха ме, когато пристигнах в Ню Йорк
4 смъртни присъди за груповото изнасилване в Индия
А който си няма име, не оставя и следи. Дори когато една афганистанска жена извърши нещо забележително, впоследствие се споменава единствено името на мъжа, на бащата или на сина ѝ.
Всичко това има и обратна страна, която е още по-ужасна за жените. Когато една жена стори нещо, което в очите на обществото е скандално или нередно, тогава потърпевша е не само тя – увредено е и името на всички нейни роднини от мъжки пол. Така мъжете действат на сигурно, като държат жените затворени, поради страха да не бъдат опозорени от тях.
Честта - "намус", на един мъж е пряка функция от честта на жена му. Тази традиция идва още от предислямски времена и е позната и в много други страни в региона. Само онзи мъж, който успешно брани жена си от външни заплахи, може да се смята за човек с достойнство и чест. Но ако не се справи с тази задача, тогава губи честта си и вече не може да се смята за истински мъж.
Изгубената чест е страшно нещо за мъжа и още по-страшно за жената, която може да бъде наказана с бой с камъни, киселина в лицето, отсечени крайници, та до убийство - афганистанското общество толерира всички тези "санкции" срещу жените. Например ако мъжът изневерява, виновна е жената, както и за всичко друго.
Срещу тази традиция протестират афганистански жени с новата си кампания в социалните мрежи. Под хаштага #WhereIsMyName ("Къде ми е името?").
Кампанията подкрепят хора на изкуството и политици, които споделят свои снимки. Повечето жени обаче не смеят да публикуват такива, защото ги е страх от последствията.
Един млад мъж пише: "Аз вече съм възрастен човек, а доскоро не знаех името на майка си."
Afghan women want to be called by their names - not their husbands' https://t.co/ECe0tXPhQ5 #WhereIsMyName pic.twitter.com/meK4KntdJM
— BBC World Service (@bbcworldservice) August 3, 2017
Никъде другаде по света жените не са тъй потискани, както в Афганистан. Тази страна, където вече от десетилетия се водят граждански войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо. Според някои оценки, над 60% от жените още на 16-годишна възраст сключват принудителни бракове. Никъде другаде по света броят на самоубийствата сред жените не е по-висок от този сред мъжете.
А преди 15 години НАТО влезе в Афганистан. Оттогава досега международната общност даде милиони за насърчаване на правата на жените. Реално обаче промените са твърде малко.
Разбира се и в Афганистан можете да откриете семейства, които не се прекланят пред тази традиция. Обикновено обаче общественият натиск е прекалено силен. Афганистанският президент Ашраф Гани често се появява на публични места с жена си, която е християнка от Ливан.
Много мъже в страната подкрепят на думи даването на права на жените, стига това да не са техните жени.
Истината е, че ако някой реално желае да подобри правата на жените в Афганистан, трябва първо да тръгне от лицемерието на мъжете.
