Геополитическо напрежение: Какво се крие зад руските действия в Свалбард?|Vesti.bg

„Разруши живота ѝ“: Как тежка и непозната диагноза съсипа Мерилин Монро

Маймунска шарка (Mpox) - симптоми, предаване, лечение и превенция

Бунт в Конгреса: Ограничиха военните правомощия на Тръмп в Иран

След двудневни преговори: Израел и Ливан се споразумяха да удължат примирието

Отхвърлиха свалянето на имунитета Никола Минчев в правната комисия на ЕП

Тръмп обяви, че Хаменей участвал в преговорите за мир

Невиждана буря с торнадо удари Рим

Протести и сблъсъци в Саутхемптън заради смъртта на студент

К акво се случва в Свалбард, изглежда няма да остане само там. Това посочва Елизабет Броу за Politico.

Елизабет Броу е старши изследовател в Атлантическия съвет. Тя е автор на награждавана книга "Goodbye Globalization".

Архипелагът се намира на почти 1000 километра от най-северния град на Норвегия, Тромсьо, и има население от около 3 000 души. В последните години обаче Русия многократно го използва за експериментиране с различни провокации. Сега Кремъл обвинява Норвегия в милитаризация на архипелага, създавайки потенциален претекст за военни действия, посочва Броу.

Свалбард е безспорно отдалечен и студен, но архипелагът има стратегическо значение, и Русия може да реши да го използва като тестова площадка — което означава, че е време да започнем да следим по-внимателно Свалбард, смята авторът на Politico.

Свалбард, или Спицберген, както е известен още, е обитаван от хора още от 1600-те години, когато са открили архипелага. След като въглища били открити там в края на 1800-те години, привлекателността на островите нараснала още повече. Всъщност тя нараснала толкова, че държавите по света трябваше да решат на коя страна да принадлежи Свалбард, и победителят беше, не изненадващо, Норвегия — страната, най-близо до него (макар че 930 километра е значително разстояние), посочва Елизабет Броу.

Съгласно Договора за Свалбард, който е подписан от Норвегия, САЩ, Великобритания, Швеция, Япония и малък брой други страни през 1920 година, Норвегия получава архипелага, а в замяна обещава да позволи на гражданите и компаниите от другите държави подписали договора да живеят, работят и оперират там. Освен това, Норвегия обещава да не милитаризира Свалбард, пише Броу.

COMMENTARY: We need to pay closer attention to Svalbard.https://t.co/AZT8kBEQr8
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) March 26, 2025

Съветският съюз подписал договора през 1935 година и започнал да организира съветско присъствие около въглищните мини, които управлявал там. Всъщност те построили село, което функционирало като мини-Съветски съюз до 1998 г., когато руската компания “Арктикугол” затворила своите мини в Свалбард и селището Пирамиден било бързо изоставено. (До ден-днешен Пирамиден е призрачен град, който изглежда почти същият както през 1988 г.), коментира авторът.

Но Русия не напуснала напълно Свалбард.

Вместо това, през последните години руски официални лица и други представители провели различни прояви на архипелага. Например, през 2015 г. заместник-министър-председателят Дмитрий Рогозин — който бил санкциониран от Запада — пристигнал в Свалбард без разрешение от Норвегия и започнал да се подиграва на норвежците в социалните мрежи. След това, на 9 май 2023 г., руснаците провели парад в стил военен Ден на победата, воден от техния генерален консул, съобщава Barents Observer.

Сега Кремъл е подал жалба срещу това, което нарича норвежка милитаризация на Свалбард, посочва Елизабет Броу.

На среща с норвежкия посланик в Русия по-рано този месец, високопоставени представители на руския министерство на външните работи отбелязали, че "въпреки международния правен режим, установен от Договора за Свалбард от 1920 година, който предвижда изключително мирно развитие на архипелага и забранява използването на неговата територия за военни цели, районът все повече участва в норвежкото военно и политическо планиране с участието на САЩ и НАТО," съобщи ТАСС.

Държавната руска новинарска агенция цитирала министерството, което твърдяло, че "двоен целеви обекти функционират на архипелага, което позволява, наред с гражданските задачи, да се извършват и военни действия, включително бойни операции на територията на трети страни."

gm
Svalbard, Oct 2015 pic.twitter.com/ppN76saLlW
— Felix I 📷 (@felixinden) March 20, 2025

Фактите обаче са следните:

✅ Свалбард не участва в "военното и политическо планиране" на Норвегия.

✅ Няма военна употреба на архипелага от страна на Норвегия — и особено няма такава от НАТО или САЩ.

✅ Договорът за Свалбард забранява военноморски бази и военни укрепления, и няма такива инсталации на нито един от островите — въпреки че норвежки военноморски съдове патрулират водите около архипелага, а норвежките въоръжени сили помагат на местните власти в кризисни ситуации, както се случи през 2017 г., когато руски хеликоптер се разби близо до най-големия град на Свалбард, Баренцбург.

The world's highest glacier waterfall in the Svalbard archipelago. Reaching about 65 ft.

🎥: Angie Villa/missangievilla pic.twitter.com/qShfoQlmxB
— CONTEXT VIDEOS (@Context2X) March 24, 2025

Това, което всъщност обърква ситуацията, е Русия, която изглежда не може да се примири със загубата на своето съветско величие в Свалбард. Още по-притеснително е, че Кремъл явно гледа на архипелага като на място за изпитване на нови начини за утвърдяване на своето влияние и подкопаване на Запада. Санкциониран руски официален служител, пристигнал в Свалбард без разрешение, директор на “Арктикугол”, който забива съветски флаг и провежда парад на Деня на победата (въпреки че нацистите никога не са окупирали Свалбард) — всичко това са не особено деликатни провокации, по които норвежкото правителство не може да направи много, коментира Елизабет Броу.

А сега Кремъл увеличи натиска.

Обвинявайки Осло в нарушение на Договора за Свалбард, Русия си дава възможност да отговори на това предполагаемо нарушение. Това е ход, който следва стратегията на Москва в Украйна, където на различни етапи тя твърди, че отговаря на "неправомерни действия" на Украйна. И докато Норвегия може да настоява, че не нарушава Договора за Свалбард, това едва ли ще убеди режим, който е свикнал да разпространява неистини, смята Броу.

Как би могла Русия да отговори на предполагаемото нарушение от страна на Норвегия? Невъзможно е да се каже. Но едно е сигурно: въпреки че Свалбард може да бъде изключително отдалечен, това, което се случва там, няма да остане само там, категорична е Броу.

Членовете на НАТО и други съюзници биха направили добре да започнат да мислят как биха реагирали, ако Русия предприеме действия срещу една от най-отдалечените си територии. Има дори неща, които обикновените граждани могат да направят — като например да посетят архипелага, за да демонстрират, че обръщат внимание, смята авторът.