Б ившият германски канцлер Ангела Меркел защити решението си от 2008 г. да блокира незабавното присъединяване на Украйна към НАТО, отхвърляйки критиките на украинския президент Володимир Зеленски в момент, в който руската инвазия помрачава шестнадесетгодишното ѝ наследство.
Зеленски определи като "грешна преценка" воденото от Франция и Германия решение на срещата на върха на НАТО в Букурещ да не се приеме страната му в Алианса въпреки настояването на САЩ.
"Полезните идиоти" на Путин от Германия
"Приканвам г-жа Меркел и г-н Саркози да посетят Буча и да видят до какво е довела политиката на отстъпки пред Русия за 14 години", каза Зеленски, визирайки предполагаемите зверства срещу украинското цивилно население от страна на руските войски, които световните сили определиха като "военни престъпления".
Украинският президент също така обвини европейските лидери, че с тогавашната си позиция се стремели да успокоят Русия.
Меркел в кратко изявление, разпространено от нейния говорител, заяви, че "поддържа решенията си във връзка със срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ".
Меркел отхвърли предложение за работа в ООН
"С оглед на жестокостите, разкрити в Буча и на други места в Украйна, всички усилия на правителството и на международната общност да застанат на страната на Украйна и да сложат край на руското варварство и войната срещу Украйна имат пълната подкрепа на бившия канцлер".
През 2008 г. Германия сметна, че е твърде рано Украйна да се присъедини към НАТО, тъй като установи, че към онзи момент не са изпълнени определени политически условия.
Меркел се оттегли от политиката в края на миналата година след четири последователни мандата на власт.
Войната на руския президент Владимир Путин в Украйна разкри недостатъци в нейното наследство, а критиците твърдят, че тя е оставила Германия и Европа уязвими спрямо действията на Русия.
Особено внимание се обръща на зависимостта на Германия от руските енергоизточници. От Русия идваше 36% от вноса на газ през 2014 г., но към началото на войната в Украйна на 24 февруари, делът е нараснал до 55%.
Зависимостта от руската енергия накара Берлин да заяви, че не е в състояние да последва призива на САЩ и други съюзници да наложат пълно енергийно ембарго на Русия.
