Българската икономика продължава да расте, но темпът ѝ се забавя. През третото тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 2,5% на годишна база, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на 13 ноември.
Зад положителните данни обаче се откроява съществена разлика между отделните двигатели на икономиката. Потреблението продължава да нараства с високи темпове, докато износът се свива, а инвестициите в дълготрайни активи отбелязват лек спад.
Това означава, че растежът става все по-зависим от вътрешното търсене, докато други важни компоненти на икономиката не показват същата положителна динамика.
Растежът се забавя от началото на годината
Според актуалната серия от сезонно изгладени данни на НСИ през първото тримесечие на 2026 г. БВП е нараснал с 2,9% на годишна база, през второто - с 2,6%, а през третото увеличението е 2,5%.
Икономиката се крепи на заплатите ни и парите от ЕС
Така темпът на годишния икономически растеж постепенно отслабва.
Спрямо предходното тримесечие обаче БВП се увеличава с 0,6%. Това показва, че икономиката продължава да се разширява, макар годишният темп на растеж да е по-нисък.
Брутната добавена стойност, която измерва стойността, създадена от икономическите дейности, нараства с 1,9% за година и с 0,4% спрямо предходното тримесечие.
Потреблението остава основният двигател на икономиката
Най-силният положителен сигнал в данните идва от крайното потребление. То нараства с 6,3% на годишна база и с 1,4% спрямо второто тримесечие.
Според НСИ именно увеличението на потреблението е причината за отчетения икономически растеж спрямо предходното тримесечие.
ЕБВР с прогноза за България: Икономиката расте, но идват сериозни рискове
Общите разходи за крайно потребление достигат 27,4 млрд. евро и представляват 77,2% от БВП.
Тук има важно уточнение. Крайното потребление включва не само разходите на домакинствата, но и потреблението на държавата и на организациите, обслужващи домакинствата. Затова ръстът от 6,3% не бива да се представя като увеличение единствено на покупките на гражданите.
Данните все пак показват, че вътрешното потребление продължава да поддържа икономическата активност, дори когато износът и инвестициите отслабват.
Това е положително за текущия растеж, но поставя въпроса доколко икономиката може да запази темпото си, ако потреблението започне да се забавя.
Износът намалява с 5,5%
Докато потреблението расте, външната търговия показва противоположна тенденция.
През третото тримесечие износът на стоки и услуги намалява с 5,5% спрямо същия период на 2025 г. Вносът също се свива, но значително по-слабо - с 1%.
Промишленото производство на България устойчиво пада
На тримесечна база спадът е съответно 4% при износа и 4,8% при вноса.
Това е един от най-съществените сигнали в новите данни. Българската икономика произвежда повече като цяло, но обемът на изнесените стоки и услуги е по-малък спрямо година по-рано.
Намалението може да отразява по-слабо външно търсене или промени в отделни експортни дейности, но експресните оценки на НСИ не позволяват да се установи коя е водещата причина.
Въпреки спада на износа външнотърговското салдо за тримесечието е положително и достига 357,2 млн. евро по текущи цени.
Това не е противоречие. Положителното салдо означава, че стойността на износа надвишава тази на вноса през периода. Самият спад от 5,5% измерва изменението на реалния обем на износа спрямо година по-рано.
Инвестициите също дават сигнал за отслабване
Друг показател, който заслужава внимание, са инвестициите в основен капитал. Те намаляват с 0,5% на годишна база и с 0,8% спрямо предходното тримесечие.
Тук става дума за вложения в дълготрайни активи, например машини, оборудване, сгради и друга производствена инфраструктура.
Спадът е сравнително малък, но е важен на фона на положителния икономически растеж. Инвестициите са свързани с възможностите на предприятията да разширяват производството и да подобряват производителността си в бъдеще.
Все пак едно тримесечие с отрицателен резултат не е достатъчно, за да се говори за трайно свиване на инвестиционната активност.
По-широкият показател за бруто капиталообразуване, който включва и изменението на запасите, достига 7,75 млрд. евро по текущи цени и представлява 21,8% от БВП.
Какво показват числата за състоянието на икономиката
Данните очертават икономика, която продължава да се разширява, но растежът ѝ не е равномерно разпределен между отделните компоненти.
От една страна, крайното потребление се увеличава значително и подкрепя общия резултат. От друга, износът намалява, а инвестициите в основен капитал отчитат спад.
Тази комбинация заслужава внимание, защото растеж, поддържан основно от потреблението, е по-уязвим при отслабване на вътрешното търсене, ако останалите компоненти не успеят да компенсират.
Не може обаче автоматично да се заключи, че икономиката навлиза в криза. БВП продължава да расте както на годишна, така и на тримесечна база.
Има и още една важна подробност. Публикуваните стойности са експресни оценки, изготвени въз основа на непълната към момента статистическа информация. Те могат да бъдат преразгледани при следващите публикации на НСИ.
В номинално изражение БВП на България през третото тримесечие достига 35,51 млрд. евро, а реализираната брутна добавена стойност е 30,96 млрд. евро.
Основният въпрос след новите данни е дали през следващите тримесечия износът и инвестициите ще се възстановят, или икономическият растеж ще продължи да разчита предимно на вътрешното потребление.
