Б лизо 80% от сградите са напълно или частично разрушени от бомби, ракети и снаряди. По улиците лежат непогребани телата на загинали хора – мъже, жени и деца. Бомбите не спират да падат, десетки нови избухват в града всеки ден. Той е обсаден от всички страни. Нашествениците задържат на пропускателни пунктове цивилни, опитващи се да избягат и ги отвеждат против волята им. Въпреки това вече близо месец градът не се предава и защитниците му продължават да се бият.
Това не е Сталинград или друг обсаден от нацистите град в СССР през Втората световна война. Това Мариупол в Украйна. А нападащата армия идва от Русия.
Ток в града няма от февруари. Газоподаването и водоснабдяването също за прекъснати. Хиляди хора остават заклещени в капана на обсадата без храна и лекарства, пише „Уолстрийт джърнъл”.
Зеленски към италианския парламент: На ръба на оцеляването сме
Когато жителите разбират, че са обкръжени, първоначално настава паника. Рафтовете на магазините се изпразват, дори хлябът е оскъден. Отчаяни хора нахлуват в супермаркетите и вземат всичко, което могат да носят вкъщи. Първоначално украинските сили за сигурност се опитват да ги спрат, но скоро започват да помагат за справедливо разпределение на храната от ограбените магазини.
От прозореца на апартамента си на петия етаж Едгар Геваргян и съпругата са виждали как изтребителите минават в небето над тях. Те решили да се преместят в къщата на родителите му в друг квартал на Мариупол, където обстрелът бил по-малко интензивен. Дни по-късно край къщата избухнал взрив и разкъсал съседката. Съпругът ѝ събрал частите от тялото.
Геваргян и жена му успели да се измъкнат от Мариупол с един от последните хуманитарни конвои.
„Ние определено няма да оставим никого и ще продължим да евакуираме всеки ден по същия график, докато не изведем всички”, посочва украинският вицепремиер Ирина Верещук за избягалите от обсадения град.
Украйна: Съсредоточаваме се върху евакуацията от Мариупол
Властите обмислят да доставят допълнителни горива в близкия Бердянск, за да позволят на хората да заредят колите, за да напуснат района.
За тези, заклещени в града обаче ситуацията е отчайваща. Жените и децата се крият под земята, докато старите мъже се опитват да намерят храна и търсят зони със сигнал за мобилните телефони, за да разберат какво се случва. Вода получават, разтапяйки сняг.
Мазетатат и бомбоубежищата са пълни, тъй като хора, чиито домове са разрушени, търсят подслон в свиващия се район, контролиран от украинските сили. В студа и тъмнината на подземията, без връзка с външния свят, хората чакат спасение, някои да организира евакуация, но надеждите им постепенно помръкват.
Дипломат сравни Мариупол с Алепо и Ленинград
След като руските войски превзеха главната болница за интензивно лечение в Мариупол, вече няма къде да се лекуват ранените. Директорът на центъра за сърдечни заболявания Никола Трофименко посочва, че е бил принуден да ампутира разкъсания крак на пациент с кухненски нож без упойка. Лекарят не знае дали студентите му са живи, нито има някаква информация за сестра си.
Градският съвет на Мариупол копае ями в паркове, за да погребва телата на убитите. Много семейства заравят близките си, където успеят, отбелязвайки мястото с кръстове, направени от пръчки. Телата са пренасяни с колички от супермаркети. Въпреки това по улиците на Мариупол има непогребани убити.
Между 100 и 200 хил. цивилни остават в капан в обсадения град. Много хора, избягали от настъпващата руска армия бяха приютени в Мариупол и сега не могат да се измъкнат.
Защитниците са се укрепили и продължават да се бият улица за улица, отказвайки да предадат града си на руснаците.
Украйна: Руските ВВС са променили стратегията на нападенията си
Падането на Мариупол би било тежък икономически удар за Украйна и огромна символична победа за Русия.
„Мариупол има практическо и символично значение за Русия”, коментира пред „Гардиън” Андрий Янитски, ръководител на Центъра за върхови постижения в икономическата журналистика в Киевското училище по икономика. „Това е голям пристанищен град и база за украинските въоръжени сили. Така че, ако руснаците искат да имат сухопътен коридор (от Донбас) до Крим, те трябва да контролират града”.
Подобно на Сталинград през Втората световна война, Мариупол има стратегическо местоположение и е важен индустриален център. Там се намират най-големите металургични и стоманодобивни заводи на Украйна, фабрики за тежко машиностроене и ремонт на кораби.
След като през 2014 г. Украйна загуби контрола над регионалната столица Донецк, Мариупол прие много хора, избягали от окупираните от проруски сепаратисти части на Донбас - над 96 хил. души към 2019 г. За града претендира т. нар. Донецка народна република.
Украйна: Не може да става и дума за предаване на Мариупол
Превземането на Мариупол на практика би превърнало Азовско море във вътрешно за Русия.
Градът е база на т. нар. батальон „Азов” - бивша паравоенна част, съставена от хора с крайнодесни и дори неонацистки възгледи. Обвинявани са за редица престъпления – грабежи, изнасилвания и убийства срещу цивилното население на Донецката народна република в периода 2014 - 2015 г. В момента батальонът е разширен до полк, в който участват около 800 доброволци. Той не е част от армията, а от Украинската национална гвардия.
Русия атакува училище в Мариупол, в което се укривали 400 души
Ето защо превземането на Мариупол било огромна победа за пропагандата на Кремъл, която представя Украйна като управлявана от нацисти, а войната като военна операция за „денацификация”.
