В послание, отбелязващо 30 дни от началото на войната с Иран, високопоставен ирански представител описва това, от което мнозина обикновени хора в напрегнатия Персийски залив и отвъд него тайно се опасяват, че ще бъде следващият ход на Вашингтон.
„Врагът сигнализира за преговори публично, докато в тайна планира сухопътна атака“, се казва в изявление на председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф. Той може и да е прав.
Вашингтон продължава да настоява, че преговорите с Иран напредват, като същевременно разполага хиляди войници в региона, част от които – включително 3500, пристигнали от Азия този уикенд – вече започват да се разполагат.
Голяма част от спекулациите са насочени към възможността американските сили да завземат остров Харг, основния петролен терминал на Иран в Персийския залив. Завладяването му би прекъснало ключов икономически жизненоважен канал за Ислямската република с надеждата да лиши Революционната гвардия от жизненоважно финансиране от износа на петрол, пише Си Ен Ен (CNN).
Никакви планове не са били оповестени публично, но американските войски биха могли също да получат заповед да завземат крайбрежни позиции, за да се опитат да отворят отново тесния Ормузки проток, стратегическо енергийно „тясно място“, което Иран ефективно блокира от началото на американските и израелските удари в края на февруари, предизвиквайки остър шок в доставките на петрол и газ, който отеква на глобалните пазари.
Има и разговори за това американски сили да извършат нападения срещу ядрени обекти дълбоко в Иран, за да изземат обезпокоителни ядрени материали, на фона на засилените страхове, че те могат да бъдат използвани от разгневен и отчаян ирански режим за създаване на ядрени оръжия.
Но, както вече беше широко обсъждано, разполагането на американски войски на терен би носило огромни рискове, не на последно място защото възможните сухопътни операции са били сигнализирани от Вашингтон от седмици, докато на пръв поглед неподготвени американски сили, разпръснати по света, постепенно се събират.
В своето послание Галибаф предупреди, че иранските сили вече „чакат американските войници да навлязат на терен, за да изсипят огън върху тях“. Без елемента на изненадата, американска сухопътна операция, дори с огромно превъзходство във въоръжението, може бързо да се превърне в кървава баня.
И след това идва значителният риск за региона: богатите на енергийни ресурси арабски държави от Персийския залив, които вече понасят милиарди долари загуби и масово изселване като пряк резултат от тази война с Иран, с основание се тревожат какво следва.
Техеран, който вече изстрелва наказателни ракети и дронове срещу своите съседи в Персийския залив, всички от които приютяват американски военни бази, се е заклел да засили атаките и „да накаже техните регионални партньори завинаги“, по думите на Галибаф, ако войната в Иран ескалира.
В региона е добре разбрано, че това може да означава неща като широко насочване към чувствителни и силно уязвими енергийни съоръжения, нещо, което Иран вече е заплашвал да направи, жизненоважни както за регионалната, така и за глобалната икономика, както и трудни за бързо възстановяване и изграждане.
В средата на март например две ирански балистични ракети удариха газовото съоръжение Рас Лафан в Катар, най-голямото в света, причинявайки ограничени щети, но изпращайки шокови вълни през международните енергийни пазари. Още подобни удари в региона вероятно биха нанесли тежка и дълготрайна икономическа болка.
Инсталациите за обезсоляване, от които сухите арабски държави в Персийския залив почти изцяло зависят за доставките на прясна вода, също биха могли да се окажат на прицел, въпреки че Ислямската революционна гвардия на Иран засега отрича да има такива нечовешки бойни планове.
„Лъжливият, терористичен и убиващ деца президент на САЩ твърди, че КСИР възнамерява да атакува инсталациите за обезсоляване в региона и да причини страдания на хората“, се казва в публикация в Telegram миналата седмица.„КСИР не е правил подобно нещо досега“, добавя заплашително изявлението на гвардията.
Без съмнение войната с Иран може да стане много по-лоша, преди да стане по-добра, освен ако преговорите по някакъв начин не доведат до компромис.Но дори ако оставим настрана въпроса дали изобщо се водят американски преговори с Иран, нещо, което Иран отрича, настоящите позиции на двете страни изглеждат на светлинни години една от друга.
Планът на Вашингтон от 15 точки прилича повече на безусловна капитулация, отколкото на основа за преговори, изисквайки край на ядрените дейности на Иран и подкрепата му за регионални проксита, като „Хизбула“ в Ливан, както и налагане на строги ограничения върху балистичните ракетни способности на Иран, изисквания, които отдавна са неприемливи за Ислямската република.
„Със списък от 15 точки САЩ излагат своите желания и преследват това, което не успяха да постигнат във войната“, коментира Галибаф, добавяйки, че Иран няма да приеме „унижение“.
Но и собственият план на Иран от 5 точки за прекратяване на войната изглежда също толкова нереалистичен, като призовава, наред с други неща, за изплащане на военни репарации на Техеран, контрол върху Ормузкия проток и премахване на американските бази в региона.
Някакво споразумение би могло да бъде постигнато, като се има предвид, че и двете страни имат нарастващ интерес да прекратят една дълбоко разрушителна война. Но засега няма признаци на компромис, а само все повече ескалация.
Иран търпи тежки удари в тази война: неговото ръководство е силно отслабено, армията му, деградирана от непрекъснатите американски и израелски атаки, макар и на висока цена по отношение на човешки животи сред изстрадалото цивилно население.
Но Ислямската република се е доказала като устойчива и умела в усложняването на това, което администрацията на Тръмп представяше като сравнително проста военна операция за обезглавяване на иранското ръководство и срив на режима.
Вместо това контролът на Техеран върху Ормузкия проток и заплахата му за регионалната и глобалната икономика направиха ситуацията всичко друго, но не и проста.
Скорошната намеса на съюзническите на Иран хути в Йемен – за изстрелване на ракети по Израел и евентуално блокиране на стратегически тесен морски проход в Червено море, друга ключова търговска артерия – е още едно усложнение. Всичко това прави надеждите на Вашингтон за бърза победа във войната по негов избор, която вече навлиза във втория си месец, най-малкото далечни.
