В един обикновен ден около 1150 г. жителите на английското село Улпит се сблъскват със стряскащо откритие – две малки деца със зелена кожа, открити в края на населеното място. Те не само изглеждали необичайно, но говорели непознат език и отказвали всякаква храна, освен бобови растения.
Приютени от местните, децата постепенно изгубили необичайния цвят на кожата си и проговорили английски. Те твърдели, че идват от далечна земя, наречена Сейнт Мартин – място, където слънчевата светлина почти никога не достига.
- Първата поява на „Зелените деца“
Историята е документирана от двама средновековни летописци: историка Уилям от Нюбърг и абата Ралф от Когешал. Според преданието, децата били забелязани да излизат от една от дълбоките ями, използвани за улавяне на вълци, които дали името на селото (Woolpit на староанглийски е wulf-pytt).
„По време на жътва, докато селяните прибираха реколтата, две деца, момче и момиче, напълно зелени и облечени в дрехи със странен цвят и непознати материи, излязоха от тези ями“, пише Нюбърг в своята „История на английските дела“ от 1220 г.
Децата били отведени в дома на сър Ричард де Калн. Първоначално те отказвали храна, докато не открили зелен боб в градината му, който изяли с нетърпение. С преминаването към нормално хранене, кожата им придобила обичаен телесен цвят. За съжаление, момчето скоро се разболяло и починало, но момичето оцеляло, научило езика и разказало своята версия за произхода им.
- Легендата за земята на Свети Мартин
Момичето, което според някои източници приема името Агнес, разказало, че тя и брат ѝ пасели стадата на баща си, когато чули силен камбанен звън. „Докато слушахме звука с възхищение, внезапно сякаш бяхме омагьосани и се озовахме сред вас на полето“, обяснявало то.
Според Агнес, родината им била християнска, но с по-различна природа: „Слънцето не изгрява над нашите сънародници; земята ни е слабо озарена от лъчите му; доволни сме от здрача, който при вас предшества изгрева или следва залеза. Освен това се вижда една светеща страна, недалеч от нашата, отделена от нея от много широка река.“
Агнес живяла сравнително нормален живот, макар по-късни източници да твърдят, че поведението ѝ в зряла възраст било доста своенравно.
- Откъде всъщност са дошли?
Въпреки че съществуването на децата остава под въпрос, теорията за тях е породила множество хипотези през вековете:
- Отравяне с арсен: Някои изследователи смятат, че децата може да са били отровени, което да е довело до промяна в тена на кожата.
- Хлороза: Друга хипотеза е, че са страдали от желязодефицитна анемия (известна в миналото като „зелена болест“), причинена от недохранване.
- Фламандски бежанци: Историци предполагат, че децата може да са били сираци на фламандски имигранти, убити по време на политическите борби при крал Стефан или Хенри II. Така нареченият „неразбираем език“ може да е бил фламандски диалект, а „здрачът“ на родината им – гъстите гори, от които са избягали.
- Извънземен произход: Теорията за „малките зелени човечета“ се появява още през XVII век в труда „Анатомия на меланхолията“ на Робърт Бъртън, където се твърди, че те са „паднали от небето“. Макар и лишена от доказателства, тази идея остава най-популярната в поп културата.
Уилям от Нюбърг обаче оставя вратата отворена за интерпретации: „Нека всеки разсъждава според способностите си; не съжалявам, че съм описал едно толкова изумително събитие.“
