К нигите са не просто прозорец към света, те са огледало на собствените ни преживявания, често показват белезите и особеностите на епохите, в които са написани. Представят ни различни гледни точки, карат ни да развиваме въображението си и най-вече – да спрем забързаното ежедневие и да помислим върху думите, които сме прочели.
Известни книги, които са забранявани и горени
Някои произведения обаче въпреки че са се превърнали в класики, не биват приемани особено добре поради различни причини – богохулство, обидно съдържание, нецензурен език, критикуване на определен политически режим, расизъм.
Последната причина, заради която книги са били забранявани и цензурирани, е особено актуална на фона на процесите, които се случват в САЩ.
5 книги, които да подарите на своя тийнейджър
Когато обаче етическите и морални съображения се размият и се смесят с насилствени протести и ексцесии – легитимността на исканията за справедливост остава на заден план.
В такива моменти идва цензурата – насилствена и неоправдана, която сваля филми от онлайн платформи и забранява книги.
Българинът, който завладя немската литературна сцена
Ето някои от класическите литературни произведения, които са били обвинявани в расизъм:
„Приключенията на Хъкълбери Фин“ - Марк Твен
Причината, която се посочва за забраната на този роман е - обиден език. Творчеството на Марк Твен е основна част от учебните програми в САЩ от десетилетия.
Съвременни читатели обаче обвиняват автора в употребата на расистки изрази и политически некоректни думи. Някои смятат, че книгата е обидна за афроамериканците.
Но много от героите в книгата на Твен говорят на оригинални диалекти от американския Юг. Днес в някои издания на книгата заместват думите, считани за расистки.
Критиците на тези забрани оспорват необходимостта от приспособяване на историческите произведения към съвременната чувствителност и предупреждават, че подобни действия могат да изкривят разбирането на децата за миналото.
Как Първата световна война вдъхнови "Властелинът на пръстените"
Преди няколко години пък книгата "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли
беше изтеглена от учебната програма за осми клас в един град в щата Мисисипи в САЩ. Решението на училищното настоятелство да премахне романа, който има награда „Пулицър“, беше предшествано от множество опити за забрана на произведението. От публикуването си през 1960 г. книгата се превърна в една от най-оспорваните в САЩ. Тя е забранена в още няколко щата заради нецензурния език на една от героините.
Сюжетът на романа разглежда расовото неравенство в малък град в Алабама заради предполагаемо изнасилване на бяла жена, за което е обвинен тъмнокож. Според представител на Американската библиотечна асоциация предизвикателствата пред книгата през миналия век обикновено са заради езика, използван в нея, дискусията за сексуалността и изнасилването и използването на думата „негър“.
Още една класика беше цензурирана и дори променена заради употребата на думата „негър“ в нея.
Хемингуей препоръчва: Книгите, които да прочетем
Става въпрос за обичаната от всички „Пипи Дългото чорапче“.
Това произведение съпътства израстването на хиляди деца по целия свят. Преди те четяха за смелата Пипи, чийто баща - Ефраим Дългия чорап, е „негърски крал“. Сега обаче бащата на симпатичното момиче с лунички вече е само „крал“.
През 2015 г., когато бяха честванията за 70-годишнината от излизането на книгата, дъщерята на Астрид Линдгрен обяви, че описанието на този персонаж ще бъде променено, тъй като е смятано за обидно. Една година по-рано стана ясно и че обществената телевизия - svt, е постъпила по същия начин със сериала по книгата, в който "кралят на негрите" е станал "крал".
Боб Дилън или Иво Андрич - кои нобелови лауреати да четем
Нужно ли е тези произведения да бъдат променяни, за да се впишат в категорията на „моралното и етичното“, или е добре да запазят оригиналния си текст, който по един или друг начин отразява същността на времето, в което са написани?
Може би не трябва да се опитваме да пренаписваме историята, а да се поучим от нея.
Добави ни в предпочитани източници в Google
