Л ео Меси се сблъсква със здравословни проблеми в ранна детска възраст.
Историята на легендарния футболист показва колко трудности е преодолял.
Мнозина знаят за лечението, което ФК „Барселона“ плаща, за да получи играчът хормон на растежа.
По-малко разпространена е информацията за предполагаемата диагноза - синдром на Аспергер.
Меси напуска Аржентина много млад.
Когато пристига в Испания, за да тренира сред юношите на Барселона, той се справя сам. Налага се да се адаптира, лекува и тренира.
Днес, Лео Меси е най-добрият футболист на Земята.
Хормонът на растежа
Лионел Меси страда от дефицит на растежен хормон.
Поради тази причина той не е растял с очакваната за възрастта му скорост и е рискувал да приключи пубертета под минималния ръст, считан за нормален.
След различни анализи се стига до решението да му бъдат поставени инжекции..
Терапията продължава в течение на няколко години.
Важно е да се подчертае, че това не е инжекция, която може да се постави на всеки.
За да може лекар да предпише растежен хормон, трябва да се отговаря на определени характеристики:
- Ръстът трябва да е по-нисък от регистрирания при 95% от децата на същата възраст и същия пол.
- Очакваният ръст за зряла възраст, трябва да е под генетичния ръст, който се определя въз основа височината на родителите.
- Скоростта на растежа, месец след месец е бавна. Костното съзряване също.
За целта се извършват допълнителни изследвания за плътността на костите.
Проблемът не е бил, че Лионел Меси е нисък.
Всъщност нуждата от лечение се дължала на възможните последици, до които води хормоналният дефицит.
От една страна, има възможност пубертетът да се забави. Това засяга развитието на костите и прави пациентите по-податливи на фрактури и наранявания.
От друга страна, липсата на адекватни количества хормон на растежа обикновено се свързва с намаляване на други хормони, като кортизол и щитовидна жлеза.
По този начин рискът от хидроелектролитен дисбаланс или развитие на хипотиреоидизъм се увеличава.
Изчислено е, че с тези инжекции децата порастват с до 10 сантиметра през първата година.
След това, през втората година, те биха могли да добавят още 7 сантиметра, доближавайки се до очаквания размер за тяхната зряла възраст.
Синдромът на Аспергер
Историята за предполагаемата диагноза на Меси за синдрома на Аспергер е противоречива.
Някои журналисти, които са изследвали биографията на спортната звезда, твърдят че липсата на внимание към учението е потвърдена от училището му в Росарио.
Носят се слухове за бележка, написана от лекари, които са го лекували в детството му, в която се предполага лека степен на аутизъм.
Тези слухове се разраснаха и дори Ромарио, бивш играч от Бразилия, написа в Туитър през 2013г.: „Знаете ли, че Меси има синдром на Аспергер? Това е лека форма на аутизъм, която му дава дарбата на концентрация над всичко и всички“.
Въпреки че историята на момче с аутизъм, което става най-добрият играч в света, е изкушаваща и дори вдъхновяваща за медиите, има елементи, които липсват.
Диагнозата никога не е публично потвърдена.
Бащата на Меси дори заплашва, че ще съди Ромарио за клевета.
