Р уският външен министър Сергей Лавров представи широкомащабен преглед на руската външна политика пред държавната Дума, в който засегна отношенията с администрацията на Тръмп, бъдещето на контрола върху ядрените оръжия и острата критика към ООН и европейските лидери.
Ултиматум за Гренландия и критика към Дания
В контекста на засиления интерес към Арктика, Лавров предупреди, че Москва следи ситуацията около Гренландия. Той обвини Копенхаген в „жестоко отношение“ към местното население, третирано като „хора втора ръка“.
Министърът беше категоричен – всяка милитаризация на Гренландия, независимо с чия помощ, ще предизвика адекватни руски контрамерки, включително военно-технически.
🇷🇺 Russian Foreign Minister Lavrov:
— Visioner (@visionergeo) February 11, 2026
The right of the people of Greenland to self-determination is recognized, while the same right of the peoples of Crimea, Donbas, and "Novorossiya" continues to be denied.
Russia does not agree with such double standards. pic.twitter.com/rSbEPwnlQp
Стратегическата стабилност и „факторът Тръмп“
Лавров потвърди, че Русия запазва мораториума върху лимитите на Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ), но само докато САЩ не ги превишат. Той разкри, че Москва е готова да работи по нов договор за стратегическа стабилност, ако Вашингтон потвърди конструктивен подход.
По отношение на новата американска администрация, министърът отбеляза, че екипът на Доналд Тръмп възприема Русия като „потенциален партньор или до известна степен спътник“.
Очаквания на Москва са за „значими резултати“, включително в икономически проекти. Но реалността е друга – към момента липсват практически резултати в диалога, въпреки че стратегическият диалог е „назрял“.
Конфликтът в Украйна и „сделката от Аляска“
Лавров повтори, че разбирателствата за устойчиво уреждане, постигнати между Путин и Тръмп по време на срещата им в Аляска, „остават на масата“. Той подчерта няколко ключови международни точки:
- КНДР: Пхенян е „съюзна помощ“ за освобождаването на Курска област. Лавров обяви, че Русия повече няма да допуска санкционни резолюции срещу КНДР в ООН.
- Индия: Министърът опроверга твърденията, че Индия се отказва от руския петрол, определяйки сделките като стабилни.
- ОАЕ: Изказана беше благодарност за посредничеството в диалога с Киев.
„Позорът на ООН“ и дискредитираната Европа
Лавров отправи безпрецедентно остри критики към генерални секретар на ООН Антониу Гутериш, обвинявайки го в прокарване на „линията на Запада“ и отричане правото на самоопределение на Донбас и Крим. „По-голям позор за организацията трудно можеше да се измисли,“ заяви той, добавяйки, че Русия ще вземе под внимание пристрастията на Гутериш при избора на следващ генерален секретар.
Относно Европа, Лавров заяви, че тя „напълно се е дискредитирала“ в очите на Москва. Въпреки че европейските лидери „се опитват да изпращат сигнали“ след смяната на курса в САЩ, Русия няма да поема инициативи, а само ще разглежда евентуални официални обръщения.
Новата ера и „робовладелското величие“
Според Лавров светът е навлязъл в нова епоха на многополярност, която ще бъде съпроводена от борба със западните страни, които все още страдат от „мания за колониално и робовладелско величие“. Той обвини Франция в използване на терористи за сваляне на правителства в Африка, а Германия – в „реваншистки фантазии“, забравяйки уроците от Сталинград и Курската дъга.
Руската дипломация остава съсредоточена върху Изтока, като предстои интензивна подготовка за визитата на Владимир Путин в Китай през първата половина на 2026 г.
