С лед седмици на спекулации и прелистване на „домовата книга“, Илияна Йотова направи своя ход. Посочването на Андрей Гюров за служебен премиер не е просто поредната новина от президентството, а старт на сложна конституционна процедура, която България изпълнява за втори път в новата си история. Изборът на висш финансист за ръководител на държавата в момент на криза поставя логичния въпрос: Какво следва оттук нататък и кога ще отидем на избори?
Седмицата на мандата: Първи тест за Гюров
Утре в 10:00 часа Андрей Гюров ще получи официално мандата от Илияна Йотова. От този момент часовникът започва да тиктака. Макар Конституцията да не поставя строг краен срок за съставяне на служебен кабинет (за разлика от редовния), досегашната практика наложи неписаното правило от една седмица.
През следващите дни Гюров ще трябва да премине от банковите баланси към политическото инженерство. Неговата основна задача е да подбере състав на Министерския съвет, който да изглежда максимално отдалечен от партийните пристрастия, но достатъчно експертен, за да подготви честни избори и да продължи пътя към Еврозоната.
Новата стара стъпка: Пак на консултации
Малцина си дават сметка, че консултациите при президента всъщност не са приключили. Според обновения чл. 99, ал. 5 от Конституцията, след като Андрей Гюров е готов със списъка си от министри, Илияна Йотова отново трябва да покани парламентарните групи на „Дондуков“ 2.
Този втори тур на разговорите е ключов. На него партиите няма да предлагат имена, а ще „ревизират“ избора на Гюров. Макар народните представители да нямат право на вето върху министрите, техните реакции ще бъдат лакмус за това доколко стабилен ще бъде стартът на новия кабинет. Президентът пък запазва правото си на последна дума – ако прецени, че някое име в списъка застрашава неутралността на вота, Йотова може да поиска неговата замяна преди финалния подпис.
Денят на указите и клетвата
Финалът на процедурата идва с два едновременни указа на държавния глава:
Назначаване на служебното правителство.
Насрочване на нови предсрочни парламентарни избори.
Според последните промени в Конституцията (чл. 76, ал. 2), направени в края на 2023 г., служебното правителство вече полага клетва пред Народното събрание, а не пред президента.
Ето най-важните детайли около този нов момент в процедурата:
Мястото: Клетвата се провежда в пленарната зала на парламента. Това подчертава новата роля на Народното събрание, което вече не се разпуска по време на служебна власт, а продължава да работи и да упражнява контрол върху министрите.
Присъствие: На церемонията обикновено присъстват президентът и вицепрезидентът, но те са там в ролята на официални гости, а не като „домакини“ на клетвата.
Без гласуване: Важно е да се уточни, че депутатите не гласуват за правителството на Андрей Гюров. Те само изслушват клетвата. Министерският съвет встъпва в длъжност автоматично, след като премиерът и министрите подпишат клетвените листове.
Приемственост: Веднага след церемонията в парламента, новото правителство отива в сградата на Министерския съвет, където се извършва официалното предаване на властта от досегашния кабинет.
Кога ще са изборите?
Ако процедурата се движи без трусове и кабинетът бъде назначен до края на следващата седмица, най-вероятната дата за новите избори се очертава да бъде след средата на април. Законът изисква те да се проведат до два месеца след назначаването на правителството.
Дотогава Андрей Гюров ще бъде в неплатен отпуск от БНБ, а държавата ще се управлява от кабинет, който по закон е длъжен да бъде само „диспечер“ до следващото редовно мнозинство.
