С ветовната икономика върви към растеж от около 3% през 2026 г., но е изправена пред сериозна комбинация от рискове - продължаващия енергиен шок, огромния публичен дълг, упоритата инфлация и все още трудно предвидимите последици от бума на изкуствения интелект. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина.
Това са рисковете за световната икономика през 2026 г.
Оценката на МВФ за глобалната икономика се е подобрила спрямо април. Очакваното увеличение на световния БВП с около 3% през тази година обаче остава под темпа от 3,4%, отчетен през 2025 г.
По думите на Георгиева досега световната икономика е успяла да понесе енергийния шок по-добре от първоначалните очаквания. За това са помогнали освобождаването на количества от стратегическите запаси от петрол и газ, намирането на алтернативни енергийни източници и ограничаването на потреблението.
Опасността обаче не е отминала. Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, изразходваните енергийни резерви ще трябва да бъдат възстановени, а предстоящата зима в Северното полукълбо може да постави допълнителен натиск върху пазарите.
МВФ се страхува, че изкуственият интелект може да е балон
- Изкуственият интелект стимулира икономиката, но увеличава нуждата от енергия
Инвестиционният бум около изкуствения интелект се превръща в един от двигателите на икономическия растеж. Огромни средства се насочват не само към самите технологии, но и към енергийната инфраструктура, необходима за работата им.
Ефектът е особено видим в САЩ, както и в държави, които заемат ключово място във веригата за производство и разработване на технологии за изкуствен интелект. Като пример Георгиева посочи Южна Корея.
Бумът обаче има и друга страна - центровете за данни и останалата инфраструктура за изкуствен интелект увеличават потреблението на електроенергия именно в момент, когато глобалните енергийни пазари остават под напрежение.
МВФ отчита и значителни различия между отделните държави. Затова по-добрите общи перспективи за световната икономика не означават, че рисковете са намалели еднакво навсякъде.
Кристалина Георгиева: Световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното
- Световният публичен дълг доближава 100% от БВП
Друг сериозен проблем е бързото натрупване на задължения. Глобалният публичен дълг вече се приближава до стойност, равняваща се на 100% от световния БВП, като надхвърля равнищата, наблюдавани след Втората световна война. Очакванията са възходящата тенденция да продължи.
Успоредно с това процесът на овладяване на инфлацията е загубил инерция в редица държави. Засилващият се натиск върху публичните финанси повишава доходността по ключови държавни облигации и поражда нови опасения на финансовите пазари.
Според Георгиева при тези условия централните банки трябва да запазят фокуса си върху ценовата стабилност. Правителствата от своя страна трябва да представят убедителни средносрочни планове за ограничаване на бюджетните дефицити.
Необходими са и реформи, които да намалят административната тежест и да премахнат бариерите пред инвестициите и икономическия растеж.
- Развиващите се държави са под натиск от скъпия дълг
Особено уязвими остават развиващите се икономики и страните с ниски доходи. Според ръководителя на МВФ положението с държавния им дълг постепенно се подобрява през последните години благодарение както на предприетите от самите държави мерки, така и на международното сътрудничество. Напредъкът обаче е силно неравномерен.
По-високите лихви в развитите икономики повишават цената на финансирането и в останалата част от света. За много държави това означава по-скъпо рефинансиране на натрупаните задължения и все по-големи разходи за обслужването им.
Последицата е по-малко свободен ресурс за инфраструктура, здравеопазване и образование - проблем, който е особено остър при най-бедните икономики.
МВФ алармира за ситуация като след Втората световна война с дълга
Натискът се засилва и от свиването на външното финансиране. Георгиева посочи намаляването на официалната помощ за развитие и спада на новото кредитиране от държави извън Парижкия клуб.
Според нея международната общност трябва да помогне на засегнатите страни да освободят средства за инвестиции, които могат да генерират икономически растеж.
МВФ очертава три основни посоки за действие - преструктуриране на дълговете там, където те са станали неустойчиви, ускоряване на реформите в държавите, които все още могат да обслужват задълженията си, и подобряване на управлението и прозрачността на дълга.
- МВФ предупреждава за задълбочаващи се дисбаланси
Кристалина Георгиева обърна внимание и на увеличаващите се различия във външните позиции на големите икономики.
Според последните оценки на МВФ прекомерните глобални дисбаланси - тези, които не могат да бъдат обяснени с основни икономически фактори - са нараснали през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП. Това е най-сериозното им увеличение за последните десет години.
Тенденцията не е концентрирана само в отделни държави, като значителна роля за увеличението имат двете най-големи икономики в света - САЩ и Китай.
От Фонда предупреждават, че задълбочаването на тези дисбаланси може да се пренесе отвъд националните граници, да изостри търговските конфликти и да ускори фрагментацията на световната икономика.
Решението според Георгиева изисква действия и от двете страни - както от икономиките, натрупващи големи излишъци, така и от тези с прекомерни дефицити.
МВФ ще продължи да работи с държавите членки и международните институции за подобряване на статистиката за външния сектор и за по-задълбочен анализ на връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущите сметки.
„Г-20 предлага уникална платформа за този диалог и ние ще продължим да подкрепяме държавите членки“, заяви Георгиева.
Добави ни в предпочитани източници в Google
