Р ядко изкуството имитира живота толкова буквално, както го прави „Конклав“ след смъртта на папа Франциск.
Папската драма, базирана на едноименния роман на Робърт Харис и режисирана от Едуард Бергер, предлага измислен, но въздействащ поглед върху процеса по избиране на нов понтифик зад затворени врати – така наречения конклав, който в действителност предстои да започне във Ватикана на 5 май.
Кардинали от цял свят – представени във филма от звезди като Ралф Файнс, Джон Литгоу и Стенли Тучи – се стичат в Рим, където ще бъдат изолирани от външния свят, докато не бъде избран нов папа. Както често се случва в Холивуд, някои сюжетни елементи са преувеличени за драматичен ефект. Най-големите обрати бяха интерпретирани от някои критици като антикатолическа пропаганда.
How accurate is Conclave? What the film gets right about search for new Pope https://t.co/oU8UV4Xybg pic.twitter.com/3Cuv5p6jHC
— The Independent (@Independent) April 24, 2025
И все пак, „Конклав“ – носител на четири награди БАФТА, включително за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий, както и номинация за „Оскар“ – звучи почти пророчески, тъй като излезе месеци преди кардиналите реално да започнат да се тревожат за здравето на папа Франциск.
Зрителите изглежда реагират. Според Luminate, компания, която следи гледаемостта на стрийминг съдържание, интересът към филма е скочил с 283% в понеделник – с цели 6,9 милиона изгледани минути.
- Колко точно отразява филмът строго секретния процес на конклава?
Като цяло, филмът достоверно пресъздава известните ни елементи от реалния процес на конклав.
Кардиналите се виждат да живеят, хранят и общуват помежду си във версия на специално построената Casa Santa Marta – къща за гости в рамките на Апостолическия дворец във Ватикана – което действително ще се случи през май. Филмът също така показва Сикстинската капела – прочутата зала, украсена с шедьоврите на Микеланджело – как се проверява за подслушвателни устройства преди началото на строго секретните сутрешни и вечерни сесии за гласуване, в които кардиналите записват имената на своите предпочитани кандидати за понтифик.
Режисираният от Бергер трилър също така вярно представя как кардиналите поставят бюлетините си в запечатан съд – в действителност сребърна урна. След като всички гласове бъдат подадени, ватикански сановник ги чете на глас. Ако не бъде постигнато мнозинство от две трети, бюлетините се изгарят с добавка, която произвежда черен дим. Само когато бъде избран нов папа, от комина се извива бял дим – детайл, който също е верен на реалността.
How accurate is Conclave? What the film gets right - and wrong - about choosing a new pope
— Sky News (@SkyNews) April 22, 2025
Read more 🔗
https://t.co/NjibHy5DIq
- Вътрешната политика
Филмът представя ясни фракции сред кардиналите с право на глас – някои подкрепят определени кандидати повече от други, често според личните си убеждения.
Кардинал Алдо Белини (в ролята – Стенли Тучи) е показан като водещ либерален кандидат, който иска да реформира църквата в духа на покойния папа. Обратно, кардинал Гофредо Тедеско (Серджо Кастелито) олицетворява консервативното крило на църквата.
Има основание – всеки папа има своите виждания, като някои са по-либерални, други по-консервативни. Папа Франциск например често се отличаваше от своите предшественици по редица чувствителни въпроси: прояви повече приемане към ЛГБТК хората (макар и без пълно одобрение), осъди климатичните промени и призова за прекратяване на огъня в Газа.
В интервю за Sky News през февруари, след премиерата на филма, Файнс отбеляза, че в поведението на кардиналите има нещо много човешко: „Те са изпълнени с гордост, амбиция, със скрити желания – и това е страхотното: този филм не е циничен, и точно това ме привлече в него.“
Все пак, според Бил Кавано, професор по католически изследвания в университета Де Пол, политизирането в сюжета вероятно е „леко преувеличено“. „Кардиналите рядко попадат в строго определени прогресивни или консервативни лагери“, казва той пред The Guardian.
Experts talk realism of Conclave movie: ‘Gets a lot of the details right’ https://t.co/2w0aNyaKXJ
— Paul Quibell-smith 🔶 (@QuibellPaul) April 22, 2025
- Героят на кардинал Лорънс
В центъра на филма стои героят на Файнс – кардинал Лорънс, влиятелен ватикански сановник, който ръководи измисления конклав.
Филмът го представя понякога като изпълняващ функциите както на камерленго (временно ръководещ Светия престол след смъртта на папата), така и на декан на Колегията на кардиналите. В действителност обаче това са две различни длъжности.
След смъртта на папа Франциск в понеделник, ролята на камерленго пое американският кардинал с ирландски произход Кевин Фарел. Задълженията му включват обявяване на смъртта на папата, запечатване на папските апартаменти и унищожаване на рибарския пръстен – символ на овакантения Свети престол. Фарел също ще играе ключова роля в погребението на папата, насрочено за 26 април в Рим.
От друга страна, деканът на Колегията на кардиналите – сега кардинал Джовани Батиста Ре – се счита за „пръв сред равни“. Той председателства общите събрания и ще ръководи процеса по избиране на нов понтифекс. След вота именно той ще обяви резултата и ще попита новоизбрания папа какво име ще приеме.
The movie is about what happens when a pope dies and a new one must be elected.
— Currency (@currencynewsza) April 22, 2025
Read the review by Sarah Buitendach here.https://t.co/MyCEHRUyAO
- Тайният кардинал
Един от ключовите герои – кардинал Винсент Бенитес (в ролята Карлос Дийц) – е описан като in pectore кардинал, термин, отнасящ се до действителна, макар и рядка практика: папата може да назначи кардинал в тайна.
Името на такъв кардинал остава конфиденциално, често поради политически или сигурностни причини. Но – за разлика от сюжета във филма – тези тайно назначени кардинали нямат право да участват в конклава, докато имената им не бъдат официално оповестени.
