А ко единственият критерий за това, кой ще бъде следващият папа, беше мястото, където католическата църква се разраства най-бързо, то почти със сигурност той щеше да бъде от Африка, съобщи BBC.
Населението на католиците на континента нараства по-бързо откъдето и да било другаде, като африканците съставляват повече от половината от световния прираст на вярващи. Макар че през вековете са съществували поне трима представители на субсахарска Африка, последният от тях – папа Геласий I – е починал преди повече от 1500 години. Мнозина днес биха възразили, че вече е крайно време за нов африкански папа.
Дали обаче, когато кардиналите-избиратели се съберат във Ватикана, за да определят наследника на папа Франциск, нарастващата роля на Африка и демографските тенденции ще окажат влияние върху избора им?
„Мисля, че ще бъде страхотно да имаме африкански папа“, споделя пред BBC отец Стан Чу Ило, нигерийски католически свещеник и доцент в университет DePaul в Чикаго. Според него ръководството на Църквата трябва да отразява по-добре състава на глобалната конгрегация.
Въпреки това духовникът признава, че е по-вероятно кардиналите да изберат човек, който вече е с висок профил и „влиятелен глас“.
„Проблемът е, че днес във Ватикана няма висши африкански духовници, заемащи ключови позиции – и това си е пречка“, казва още той.
Все пак отец Чу Ило изтъква, че „кардинал Сара от Гвинея и кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу от ДРК станаха видни гласове в глобалния католицизъм през последните две години“. Освен това ганайският кардинал Питър Търксън е заемал различни ръководни постове във Ватикана и има широка популярност.
Именно кардинал Търксън се споменава често като потенциален наследник, както и нигерийският кардинал Франсис Аринзе, който през 2005 година също бе сред обсъжданите кандидати за папския престол при избора на Бенедикт XVI.
Папа Франциск увеличи дела на кардиналите от Субсахарска Африка от 8% през 2013 година, когато бе избран, до 12% десетилетие по-късно, сочат данни на Pew Research Center в САЩ.
„Как се стигна дотук за континента Африка и католическата църква все още е нещо, което изненадва много от нас, като се има предвид отвореността на папа Франциск към Африка“, казва отец Чу Ило. Франциск посети десет африкански държави по време на понтификата си – период, през който броят на католиците на континента нараства бурно. Днес африканските католици представляват 20% от световната конгрегация, като само за година броят им нараства от 272 на 281 милиона.
Въпреки това не всички африкански католици се чувстват комфортно с фокуса върху произхода на бъдещия папа. Отец Паулин Икечукву Одозор, професор в Университета Нотр Дам в Индиана, смята, че това граничи с токенизъм: „Сякаш хората казват: Добре, броят на африканците расте, защо да не им дадем папа.“ Той добавя: „Никога не съм бил от тези, които смятат, че само защото си от Африка или от Европа, ти непременно трябва да бъдеш основен кандидат. Без значение откъде идваш, веднага щом бъдеш избран, проблемите на всички стават твои проблеми. Задачата е една – да изградиш тялото Христово, независимо къде са хората, колко са и в какъв контекст живеят.“
Според отец Одозор най-важното е следващият папа да бъде „главният теолог на Църквата“. „Папата трябва да е някой, който познава традицията много добре, и да може да използва този опит, за да дава насоки на хората“, казва той пред BBC.
Той смята, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира, че въпросите, засягащи вярващите в Африка, се приемат сериозно от висшето църковно ръководство във Ватикана. Отец Одозор споделя, че понякога се чувства все едно „африканците не са значими или че вярата им се възприема като нещо второстепенно или повърхностно“. „Когато африканците виждат, че проблемите им не са на дневен ред, тогава започват да питат: Може би ще бъдем чути или забелязани само ако наш човек стане папа.“
Папа Франциск е широко уважаван за своята грижа към бедните и маргинализираните – и е особено обичан в Африка. Той неведнъж защити интересите на континента, като изобличаваше ограбването на природни ресурси например в Демократична република Конго – държавата с най-голямата католическа общност в Африка, с почти 55 милиона вярващи.
Ролята му като миротворец също беше високо оценена – Франциск се стремеше да излекува разделенията след кървавата гражданска война в Централноафриканската република, където през 2015 г. на папамобила си бе извикан да се моли в джамия в Банги. През 2019 г. той целуна краката на съперничещите лидери в Южен Судан, опитвайки се да сложи край на гражданската война в страната.
Но позицията на папа Франциск по въпросите на ЛГБТ среща съпротива от страна на голяма част от Африканската църква. През 2023 г. епископите на континента отхвърлиха издадената от Ватикана декларация, позволяваща на свещеници да благославят еднополови двойки. Ватиканът подчерта, че тези благословии „нито одобряват, нито оправдават ситуацията, в която се намират хората“, а в някои страни културните и законови обстоятелства налагат търпеливи и по-дългосрочни пастирски стратегии.
Именно въпросът за еднополовите съюзи изглежда обединява континента, където хомосексуалните връзки са криминализирани в много държави. Тримата африкански кардинали, често посочвани за бъдещи папи – Питър Търксън, Робърт Сара и Фридолин Амбонго Бесунгу – категорично изразяват отрицателна позиция по тази тема. Конгоанският кардинал заявява, че „съюзите на лица от един и същи пол се считат за противоречащи на културните норми и вътрешно зли“. Кардинал Сара, известен със своята традиционалистка позиция, още през 2015 г. на Синода сравнява западните либерални идеи за хомосексуалността и абортите с „нацистко-фашизма и комунизма на XX век, както и с ислямския фанатизъм“. От своя страна, кардинал Търксън се обявява против крайно суровото отношение към хората с различна сексуалност в Гана, но не отстъпва от твърдото становище, че еднополовите връзки са „обективно греховни“.
Въпреки увеличаващия се брой африканци в папската йерархия, отец Одозор отбелязва, че те все още не разполагат с реална власт във Ватикана. Двамата духовници, интервюирани от BBC, изтъкват един сериозен проблем, който би могъл да попречи на усилията на Франциск да направи ръководството на Църквата по-представително – а именно възможността африканец да стане папа. „Все още има този въпрос за расизма в Църквата, за който дори никога не говорим“, казва отец Одозор. „Това може да подкопае някого – без значение колко е папски, какво прави, той ще бъде разглеждан просто като африкански папа.“
Тъй като папа Франциск е назначил 108 от сегашните 135 кардинали, които имат право на глас в конклава, шансовете са големи изборът да падне върху човек, поне отчасти отдаден на мисията сред бедните и периферните. Това е подход, който отец Чу Ило нарича „първо бедните“ – с фокус върху това да бъдеш „чуваща Църква“. Но, както показва историята с избирането на самия Франциск, резултатът остава трудно предсказуем.
„Ще отговоря като добър свещеник“, засмива се отец Чу Ило на въпроса за следващия папа. „Бих се молил Бог да ни даде папа, който ще продължи с мирогледа на Франциск – и ще се моля този човек да е от Африка.“
