К олкото по-стабилно е влиянието на Русия в Централна Азия, толкова по-малка е вероятността от разпадане на насочения срещу САЩ руско-китайски съюз, коментира в „Уолстрийт джърнъл” Ръсел Мийд, професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика.
Пътуването до живописната столица на Киргизия – планинска, езерна държана в Централна Азия, която няма излаз на море – създава чувството за пътуване във времето. Помпозната архитектура и монументалният размах на градските улици и площади нагледно показват колко дълбок отпечатък е оставил тук Съветският Съюз. А изключително редките търговски центрове и супермаркети от западен тип демонстрират колко бавно се развива местната икономика след разпада на Съветския Съюз.
Бишкек също така дава представа за бъдещето на китайската сила. Пет страни от Централна Азия – Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Киргизия – се простират от планината Тян-Шан до Каспийско море. Там има всичко: величествени планински хребети, плодородни долини, огромни запаси от полезни изкопаеми, петрол и природен газ. Те също така играят важна роля в замислите на Китай за реформиране на международната търговия, за да могат сухопътните маршрути през Азия да сменят морските търговски пътища между Европа и Азия.
Много западни наблюдатели смятат, че усилването на Китай в Централна Азия е неизбежно. Това е регион, в който Русия традиционно заема господстващо положение. Руската икономика се намира в състояние на застой, а огромният китайски пазар, неговите евтини потребителски стоки, а също така многомилиардните планове за строителството на мрежа от железопътни и автомобилни пътища в региона сякаш отдалечават сериозно държавите от Централна Азия от Москва и ги насочват към Пекин.
Но в Бишкек нещата стоят по друг начин. Да, Китай играе важна роля в икономиката на страната, но киргизките и чуждестранните наблюдатели единодушно заявяват, че руското влияние, както и преди остава първостепенно, и много киргизи искат нещата да си останат по този начин. Една от причините се състои в това, че Пекин дава капитали, а Москва предлага работа. Средната заплата в Киргизия е само около 220 долара месечно. Над 10% от населението на тази страна работи в чужбина, при това голямото мнозинство в Русия. Паричните преводи от Русия представляват над една трета от брутния вътрешен продукт на Киргизия и помагат на много семейства да оцелеят. Това означава, че Русия притежава колосални лостове за влияние върху Бишкек, без да харчи за това е копейка от своя ограничен държавен бюджет. И ако Москва лиши киргизките работници от правото да се трудят в Русия, това ще стане най-силният удар по Киргизия и ще предизвика сериозна политическа криза в тази страна.
Москва също така има дълбоки и стабилни връзки с киргизката служба за сигурност и с армията. В киргизката преса преобладават проруските издания, много от които разпространяват прокремълската гледна точка, включително историите, че САЩ подкрепят „Ислямска държава”. В авиобазата в Кант в съветските времена са се обучавали такива знаменитости, като бившият египетски президент Хосни Мубарак и покойният сирийски президент Хафез Асад. Днес тази база е изключително важна за руските ПВО в цяла Централна Азия. Но Русия не почива на стари лаври. Напротив, тя активно укрепва своите връзки с тази държава с размерите на Южна Дакота и население от 6 милиона души. В края на март Киргизия беше посетена от руския президент Владимир Путин, който съобщи, че са сключени договори за 6 милиарда долара и за разширяване на руската авиобаза. Министърът на външните работи Сергей Лавров намекна, че Русия се интересува от откриването на втора военна база.
Китайските инвестиции в Киргизия се възприемат противоречиво. Делото за корупция във връзка с големия китайски кредит, в който бяха замесени 8 лица, приближени до бившия президент Алмазбек Атамбаев, имаше широк резонанс. Това се случи в момент, когато дълговете на Киргизия към Китай бързо нараснаха. През септември миналата година възмутени селски жители затвориха в контейнер мениджъри на китайска златодобивна компания.
„Хуавей” искаше да създаде система за видеонаблюдение в киргизките градове, но получи отказ заради страховете, че китайските власти ще използват тези данни за собствени цели. Вместо това договорът е бил получен от руска фирма.
Предлаганите от Китай инвестиции по програмата „Един пояс, един път” също предизвикват подозрения. Пекин иска да прокара железопътна линия от изток на запад, за да изнася с нейна помощ стоки за Европа. Но киргизките власти искат този маршрут да мине от юг на север, съединявайки по-развитата северна част на страната с бедната селска южна част.
Нещо повече, китайските репресии срещу уйгурите и останалите мюсюлмански малцинства предизвикват възмущение и тревога в Киргизия, където 90% от населението са мюсюлмани. Някои киргизи имат роднини, които са изчезнали в Китай. Демонстрациите срещу преследването на мюсюлмани в Китай и против нелегалната имиграция от Китай се ползват с голяма подкрепа и популярност в Киргизия.
Така че китайските перспективи в Централна Азия далеч не са толкова светли, както мнозина смятат. Русия има много по-големи шансове. От гледна точка на американската външна политика, това може да създаде проблеми. Макар че много американски анализатори се надяват, че Русия в крайна сметка ще се присъедини към коалицията водена от САЩ, която създава противовес на Китай в Евразия.
Но колкото по-стабилни са позициите на Русия в Централна Азия, толкова по-малки са шансовете, че страхът пред Китай ще принуди Москва да възстанови своите връзки със Запада. Ако руското политическо превъзходство остане като цяло и се запази в условията на растящи китайски инвестиции по Пътя на коприната, то антиамериканското партньорство между Пекин и Москва ще се окаже много по-стабилно, отколкото китайско-съветския съюз от 50-те години на ХХ век.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
