П о време на изборите в САЩ през 2024 г. Илон Мъск подкрепи републиканския кандидат Доналд Тръмп и дори финансира кампанията му. Двамата демонстрираха близки приятелски отношения, а през февруари Мъск написа в X: „Аз обичам Доналд Тръмп, колкото хетеросексуален мъж може да обича друг мъж“. Редица медии нарекоха това приятелство „броманс“. Закономерно, няколко месеца по-късно тази любов приключи.
(Във видеото: Тръмп: Плановете на Мъск за създаване на нова партия са абсурдни)
През май 2025 г. Мъск напусна Белия дом, а по-късно отправи остри критики към политиката на Тръмп и неговия „голям и красив закон“. След приемането на закона през юли милиардерът обяви, че ще сформира нова партия - „Партия Америка“, която ще участва догодина на изборите за представители в двете камари на американския парламент. Но какви биха били последиците от тази нова партия?
Америка е двупартийна система, в която през последните два века са управлявали само демократите и републиканците. Последният път, когато трета партия е била избрана в американския Конгрес, е през далечната 1948 г. Другите партии не са забранени в САЩ, но избирателната система затруднява тяхната победа. Например, в САЩ президентът не се избира директно, а чрез избирателна колегия, в която всеки щат има определен брой гласове. Кандидатът, който спечели най-много гласове в щата, получава всичките електорални гласове. Именно поради тази причина е трудно трета партия да победи, защото трябва да се фокусира във всеки щат поотделно. Например, през 1992 г., въпреки че Рос Перо печели 18,9% от гласовете на американците, той получава 0 електорални гласа, тъй като не печели мнозинството в нито един щат.
Долната камара на американския парламент - Камарата на представителите - се избира по мажоритарна система. Там кандидатът, спечелил най-много гласове в избирателния си район, печели депутатското място. Подобна система се прилага в държави като Обединеното кралство и Индия, където са представени повече от две партии. Голяма част от американските избирателни райони се считат за неконкурентни - например, Ню Йорк Сити „принадлежи“ на Демократическата партия, докато Южна Дакота е републиканска. Затова често в тези райони има само един кандидат. Друг проблем с тази система е, че депутатските места не се разпределят по пропорционален начин. Например, на изборите в Обединеното кралство през 2015 г. „УКИП“ печели 12,6% от националния вот, но само едно депутатско място, докато Шотландската национална партия с 4,7% печели в 56 избирателни района.
В горната камара на парламента - Сената - всеки щат излъчва по двама сенатори, които се избират по мажоритарна система. Мащабността на тези избори усложнява избирането на сенатори от трети партии поради неспособността им да наберат достатъчно финанси за подобна кампания. В Сената има само двама независими сенатори - Бърни Сандърс и Ангъс Кинг - които обикновено подкрепят парламентарната група на демократите.
Въпреки избирателната система в САЩ и трудностите, пред които са изправени „третите“ партии, анализаторите смятат, че новата партия на Мъск би могла да бъде по-успешна. Очаква се новата партия да бъде дясна и най-вероятно да привлече гласоподаватели, които принципно биха гласували за републиканците. Това ще раздели общия брой десни гласове и може да доведе до победа на кандидата на демократите в избирателния район или щата - нещо, което се е случвало многократно.
Президентски избори в САЩ, 1968 г.
Към края на 60-те години на XX век в Демократическата партия възниква конфликт относно нейната политика. По време на управлението на Линдън Джонсън се приемат няколко закона с цел да дадат повече права на афроамериканците, но това води до напрежение между Вашингтон и демократите от южните щати. През 1968 г. Демократическата партия обявява Хюбърт Хъмфри за свой кандидат - той е либерал и се обявява против сегрегацията. Това кара южните демократи да подкрепят на изборите бившия губернатор на Алабама Джордж Уолъс. Той обещава да се застъпи за правата на отделните щати и най-вече да запази правото им да прилагат сегрегация. На изборите Ричард Никсън печели 43,4%, Хъмфри - 42,5%, а Уолъс - едва 13,5% от гласовете. Така той успешно разделя демократичния вот в няколко ключови щата и улеснява победата на Никсън с 301 електорални гласа.
Президентски избори в САЩ, 2016 г.
През 2016 г. Джил Стайн от Зелената партия се кандидатира за президент. В кампанията си тя се представя като прогресивна сила против двете големи партии и печели едва 1,07% от вота. Въпреки ниския процент, влиянието ѝ е значително, защото тя разделя вота за демократите. Именно това разделение води до победата на Тръмп в Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин, давайки му достатъчно електорални гласове, за да спечели битката за Белия дом. Мнозина коментатори описват Стайн като „кошмарът на демократите“. Затова през 2024 г., когато тя отново се кандидатира, демократите стартират кампания за нейното очерняне.
Парламентарните избори в Обединеното кралство, 2024 г.
През юли 2024 г. британските избиратели слагат край на 14-годишното управление на консерваторите. Дялът на гласовете за торите се срива от 43,6% до едва 23,7%, като те губят 251 депутатски места. Лейбъристите печелят убедително с 33,7% и 411 депутатски места - нов електорален рекорд. Интересното е, че сборът на вота на Консервативната партия и новосформираната „Реформ“ на Найджъл Фараж е 38% - много повече от този на лейбъристите. Анализатори заявяват по-късно, че ако двете партии са участвали заедно, са щели да спечелят в достатъчно избирателни райони, за да запазят управлението. Поради изключително ниското си одобрение през последните години, консерваторите са щели да загубят гласове и без влиянието на „Реформ“, но експертите са категорични, че участието на партията на Фараж влошава значително загубата на консерваторите, тъй като мнозина дясно настроени британци са гласували за „Реформ“, разделяйки десния вот.
Парламентарните избори в България, 2001 г.
Дори и в държава като България, в която депутатските места се разпределят по пропорционална система, „кражбата“ на гласове също е проблем. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски влиза в българската политика, основавайки „Национално движение Симеон Втори“. На изборите НДСВ печели 42,74% и 120 депутатски места - почти достатъчно за мнозинство. Но на изборите участват три други партии с подобно име - коалиция „Симеон II“, „Национално обединение за цар Симеон Втори“ и коалиция „Национално обединение Цар Киро“.
Според политолози, сходството в имената вероятно е объркало избиратели, което е довело до разпределяне на гласове между НДСВ и трите малки копирни партии. Ако всички тези гласове бяха отишли при НДСВ, теоретично партията можеше да получи около 136 депутати, макар да няма конкретни изборни анализи.
Въпреки че „Партия Америка“ ще бъде една от многото „трети“ партии, които се опитват да успеят в американския двупартиен модел, шансът ѝ за успех е доста по-висок. Илон Мъск разполага със значителни средства и може да финансира кампанията си. Фактът, че притежава собствена медийна платформа - X, е друг плюс. Ако изиграе картите си правилно, някои анализатори са сигурни, че партията му би могла да влезе в Конгреса на изборите през 2026 г. Това, което може да се каже със сигурност, е, че шансът новата партия да раздели десния вот в ключови избирателни райони е голям. Това би довело до загуба на мнозинство в долната камара за републиканците.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
криза, която тихо расте" />
