З ащо изпитваме тъга, когато вали, и тревожност под слънчевите лъчи? Психолог разкрива тайната на циркадните ритми и обратното сезонно афективно разстройство.
(Прогнозата за времето през следващите дни - научете от видеото)
Мнозина от нас с изненада забелязват, че вместо очаквания прилив на енергия, пролетта носи раздразнителност и умора. И това не е признак на лична слабост, а на напълно нормални процеси в организма.
Как времето влияе на настроението ни
Защо вътрешното ни състояние понякога противоречи на пробуждането на природата и как да открием баланс през този преходен период, обяснява психологът и експерт Валентина Коник.
Защо настроението зависи от времето
Често сме склонни да подценяваме влиянието на външната среда, като обвиняваме собствените си недостатъци за апатията. Психолозите обаче подчертават, че сме дълбоко свързани с природните цикли.
„Често се обвиняваме в слабост, когато обикновената облачност пред прозореца ни изкарва от равновесие. Нашата връзка с природата обаче е много по-дълбока, отколкото си мислим. Ние сме биологични същества, чието състояние в продължение на милиони години е зависело от дневната светлина. В психологията това се обяснява чрез циркадните ритми — нашия вътрешен биологичен часовник“, обяснява експертът.
Специалист от ВМА с ценни съвети срещу пролетната умора
Тя допълва, че когато слънчевата светлина намалее, ретината изпраща сигнал до мозъка да забави темпото. Това не е мързел, а древен механизъм за пестене на енергия. Физиологично това се изразява чрез баланса между серотонин и мелатонин.
Когато светлината е малко, мелатонинът — който трябва да действа само през нощта — започва да „наводнява“ деня, предизвиквайки сънливост и апатия.
„Ето защо тъгата ни в дъждовно време не е илюзия, а реална реакция на нервната система към външните промени“, казва Валентина Коник.
Защо пролетта невинаги носи радост
Очакванията към пролетта често се превръщат в източник на допълнителен стрес. Социалните мрежи и обкръжението ни изискват моментално „рестартиране“, за което психиката ни може просто да не е готова.
„Пролетта е време на голям социален натиск. Живеем с нагласата, че с първите цветя трябва мигновено да разцъфнем, да сменим гардероба си и да станем продуктивни. От психологическа гледна точка обаче пролетта е кризисен преходен период. След зимата сме емоционално изтощени и когато природата започне да изисква активност от нас, усещаме само умора“, обяснява психологът.
Съществува и феноменът на обратното сезонно афективно разстройство, при което прекомерно ярката светлина не носи радост, а напротив — дразни нервната система, провокирайки тревожност и безсъние. Виждаме контраста между яркия външен свят и нашето сиво вътрешно състояние, и това сравнение причинява емоционална болка.
„Имаме пълното право да не влизаме в темпото на пролетта, защото психиката ни преминава през труден етап на адаптация“, казва експертът.
Как да се справим с пролетните неразположения: съветите на психолога
Застанете на своя страна
Вместо да се насилвате да бъдете активни, по-добре изберете щадяща стратегия за самоподкрепа. Валентина Коник препоръчва да насочите фокуса към грижата за себе си.
„Най-важното в момента е да нормализирате състоянието си. Спрете да се борите с пролетта и се опитайте да застанете на своя страна. Можем да се отнасяме към себе си като към човек, който се възстановява след дълго боледуване. На физиологично ниво можем да си помогнем чрез рутината“, съветва експертът.
Нормализирайте съня
Важно е да си лягате по едно и също време всеки ден, дори навън все още да е светло. Затъмняващи завеси или плътни щори могат да се използват за намаляване на излагането на слънчева светлина 1,5–2 часа преди сън.
„Ова помага на мозъка да започне да произвежда мелатонин, без да чака естествената тъмнина“, подчертава психологът.
Освен режима на съня, важна е и средата, както и навиците, които осигуряват чувство за стабилност.
Добавете топлина в живота си
Можем да пренесем в ежедневието си повече топли текстури и уют, които обикновено оставяме за зимата. Това дава на психиката усещане за безопасност.
Кратките разходки без слушалки помагат на мозъка постепенно да се адаптира към новите звуци и осветление, без да се претоварва от информационен шум.
„И най-важното — помнете, че това състояние е временно. То е просто преход и имаме право да преминем през него със свое собствено темпо, без бързане и самокритика“, заключва психологът.
