Б ългаринът Пламен Иванов, който живее в Швейцария, разказа пред NOVA за ужаса в страната след пожара в бар в курорта Кран Монтана, в който загинаха около 40 души, а над 100 бяха ранени.
„Наподобява много на трагедията в „Индиго”. Става въпрос за заведение на две нива. Самият пожар е в подземното. По думи на очевидци имало момичета, танцуващи върху раменете на своите приятели, които държали бутилки с пиротхнически свещи. Именно те възпламеняват дървения таван. Изходът бил само един”, разказва той.
„Ситуацията е изключително тежка. Местната общност е в шок. Има семейства, които не могат да се свържат с децата си, с близките си. Говорим основно за млади хора и тийнейджъри. Хората са в напрегнато очакване, защото все още няма идентификация на телата и никой не може да каже със сигурност кой е загинал и кой – не“, казва още Иванов.
Барът, в който избухнал пожарът, е добре познато място и съществува от повече от четири десетилетия. „Свързва се с историята на курорта и със ски спорта. Построен е на две нива. В горната част има инсталирани екрани, на които посетителите наблюдават спортни събития. В подземието, където се случва трагедията, има дискотека с капацитет около 300 души. В новогодишната нощ той е бил почти изцяло запълнен“, обяснява Пламен Иванов.
„Сигналът е подаден в 01:28 ч. през нощта от хора, които били пред заведението. Реакцията била изключително бърза – за две минути били на място полицаите от Кран Монтана, а веднага след това започват да пристигат пожарни екипи от Сион, Лозана, Берн и дори от Цюрих, който е на повече от два часа път“, разказва българинът.
В спасителната операция се включили и въздушни екипи. „Швейцарската въздушна спасителна служба реагира с 14 хеликоптера. Изпратени са и специализирани самолети – въздушни линейки, които транспортирали най-тежко пострадалите“, каза Иванов.
Илхан Ашур, който работи в швейцарския курорт споделя: „Работя в Кран Монтана от години. Ресторантите, баровете – всичко е затворено, защото това е трагедия – национална, дори международна. Това са млади хора на възраст между 18 до 22 или най-много до 25 години. Невероятно е тъжно, съсипан съм. Това, което видяхме, беше като филм на ужасите. Нещо, което виждаш само в киното“.
